града за това? / Когато отлетиш във блясък и във слава, / неблагодарнице, ти тук ще го [тялото] оставиш! А. Далчев, С, 59.
НЕБЛАГОДАРНО. Нареч. от неблагодарен; без благодарност, по неблагодарен начин. Стара планино, стара горо! Как търпиш това, дето., твои чеда,.., тъпчат неблагодарно тези плодоносни страни, зачернят твоето име! Ил. Блъсков, ПБ 1, 4.
— Защо да се разклащаме неблагодарно за доброто, което сте сторили? Б. Балабанов, Избр. п II, 45. И не ще му требува да поглядне на къщата, из която го изгониха неблагодарно и немилостиво. КН, 47.
НЕБЛАГОДАРНОСТ, -тта, ми. -и, ж.
1. Само ед. Липса на благодарност, признателност. Сали Яшар беше благ човек и мъч-но можеше да направи укор на когото и да било, но сега не можа да се удържи, сърдеше се, викаше, обвиняваше дъщеря си ви небла-годарност и непризнателност. Й. Йовков, ПК, 14. Как ще наречете онзи человек, който не обича благодетеля си? Да, такъв человек се казва неблагодарен и неговата неб-лагодарност го прави по-долен и от животните. Т. Икономов, ЧПГ, 9. Който е способен на неблагодарността и може да възвърне приятото добро със зло, той е способен и на всяко друго прегрешение. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 83. • В съчет. с черен. За усилване. И в златен слънчев прах, в потоци светлина / раздадох се, да-рящ съкровищата свои. / Но отплатиха ми, за моята зора / и моят светъл ден, с неблагодарном черна. К. Христов, ИБ, 41.
2. Рядко. Проява на такова чувство, качество. Старият човек е имал време да са опознае и с хорските неблагодарности, и с лицемерието, и с лошавите наклонности, и с тежкия кръст на живота. Л. Каравелов, Съч. VIII, 42.
3. Остар. Недоволство, неудовлетвореност. Голямата неблагодарном от действител-ний живот ма накара да търся утешение в областта на фантазията и мечтите. Ч, 1871, бр. 18, 572. Гръцките вестници не престават да заявляват неблагодарността си от изборите. НБ, 1877, бр. о9, 266. (Юлийската) революция във Франца (1830) даде повод на много бунтуванията на незадоволници в Германия, в които ся показа неблагодарността на народа с начина на управлението. Лет., 1872, 198. Ако са повърнем пак в наишта образована страна
— Европа, ние намираме у по-голямата й част вътрешни неблагодарности между различните народности, поставени под един скиптър. Лет., 1876, 7.
НЕБЛАГОДАРСТВО ср. Остар. Книж. Неблагодарност. Ренц: Ще се обърна към народа. Царят: Към тоз вертеп от омраза и неблагодарство? Ил. Цанков, БГ (превод), 25.
-чни, прил. Който не се отличава с благозву-чие, не звучи приятно, звучно, гладко; не-хармоничен, дисхармоничен. В превода има доста неблагозвучни, ненужни и дори неправилни повторения. С, 1951, кн. 5, 189. Малцина знаят какво благодатно лечебно действие крие в себе си лайкучката — това малко невзрачно растение с неблагозвучно име. А. Бойчинов, ПХ, 15.
НЕБЛАГОЗВУЧИЕ, мн. (рядко) -ия, ср. Неприятно звучене, липса на съзвучие на тонове, звукове, ритъм и др.; дисхармония, какофония. В стилистиката на Божан Ангелов стиховете: „..Сред дивия вик / неясен глас чу се сподавен да стене“ са посочени — и с право — като образец на един от случаите на неблагозвучие — .. : струпване или повтаряне на една или две съгласни в редица думи. Л. Георгиев, БР, 1931, кн. 8, 291.
НЕБЛАГОЗВУЧНО. Нареч. от неблагозвучен; дисхармонично, какофонично.
НЕБЛАГОНАДЕЖДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не заслужава доверие, на когото не може да се разчита; ненадежден. От известно време насам едни неблагонадеждни хора избрали България за арена на революционни опити и чрез пари и други средства залъгват и тревожат населението. Ив. Унджиев, ВЛ, 290. У нас по-напред между интелигенцията ни неблагонадеждни хора нямаше, сега взеха да ся именуват. П. Р. Славейков, ПХС, 81.// Стесн. Обикн. при деспотичен режим на управление — който не заслужава политическо доверие, защото не е привърженик на съществуващата власт. Полицията дебне на всяка крачка размирните и неблагонадеждни елементи. Б. Шивачев, ПЮА, 138- Аз едвам завърших гимназия през 1949 година. И дотам си останах. Повече не ми разрешиха. Бях „неблагонадеждна“. Дем., 1990, бр. 48,
3. Чл. 12. Щом се подпише указът за свик-вание избирателите, министра на вътрешните дела почва да разтурва неблагонадеждните общински съвети и да оказва върху избирателите морално влияние. Ал. Константинов, Съч. I, 54.
2. Който отразява или изразява идеи, мисли, отношение на несъгласие с политиката, изискванията, вижданията на съществуващата власт, на някои управници, началници и под. — А други книги няма ли? Вие все такива търсите..Срещу такива съкрушителни доводи аз не можах да развия по-нататък своята аргументация в полза на неблагонадеждната книга. Хр. Радевски, Избр. пр III, 11. Обикна го един от професорите и въпреки че имаше крайно неблагонадеждно политическо досие, успя да го наложи в института. А. Гуляшки, МТС, 20.
НЕБЛАГОНАДЕЖДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на неблагонадежден. Бончев не се стеснява да разобличи нека-дърността на автора, като изтъкне ужас-
НЕБЛАГОЗВУЧЕН, -чна, -чно, мн.