Ангелов, ЖС, 425. Оня, който занапред би пренебрегнал небивало богатата,.., днешна действителност,.., би показал, че не е заслужавал честта да живее в нашето славно време. К. Христов, ПП I, 14.
НЕБИВАЛЩИНА
710
НЕБЛАГОГОВЕЙНО
2. Като възклицание — за изразяване на много голямо учудване; невероятно. Небивало! Вижте как месец гори! К. Христов, ПП II, 42. — Сядайте, не ме чакайте. Сега ще дойда. Ние седнахме. Нея пак я няма. Небивало! В. Бончева, АП, 87.
НЕБИВАЛЩИНА ж. Остар. Книж. Небивалица. Когато видиш, че шпионлъ-кът не помага.., то напиши адрес до министерството или до префекта, измисли всякакви интриги и небивалщини, накарай няколко глупци да го подпишат и помоли правителството да унищожи твоите неприятели. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 208. В по-напредните времена обикновено са разказвале различни небивалщини за съществованието на някаква си особена сила. Знан., 1875, бр. 6, 86.
— От рус. нсбьшальщина.
НЕБЙДНИЦА ж. Диал. Прозвище на жена, с което я проклинат да умре, да не бъде повече. Я види я, небидница и проклят-ницата, како ми ся криви со у стана...! Н. Геров, РБЯ III, 255.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЕБИТ, -а, -о, мн. -и, прил. За мляко, сирене — който не е обезмаслен. В дисагите си носеше две премени долни дрехи от домашно платно, няколко чифта чорапи от домашна прежда, едни похлупци, пълни с небито сирене и два сомуна домашен хляб. Д. Талев, ПК, 35. Небито мляко.
НЕБИТИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Според религиозните схващания — нематериален свят, където отиват мъртвите след земния си живот; вечност. На най-високата част (..) бил Некрополът — гробницата на преминалите в небитието римляни. П. Мирчев, К, 8. Как да се обясни съществуването на животните и растенията? Къде е началото на битието и къде е границата му с небитието? К. Манолов, ВХ, 165. // Смърт. Съдбата на всеки един от четиримата беше в ръцете на другите трима. Никой не се кълнеше на другите във вярност, но всеки беше дълбоко убеден в душата си, че в случай на беда ще потърси само един път за отстъпление, в небитието. А. Гуляшки, ДМС, 38. И смъртта, великият източник на вдъхновението, подсказва на неговата [на детето Пенчо Славейков] крехка душа тайнствата на вечния дух и безконечния ужас на небитието. С. Радев, X, 1906, бр. 4-5, 24. Дали съзнаваха, че той [покойникът] отдавна е бил такъв и че небитието му сега влиза в нова фаза? Ив. Вазов, Съч. IX, 75.
2. Състояние на безсъзнание или неосъзна-ване на действителността. — Вие имахте една мъничка повреда в мозъка — изгубил бяхте памет,.. Аз отстъпих вкаменен.. Значи зад мене лежеше цял един месец, от който нищо, нищо не помнех!.. Между мене и тях лежеше месецът на моето небитие; той е една черна преграда, която никога няма да прескоча. Г. Райчев, Избр. съч. I, 65-68. Пред очите му се спусна черна завеса, раздирана от огнени светкавици, и той потъна в тежко, безчувствено небитие. М. Смилова, ДСВ, 158. Не, никога през живота си не бе сънувал. И той спеше като всички други хора, но при него това бе съвсем раз-лично. Просто затваряше очи и изчезваше в небитието. П. Вежинов, БГ, 102-103.
НЕБЛАГОВЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Който е свързан с враждебни действия или подбуди, с егоистични, карие-ристични интереси и под. Използването на заемите., се спъва и от някои проектиращи органи.. В тази насока неблаговидна роля играе окръжната строителна организация. РД, 1962, бр. 6, З.ч
НЕБЛАГОВЙДНО. Книж. Нареч. от неблаговиден. Той се вижда по-студен и по-пресметлив, даже неблаговидно своекорис-тен, ако слушаме общия отзив на емиграцията. Ив. Вазов, Съч. XIII, 58.
НЕБЛАГОВЙДНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Отвл. същ. от неблаговиден.
НЕБЛАГОВРЕМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Ненавременен, несвоевременен. — Императорът считал мисията на княз Долгоруки за неблаговре-менна, докато Батемберг се намира още в България — отвърна Загорски все така сухо и безучастно. В. Геновска, СГ, 490. Лорд Дерби наистина — .. — възрази, че целостта на Турция само с бой и нож може да се опази, но с това си неблаговременно изражение той изстуди,.., синките европейски кабинети от английската политика на Изток. НБ, 1876, бр. 33, 129.
НЕБЛАГОГОВЕЕН, -ейна, -ейно, мн. -ейни, прил. Остар. Книж. 1. Който не проявява достатъчно благоговение, преклонение (обикн. към Бога). Не обичам да глядам служба, която ся съвършава от неблаго-честиви или неблагоговейни служители. БК (превод), 29.
2. Който не съдържа достатъчно благоговение, преклонение (обикн. пред Бога). П. Що забранява тая заповед? О. Тя забранява клетвата и всяко лицемерно, непотребно и неблагоговейно употребление на името Божие. КТЕМ, 72.
НЕБЛАГОГОВЕЙНО. Остар. Книж. Нареч. от неблагоговеен; без благоговение. Четвъртата [Божия] заповед ни заповяда да ся събираме в неделя и празнични дни на богослужение,.. Против тая заповед грешат вси ония, които в неделни и празнични дни или съвсем остаят от цръква,.., или
