наша му босота по въпросите на фолклорните проучвания у нас и в чужбина и без-системността и неблагонадеждността на материала му. М. Арнаудов, Б КД, 228. Минаваме край остров Елис Айланд, който е една тъмница за заподозрените в политическа неблагонадеждност хора, които искат да влязат в Америка. Г. Белев, КВА, 321. Той все се оплаква, че му преча,.., че му отнемам момичетата. Сега трябва да ми бъде благодарен. Как иначе ще изпъкне неговата добродетелност, ако не е подчертана от моята неблагонадеждност? Бл. Димитрова, ПКС, 132.
НЕБЛАГОНАМЕРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който няма добри намерения или помисли; злонамерен, недобронамерен, недоброжелателен, зложелателен, враждебен. Неблагонамерен към някои от колегите си.
2. Който е израз, проява на такива намерения или помисли; злонамерен, недобронамерен. Неблагонамерено изказване. Неблаго-намерени помисли.
3. Който е против политиката на съществуващата власт. А московският генерал-губернатор.. в своя поверителен доклад до императора пише за спектаклите на Ма-лий театър, че nie "могат да послужат на неблагонамерените люде, за да извършат преврат в държавата'1. ЛФ, 1958, бр. 18, 3.
НЕБЛАГОНАМЕРЕНО. Книж. Нареч. от неблагонамерен; с лоши намерения, с лошо чувство; злонамерено, зложелателно, недобронамерено, недоброжелателно, враждебно.
НЕБЛАГОНАМЕРЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неблагонамерен; зложелателност, злонамереност, не-добронамереност, недоброжелателност, враждебност.
НЕБЛАГООБРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Остар. Книж. 1. Който няма приятен, привлекателен вид, приятна външност; грозен, неприятен, отблъскващ. Въпросният свинар бил кривокрак, гърбат, / дебел и нисък,.. / За тяло толкоз неблагообразно / не би се нигде по света / намерила добра одежда. Ст. Михайловски, КБЗ, -55.
2. Който няма приятно, приветливо или добро държание, добри обноски.
НЕБЛАГООБРАЗИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Неблагообразност. В нравите, в благообразието и неблагообразието ся показва благородната и неблагородната душа. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 162.
НЕБЛАГООБРАЗНОСТ -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от неблагообразен; неблагообразйе. Не само външ-ната неблагообразност на фабричния работник отблъсква белетриста от него. Г. Бакалов, Избр. пр, 329.
-чни, прил. Книж. 1. Който е свързан, който завършва с неуспех или води до неуспех; несполучлив, неуспешен, злополучен. Това неблагополучно воевание дало повод унско-му [на хунския] царю., да търси да ся примири решително с греко-римляните със заключение търговскаго мира. Г. Кръстевич, ИБ, 428. Лечението завърши с неблагополучен резултат. А Конкурсът имаше за мен неблагополучен край. и Който е свързан с неблагоприятни събития, преживявания; злополучен. Неблагополучно пътешествие. Неблагополучна екскурзия.
2. Който се характеризира с липса на успехи, на добри постижения или резултати, със затруднения от различно естество и под. Не-благополучеен изход от кризата. А Неблагополучно състояние на науката.
3. Остар. Книж. За. човек -— който няма успехи и постижения. — После говори „Таймс“, че Русия има зли намерения, но трябва да му е тежко, дето са англичани неблагополучни в Индия, че затова тъй хо-ратува. БДн, 1857, бр. 9, 35.
НЕБЛАГОПОЛУЧИЕ, мн. -ия, ср.
1. Трудност, усложнение в хода, развитието на нещо, свързани с неблагоприятен, лош резултат; неуспех, несполука, злополучие. Още през първите дни на обсадата почнаха неблагополучията на ромейската войска. А. Дончев, СВС, 672. — А като те притиснах с изоставането на сеитбата, призна си: причините за неблагополучието трябва да търсим в самите нас. А. Гуляшки, МТС, 10/. Но нима.., журналистът., не проявява мъжество, когато разкрива някои неблагополучия? Хр. Домозетов, ОР, 58.
2. Неприятности, беда, нещастие в живота на някого или на нещо; злополучие. И злобата, породена от собственото му неблагополучие,.., той стовари върху жена си. А. Гуляшки, МТС, 191. Всички неблагополучия в семейните работи Кръстевица приписваше на мъжа си. И това, дето не е видяла бял ден от женитбата си, та и досега. Г. Караславов, ОХ IV, 23. — Неблагополучието сродява по-крепко хората, отколкото щастливо прекараните дни. Б. Бала-банов, Избр. п II, 13. Самият обсаден град също търпял неблагополучия. Силно пострадали след артилерийския обстрел Видинската крепост и множество къщи. В. Мутафчиева, КВ, 174.
НЕБЛАГОПОЛУЧНО. Нареч. от неблагополучен; лошо, зле, неуспешно, злопо-лучно. Противоп. добре. Опитът завърши неблагополучно. А Екологичните проблеми са решени неблагополучно в предприятието.
НЕБЛАГОНРИЛЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който не е съобразен с изискванията за благоприличие в дадена среда; неприличен1, непристоен. Когато се
НЕБЛАГОПОЛУЧЕН, -чна, -чно, мн.
