Page:RBE Tom10.djvu/712

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


града за това? / Когато отлетиш във блясък и във слава, / неблагодарнице, ти тук ще го [тялото] оставиш! А. Далчев, С, 59.

НЕБЛАГОДАРНО. Нареч. от неблагодарен; без благодарност, по неблагодарен начин. Стара планино, стара горо! Как търпиш това, дето., твои чеда,.., тъпчат неблагодарно тези плодоносни страни, зачернят твоето име! Ил. Блъсков, ПБ 1, 4.

Защо да се разклащаме неблагодарно за доброто, което сте сторили? Б. Балабанов, Избр. п II, 45. И не ще му требува да поглядне на къщата, из която го изгониха неблагодарно и немилостиво. КН, 47.

НЕБЛАГОДАРНОСТ, -тта, ми. -и, ж.

1. Само ед. Липса на благодарност, признателност. Сали Яшар беше благ човек и мъч-но можеше да направи укор на когото и да било, но сега не можа да се удържи, сърдеше се, викаше, обвиняваше дъщеря си ви небла-годарност и непризнателност. Й. Йовков, ПК, 14. Как ще наречете онзи человек, който не обича благодетеля си? Да, такъв человек се казва неблагодарен и неговата неб-лагодарност го прави по-долен и от животните. Т. Икономов, ЧПГ, 9. Който е способен на неблагодарността и може да възвърне приятото добро със зло, той е способен и на всяко друго прегрешение. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 83. • В съчет. с черен. За усилване. И в златен слънчев прах, в потоци светлина / раздадох се, да-рящ съкровищата свои. / Но отплатиха ми, за моята зора / и моят светъл ден, с неблагодарном черна. К. Христов, ИБ, 41.

2. Рядко. Проява на такова чувство, качество. Старият човек е имал време да са опознае и с хорските неблагодарности, и с лицемерието, и с лошавите наклонности, и с тежкия кръст на живота. Л. Каравелов, Съч. VIII, 42.

3. Остар. Недоволство, неудовлетвореност. Голямата неблагодарном от действител-ний живот ма накара да търся утешение в областта на фантазията и мечтите. Ч, 1871, бр. 18, 572. Гръцките вестници не престават да заявляват неблагодарността си от изборите. НБ, 1877, бр. о9, 266. (Юлийската) революция във Франца (1830) даде повод на много бунтуванията на незадоволници в Германия, в които ся показа неблагодарността на народа с начина на управлението. Лет., 1872, 198. Ако са повърнем пак в наишта образована страна

Европа, ние намираме у по-голямата й част вътрешни неблагодарности между различните народности, поставени под един скиптър. Лет., 1876, 7.

НЕБЛАГОДАРСТВО ср. Остар. Книж. Неблагодарност. Ренц: Ще се обърна към народа. Царят: Към тоз вертеп от омраза и неблагодарство? Ил. Цанков, БГ (превод), 25.

-чни, прил. Който не се отличава с благозву-чие, не звучи приятно, звучно, гладко; не-хармоничен, дисхармоничен. В превода има доста неблагозвучни, ненужни и дори неправилни повторения. С, 1951, кн. 5, 189. Малцина знаят какво благодатно лечебно действие крие в себе си лайкучката това малко невзрачно растение с неблагозвучно име. А. Бойчинов, ПХ, 15.

НЕБЛАГОЗВУЧИЕ, мн. (рядко) -ия, ср. Неприятно звучене, липса на съзвучие на тонове, звукове, ритъм и др.; дисхармония, какофония. В стилистиката на Божан Ангелов стиховете: „..Сред дивия вик / неясен глас чу се сподавен да стене“ са посочени и с право като образец на един от случаите на неблагозвучие — .. : струпване или повтаряне на една или две съгласни в редица думи. Л. Георгиев, БР, 1931, кн. 8, 291.

НЕБЛАГОЗВУЧНО. Нареч. от неблагозвучен; дисхармонично, какофонично.

НЕБЛАГОНАДЕЖДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не заслужава доверие, на когото не може да се разчита; ненадежден. От известно време насам едни неблагонадеждни хора избрали България за арена на революционни опити и чрез пари и други средства залъгват и тревожат населението. Ив. Унджиев, ВЛ, 290. У нас по-напред между интелигенцията ни неблагонадеждни хора нямаше, сега взеха да ся именуват. П. Р. Славейков, ПХС, 81.// Стесн. Обикн. при деспотичен режим на управление — който не заслужава политическо доверие, защото не е привърженик на съществуващата власт. Полицията дебне на всяка крачка размирните и неблагонадеждни елементи. Б. Шивачев, ПЮА, 138- Аз едвам завърших гимназия през 1949 година. И дотам си останах. Повече не ми разрешиха. Бях „неблагонадеждна“. Дем., 1990, бр. 48,

3. Чл. 12. Щом се подпише указът за свик-вание избирателите, министра на вътрешните дела почва да разтурва неблагонадеждните общински съвети и да оказва върху избирателите морално влияние. Ал. Константинов, Съч. I, 54.

2. Който отразява или изразява идеи, мисли, отношение на несъгласие с политиката, изискванията, вижданията на съществуващата власт, на някои управници, началници и под. — А други книги няма ли? Вие все такива търсите..Срещу такива съкрушителни доводи аз не можах да развия по-нататък своята аргументация в полза на неблагонадеждната книга. Хр. Радевски, Избр. пр III, 11. Обикна го един от професорите и въпреки че имаше крайно неблагонадеждно политическо досие, успя да го наложи в института. А. Гуляшки, МТС, 20.

НЕБЛАГОНАДЕЖДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на неблагонадежден. Бончев не се стеснява да разобличи нека-дърността на автора, като изтъкне ужас-

НЕБЛАГОЗВУЧЕН, -чна, -чно, мн.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл