от слюнки. X. Русев, ПС, 34. Санка не се безпокоеше толкоз от туй, което говореше Нона, колкото от това трескаво възбуждане и неестествена веселост, в която Нона се намираше. Й. Йовков, ЧКГ, 205. Като, Теодора тя ревнуваше Александра, тя мразеше смъртно Сара, похитителка-та на щастието й. И сега между тия две наранени жени се възцари по безгласен начин някаква странна, неестествена дружба. Ив. Вазов, Съч. XIII, 123. За трети път вече той се осмеляваше да й говори за любовта си .. При това двамата бяха втори братовчеди. В чувството му имаше нещо неестествено, нещо противно, мрачно и тъжно, което я отвращаваше. Д. Димов, Т, 103.
3. Който е престорен, нагласен; изкуствен.
— Ха-ха-ха-ха! — прозвуча нейният неестествен, истеричен смях. — Какво искам да кажа? Развратник с развратник, какво искам да кажа, a? Л. Стоянов, Избр. съч. III, 393.
НЕЕСТЕСТВЕНО. Нареч. от неестествен. Руска беше с нежно, бяло лице, някак неестествено бяло. X. Русев, ПЗ, 105. Големите му пъстри и неестествено изпъкнали очи опитно се движеха. Ст. Марков, ДБ, 223. По пътя Катя се смееше неестествено високо, отпуснала се тежко върху ръката на Боян. М. Грубешлиева, ПИУ, 163. Вареное нарочно се мъчи да говори неестествено тежко и басово, види се за да скрие някак, че е много млад. Й. Йовков, Разк. I, 65.
НЕЕСТЁСТВЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на неестествен. Всичките изображения носят безжизнен, монотонен и неизменим печат, присъщ на византийската живопис;.., неестественост в положенията, несъразмерност на частите. Ив. Вазов, Съч. XV, 27. Всяка неестественост, .. в езика е указание за неяснота в художествените идеи и оттам за несъстоятелност на самата художествената творба. Б. Ангелов, ЛC, 11. Пеестествеността в отношенията им, това че трябваше да се пазят от хората .., да лъжат, да се преструват
— усилваше още повече стремежа им един към друг. Г. Райчев, Избр. съч. I, 128. Отбягвай прилежно сичко, което ся зове подражание, неестественост и преструвка.
4, 1871, бр, 18,561.
НЕЕСТЕТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който не е естетичен, не отговаря на изискванията за красиво, изящно, прекрасно; некрасив, грозен. Противоп. красив. Пеестетично облекло. Пеестетична гравюра.
2. Неестетически (в 1 знач.).
НЕЕСТЕТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който не е естетически, не се отнася до естетика, не е свързан с естетика; не-естетичен. Пеестетическа теория. Неестетически критерии.
2. Неестетичен (в 1 знач.); некрасив, грозен. Противоп. красив.
НЕЕСТЕТЙЧЕСКИ нареч. Книж. Не естетично, некрасиво, грозно. Противоп. красиво. Върна се в министерството си и написа дълбокомъдър доклад от четирий-сет листа, с които предлагаше да се поправи грешката на природата,.., и да се махне извора из долчето, така просташки и неестетически подграден. Ив. Вазов, Съч. IX, 191. Облича се неестетически.
НЕЕСТЕТЙЧНО. Книж. 1. Нареч. от неестетичен (в 1 знач.); неестетически, некрасиво, грозно. Противоп. красиво. Храни се неестетично.
2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се, ставай под. Означава, че нещо се смята за некрасиво, грозно, че нещо не е естетично. Съгласи се, че твърде неестетично би било да гледаш, на бал особено, влакнестите гърди на мъжете. Ст. Чилингиров, РК, 99. Ние сме подготвени вече за героичната и красива смърт на юнака,., и нямаше защо да се продължава грозната агония с това изобилно проливане на кръв, което е наистина художествено неоправдано и неестетично. М. Николов, БР, 1931, кн. 8, 262.
НЕЕСТЕТЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неестетичен. Увлече-нието по модерното не би трябвало да стига до неестетичност и снобизъм.
НЕЕТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който не е етичен. Безнравствено, неетично изкуство няма и не може да има.
В. Йосифов, Йзбр. тв I, 10.
НЕЕТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Рядко. Неетичен.
НЕЕТЙЧЕСКИ. Книж. Рядко. Нареч. от прил. неетически; неетично.
НЕЕТЙЧНО. Книж. 1. Нареч. от неетичен. Държи се с хората неетично.
2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми сей под. Означава, че нещо не съответству-ва на изискванията на етиката1. Останах по риза, което за виетнамския добър тон не е неетично. Ал. Гетман. ВС, 140.
НЕЕТЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неетичен. Михов не беше срещал в родителския кръг на приятелите си или някъде другаде .. такава сляпо щастлива неетичност на чувствата. Т. Монов, СЧ, 165.
НЕЕФЕКТЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който не е ефективен; нерезул-татен, безрезултатен. Неефективна технология. Неефективно производство.
НЕЕФЕКТЙВНО. Книж. Нареч. от неефективен; безрезултатно. Работят много, но неефективно, оез организация, без добра технология.
НЕЕФЕКТЙВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неефективен; безре-
