зултатност. През посочените пет години (1780-1785) традиционните противомерки на властта вече успели да докажат пълна-та си неефективност срещу новото явление [кърджалийството]. В. Мутафчиева, КВ, 60. Неефективността на контрола е очевидна.
НЕЕФИКАСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Книж. Който не е ефикасен; безрезултатен, безуспешен, неуспешен. Обучението по химия в Англия страда от вкоренените стари традиции и всъщност е съвсем неефикасно. К. Манолов, ВХ, 239. Неефикасно лечение. Неефикасна намеса.
НЕЕФИКАСНО. Книж. Нареч. от неефикасен; безрезултатно, безуспешно, неуспешно. Намеси се, но неефикасно.
НЕЕФИКАСНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неефикасен; безрезултатност, безуспешност, неуспешност. Все по-рядко и по-рядко започнаха да пристигат колети от Америка, а прочутите лекарства против рак се прочуха със своята неефикасност. Д. Кисьов, 1Ц, 415. Всички мерки за ограничаване на инфлацията се характеризират с подчертана неефикасност.
НЕЖА, -иш, мин. св. нежих, несв., прех. Поет. Предизвиквам нежност; разнежвам. Чистата и весела поляна, покрита с роена трева,.., радваше, нежеше сладко душата със своя светъл покой и райска уединеност. Ив. Вазов, Съч. XVI, 65. Белият пролетен вятър ги нежеше, шепнеше им сигурно нещо много, много хубаво, та те примираха и тръпнеха. М. Кюркчиев, ВВ, 9. Хората през дрямката си слушат / как пълзи по стрехите нощта. / Одърът ги нежи и приспива / с мириса на прясното сено. Сл. Кра-сински, 30,44. нежа се страд.
НЕЖА СЕ несв., непрех. Поет. Изпитвам нежност; разнежвам се. • Обр. Оплодените овошки с наслада крепяха зелените още рожби и се нежеха в наслада под лъчите на слънцето. Елин Пелин, Съч. IV, 54. Денят топъл, земята накитена, всичко се нежи. Ем. Станев, А, 123. В свежест невиждана днеска са плувнали нивите, / малки калинки се нежат във цветния злак. М. Недялков, Л, 26. С листа набъбнали от сок / брези на слънцето се нежат. Сл. Красински, 30, 89.
НЕЖАЛОСТЙВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не е жалостив, състрадателен; ко-равосърдечен, безчувствен, нежалостив човек.
2. Който не съдържа, в който няма жалост, състрадание. Писмото беше сурово, нежа-лостиво и студено.
НЕЖАЛОСТИВО. Нареч. от нежалостив; коравосърдечно, безчувствено. Той се отнася към близките си нежалостиво.
НЕЖЕ съюз. Остар. и диал. Нежели, негли1, нели. Действително великодушний человек е благ, .. Повече ся грижи за правото и истината, неже за славата. Пч, 1871, кн. 6, 89. Те [българите] почти всякога отдават по-голяма почест на чуждото, неже на своето. Ч, 1871, бр. 19, 589. Обикновено у секий народ понятията са по-много неже думите и затуй не достигат думи за изра-зението на сичките понятия. Т. Шишков, ТС, 83.
НЕЖЕЛАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е желан, не е искан. Не желая да се натрапвам там, дето не ме желаят.. Аз знам по себе си колко са досадни нежеланите гости. Ив. Вазов, ПЕМ, 27. Тя [Добра] не се уплаши много нито от заплахата на комитите, нито от нежеланата бременност, но завръщането на мъжа й усложняваше всичко. Д. Талев, И, 419. Виждали ли сте стара, опитна селска клюкарка как шета по улиците, желана и нежелана, .. и с тънък женски похват., почва да одумва някого или някоя си. Б. Обретенов, С, 117. Пристигнаха неканени турци и им попречиха,.. В последно време не им вървеше на веселба, все щеше да им се случи нещо нежелано. К. Петканов, X, 106.
НЕЖЕЛАНИЕ, мн. няма, ср. Отсъствие, липса на желание за нещо. Силно подозрение будеше и нежеланието на Янаков да обясни къде е бил снощи и защо сутринта е дошъл рано. X. Русев, ПЗ, 221. Съзнанието за голямата му грозота го следваше навсякъде и издаваше нежеланието му не само да разговаря, но и да се запознава с когото и да било. Д. Ангелов, ЖС, 218. Пристигналият предния ден в столицата Мидхат паша напразно обикаляше от министерство на министерство. Навсякъде го посрещаха с безразличие, ако не и с нежелание. Ст. Дичев, ЗС I, 331-332. Той [Каравелов] е посочвал как черкви, училища, вестници, научни дружества не преуспяват и се недовърш-ват или се закриват поради нежелание да се заплати записаната вноска или абонамент. М. Арнаудов, БКД, 173.
НЕЖЕЛАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който не е желателен. Нерзанови дават вечеря-гала.. Не може да се отмени традицията — отваряне на зимния сезон. Би дало повод на нежелателни тълкувания. Г. Стаматов, Разк. II, 93. Старият Тъ-качев разбра, че този разговор може да вземе нежелателно направление и поради това бързо се намеси. Г. Караславов, ОХ I, 259. С нашия редактор се случи нещо твърде неприятно и .. твърде нежелателно. Хр. Ра-девски, Избр. пр III, 166. — Вие предупредихте ли я, че всяка друга храна, особено месо, е нежелателна? Кл. Цачев, СШ, 150. Когато изпадваш в нежелателни обстоятелства, не ставай завистлив и неугодлив към другите. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 133.
НЕЖЕЛАТЕЛНО. Нареч. от нежела-
