Page:RBE Tom10.djvu/696

От Читалие
Версия от 16:45, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


но колкото времето, периода, възрастта, означени от съществителното или по-малко от тях. Мина година, не мина, отвори се войната. Ив. Вазов, Съч. IX, 44. Мина не мина час и всичко беше готово. П. Бобев, ГЕ, 146. Минала не минала неделя и Лука започна да вдига телефона. Н. Каралиева, Н, 40. Стига не стига Франклин на десетгодишна връст, баща му го настани в своята свещарска фабрика. С. Бобчев, ЖФ (превод), 11.

5. Разг. Пред глагол в подч. обет. изр. за време, започващо с нареч. още. За означаване, че действието от главното изречение става веднага, прекалено скоро след действието на глагола в подчиненото изречение. Ходи Радойчо на сафер, / ходи Радой-чо, пак дойде. / .. / Още бе от кон не слязъл, /.. / пак за Калу да попита. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 267. Янкула вино пиеше / и фалба ми се фалеше: / Яз имам жена кадъна, /.. / Ошче речок не дорече, / реч отиде дор на царо. Нар. пес., СбНУ VI, 14. Оште Яна у двор не влезнала, /.. / Яна се е с рода пофа-лила. Нар. пес., СбНУ VI, 35.

6. Разг. В съчет. със знам в 1 л. ед. и следващо въпрос, местоим. или местоим. нареч. За означаване на признак, лице, обстоятелство, които са неопределени или няма нужда да се уточняват. Първи жените казаха, че не знам коя ди била чула окарина край топил-ниците. И. Радичков, СР, 84. Леля Станка имаше някаква далечна роднина, гражданка,която живееше в София, дето имаше собствена къща и получаваше пенсия за не знам какви заслуги на покойния й мъж. Елин Пелин, Съч. II, 119. — Пенко! Пенко! Хайде, майка, късно е веке. Ела да вечеряш викаше за не знам кой път баба Катерина. П. Здравков, НД, 7. Да казуваме тойзи е грек, а онзи е московец и други не знам каков, ще каже., не да любиме ближнаго наша-го, ами да го мразиме. ЦВ, 1859, бр. 433, 1.

7. Разг. При непрех. глагол в св., означаващ висока степен на действие (като нагледаш се, начудя се, нарадвам се и под.) във 2 л. ед., предхождан от частица да и обикн. крат. лич. местоим. в дат. или косвено допълнение. а) За изразяване на голямо възхищение, одобрение, задоволство и др. и на желание за извършване на действието, означено от глагола. — Че димитровче, разбира се. Едно красиво, пъстро, весело българско цвете!... Я го виж! Да му се не нагледаш! Д. Немиров, КБМ, 76. На два аршина току видиш избликне вода като сълза да й се не напиеш. М. Георгиев, Избр. разк., 107. Омайват те тия песни и тия чуруликане-та! .. Онова ясно и хубаво време да му се не нарадваш! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 50. Просто да му се не начуди човек. Такъв жив, пъргав, тича насам-натам, размерен, разчита планове. Такъв е той, бай Кольо. ВН, 1958, бр. 2082, 4. Какви праскови! Да береш, да се не набереш! б) В същата конструкция с гл. надявам се. За изразяване на голяма изненада или разочарование. Забелязах, че и сам Ванюша се поучу ди от вида му. Я виж какъв момък! : каза той, като се почесваше. Просто да не се надяваш... П. Вежинов, НС, 15. в) В същата конструкция или само при глагол в мин. неопр. За изразяване на сил но възмущение или клетва. Синца се радваме и скачаме около мама, а тя стои като сърдита. Не наскочели сте се вий! каже тя, на вас е весело, драго, ами я мене питайте какво ми

е. Ил. Блъсков, С, 9. Дафинка люто кълнеше: / „Ветро льо, не навеял са! / Дъждо льо, не навалял са! / Дето ма от сън събуди“. Нар. пес., СбГЯ, 87. Лока да се не налока. Клетва. СбНУ VIII, 245.

8. Разг. В конструкции от съставно сказуемо с гл. съм и повторени форми на едно съществително, съединени с предл. като и (диал.) како. За изтъкване на необикновено качество на предмета, означен от съществителното. Боли Яну бело гърло. / Не йе гърло како гърлц, / тук йе гърло мерджан зърно. Нар. пес., СбНУ XI, 57. Не е цена като цена, а някаква астрономическа сума. А Не е човек като човек, че да се разбереш от две думи с него.

V. Като съставка част на сложни форми и части на речта. 1. В съчет. с частици ще и (остар. и диал.) ще да — за образуване на едната от отрицателните форми на бъдеще време; няма. Седнах на земята и заплаках. Защо заплаках питай ме, не ще ти кажа. Г. Караславов, Избр. съч. I, 83. Не ще би из-лишно, сякам, ако ви прикажа нещо скрате-но от пролетоишите приключения у Слив-ненско. НБ, 1876, бр. 50 196. Премислила си майката: тоя човек не ще да го заведе до място, ами ще го някъде утрепе, и рекла на момчето да разпъди тоя човек и да хване друг. Христом. ВВ I, 30. — „Сестро Дукяно, Дукяно, / не можем, сестро, да влезнем, / мама съм болна оставил, / по-бързо, сестро, д'идеме, / че не ще да я заварим.“ Нар. пес., СбВСТт, 952.

2. В съчет. с въпрос, местоим. и нареч. и понякога с частица ли — за образуване на сложни обобщителни местоимения и наречия, означаващи много и всякакви, най-различни предмети, лица, признаци и обстоятелства, напр.: кой <ли> не, какъв <ли> не, кога <ли> не, как <ли> не и под. Лете боляринът живееше тук, а през късна есен,.., потегляше за града, следван от цял керван коли, претоварени с жито, царевица, картофи, просо, кожи, мед, сушени плодове и какво ли не... Д. Линков, ЗБ, 45. В селото, слушам, приказват и за Гаврила, и за кмета, и за кого не. Й. Йовков, А, 43. Виждаш ли тия хора, дето са ме заобиколили? Дошли са да ме видят откъде не. Ст. Загорчи-нов, ДП, 348. У нас по жените колко ли и какви ли не предразсъдъци и криви мисли ся мотаят. Й. Груев, КН 7 (превод), б.г., 1-Н.