ако и да дохождат, стоят неблагоговейно. Хр. Данов, ППК (превод), 73-75.
НЕБЛАГОДАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Като сказ, опред. Който не изпитва чувство на благодарност, признателност за сторено добро; непризнателен. Как ще наречете онзи человек, който не обича благодетеля си? Да, такъв человек се казва неблагодарен. Т. Икономов, ЧПГ, 9. Август се разсърдил, че комиците Пилад и Хилас постоянно се карат и не привличат твърде много вниманието на публиката. — Неблагодарен си, господарю — казал Пилад. — За тебе е много по-изгодно публиката да е заета с нас. Р. Стойков, Амф., 35. Ти, майко моя, радост невидяла, / недей проклина рожбата невярна, / че ще почерни кърпата ти бяла, / към твоя майчин дар неблагодарна. Е. Багряна, ВС, 41. Потомството не останало неблагодарно към неговата [на Магелан] безсмъртна слава. То дало неговото име на онзи пролив, който е бил открит от него. Знан., 1875, бр. 19, 302. Неблагодарни хора.
2. Който изразява или с който се изразява неблагодарност; непризнателен. И като предвиждаха колко щеше Европа да осъж-дава неблагодарното им поведение към такъв человек, незабавно изпратиха скороходец със заповед: Коломб и братята му на-часа да ся освободят. П. Кисимов, ОА (превод), 125. Неблагодарно отношение. Неблагодарни думи.
3. Обикн. за работа, тема и др. — който е свързан с преодоляване на големи трудности, без да дава възможност за добри резултати, за успех; неблагодатен. Изобщо Ботев живее живот съвсем неблагодарен за поетична работа. Ив. Хаджов, Борба, 1919, кн. 1, 12. Беше отделена специална група със задача да разгроми разбойническите шайки, които всяваха безпокойство и несигурност сред населението; работа,.., мръс-на и неблагодарна. Н. Драганов, ТМС, 118. За да се заловя за тая трудна и неблагодарна работа, накара ме моето горещо желание да бъда полезен народу си. НБ, 1877, бр. 74, 285. Безспорно Карл Шонхер е един голям майстор в архитектониката на драмата,.., но все пак сюжетът е извънредно неблагодарен за една художествена интерпретация. К, 1925, бр. 59, 1. // Рядко. Който не спомага за постигане на добри резултати, за успеха, развитието на нещо или някого; неблагоприятен, неблагодатен. Това население, бедно и нещастно, в неблагодарната земя прекарва окаяно, полуоскотено съществуване. Ив. Вазов, Съч. XVII, 24. Ботев,.., не е можал да избегне неблагодарното влияние на някои условия, които са могли само зле да повлияят на усъвършенст-вуването на неговото писателско дарование. Ив. Вазов, Съч. XIII, 63.
4. Като сказ, опред. при гл. съм, оказвам се и др. Остар. Обикн. с предл. от. Недоволен, незадоволен. Планинци, неблагодарни от своята почва, оставят огнищата си и отиват из всички страни на Франца за пе-чала. С. Бобчев, ПОС (превод), 144. Това същето ся случава и., человеку, който струва някое зло дело... но ако ся той час не разкае от все сърце,., истина е, че той най-после ще бъде много неблагодарен от себе си. С. Радулов, НД (превод), 32.
5. Като същ. неблагодарния<т> м., неблаго-дарните мн. Само членувано и (остар.) не-членувано. Неблагодарен, непризнателен човек; неблагодарник. Всичките народи и всичките вероизповедания на света прикачат на неблагодарния различни злословия. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 85. А свещеникът на войската е бил първий от небла-годарните. Той никак не пристанувал клетвите и анатемите си върху Колумба. П. Кисимов, ОА (превод), 82. Обърни си гърба — престани да правиш добро на неблагодарен. П. Р. Славейков, БП II, 62.
НЕБЛАГО ДАРЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Недоволство. Истинни или лъжовни, знаковете на предаността към него и на общата радост, те не му докарваха нито радост, нито неблагодарение. Н. Михайловски, ПА (превод), 35. Многото., началници на ратни племена, които служа-ха под Атиловите пряпорци,.., треперяха, колчим видяха най-малкото му неблагодарение, и на първо знамение извършаха и най-строгите му заповеди. Г. Кръстевич, ИБ, 255. Те [новите управители] възбудиха към себе си и към турското правителство големи неблагодарения. С. Бобчев, СОИ (превод), 142. // Неудоволствие, незадоволс-тво. Царят с неблагодарение са научи за малките безчиния, които произведе идването му. Н. Михайловски ПА (превод), 25. Отпърво гостите аресали ястиетата, нъ отпосле сички показали неблагодарение, като видели, че сичко е от язици. Т. Икономов, ЧПГ, 54.
НЕБЛАГОДАРНИК, зват. -ко, мн. -ци, м. Човек, който не е благодарен, признателен за сторена му от някого добрина, услуга и под. — Плащам им добре. Давам им по една извънредна заплата за Нова година. Осигурявам им топливото, какво още искат тия неблагодарници? Д. Кисьов, Щ, 33. Ганчо не е някой неблагодарник, че да спори с чорбаджията си, дето от улицата го прибра и хляб му даде,., и чирак го направи. К. Георгиев, ВБ, 81-82. —Дадох ти къща бе, неблагодарнико. Чеиз дадох на жена ти. Като не ти харесва, заколи я бе, Делъо. А. Дончев, ВР, 69.
НЕБЛАГОДАРНИЦА ж. Жена, която не е благодарна, признателна за сторена й от някого добрина, услуга и под. Дадох ти хляб, облякох те, от улицата те прибрах! Неблагодарница! Ем. Станев, ТЦ, 105. • Обр. Какво ще му дадеш [душата] в на-
