VI. Като същ. ср. а) Обикн. членувано или със съгл. опред. Отрицателен отговор, несъгласие, отказ. Противоп. да1. — Не знам как си представяш възпитанието му, но напоследък съвсем си го разглезил... нашето момче не знае какво значи „не“. Др. Асенов, СВ, 82. Когато Наско посегна към нея почти замижал, тя направи едно движение да се запази,., езикът й засъхна неподвижен. „Не“-то дойде до устните й и се върна назад. Г. Краев, Ч, 72-73. Графът му задаваше и други въпроси с желание да завърже по-траен разговор, но Хилков със сухите си „да“ и „не“ го съвсем обезнадежди и графът се заприказва с майката. Ив. Вазов, Съч. XII, 188. б) Отрицателен глас при гласуване, обикн. при избор на някого, предложение за нещо и др. Противоп. да1, за. — Защо сте го избрали за доцент?.. — Моята бюлетина беше „не“! Др. Асенов, СВ, \49. Кандидатът за професор получи 15 дай 3 не. ,
◇ Не ме докосвай; не ме бутай. Разг. 1. Растението слабонога. По сенчести влажни места често у нас може да се срещне своеобразно растение със сочно прозрачно стъбло и с нежни листа.. Това е растението не ме докосвай (слабонога). Бтн. V и VI кл, (превод), 81. 2. Мимоза.
> Да, ама не. Нов. Разг. За означаване, че нещо привидно изглежда по един начин, но всъщност е друго, както и че привидно изглежда, че нещо ще стане, но всъщност не става, и под. Всички бяха убедени, че сега правителството ще си подаде оставката. Да, ама не. Да не се казвам; да не ми е името; да не съм. Разг. Със следв. собств. име й изр. със съюз ако. За подчертаване, уверя-ване, че непременно ще направя нещо или че нещо е точно така, както аз твърдя. Боже милосердний! Три дена, само три дена ми дай властта в ръцете, ако не направя дармадан цяла България, да не съм Стам-болов. Ал. Константинов, Съч. I, 65. — Помоли го за прошка и ще видиш, че моята дума ще се сбъдне; хем ако се не сбъдне, а я да не съм Въла! М. Георгиев, Избр. разк., 75-76. Ако не стане така, както ви казвам, да не ми е името Милачкд. Тонич, ГЗМ, 54. Не бй. Остар. и диал. Не стана, не се осъществи нещо, което съм искал, очаквал, за което съм положил много усилия. Плака [старецът] на докторите да го [сина му] спасят, моли ги, че му бе едничък за радост в живота и отмяна на старини, но не би. Г. Караславов, Избр. съч. I, 95. Аз ся отнесох най-напред до Садък паша в Одрин, дано издействува да постъпи в някое горне училище царско в Цариград, нъ не би. АНГ I, 61. Не веднъж, <и> не два пъти (дваж). Разг.; Не еднъж, <и> не дваж. Остар. Много пъти; многократно. Той знаял всичките ъгли в Молдавската земя,..; защото не ед-наж, не дваж той тука е прибягвал. Ст. Ботьов, К (превод), 223. Не един (една, едно), <и> не два (двама, две) Доста, много, мнозина. През своя юнашки век той много е сторил и видял, очистил е не един, не два турчина. Ив. Вазов, Съч. XV, 15. Не едно и не две имена можеха да це изредят на хора из рода на дядо Слави. И. Йовков, ПК, 35. Не една, и не две, и не три разпалени младежки глави бидоха свърнати и ослепени от блясъка на гордия победител [либерализма]. Г. Кирков, Избр. пр I, 29. Не е до нещо. Разг. За отричане, че някъде или в определен момент е подходящо, желателно нещо (посочено от следв. същ.). Боян се изсмя от нерви. Някой го смъмри: „Сега не е до смях.“ М. Грубешлиева, ПИУ, 245. Не е за нещо. Разг. 1. За отричане, че някакъв предмет, факт посочен от следв. същ. има особено значение в дадения случай. — Нека идем там, на моята ливада.. — А бе, Еньо, я ни остави да си вървим,.. — Ама защо бе, какво има — не е тук за моята ливада, ами мястото е по-добро. Елин Пелин, Съч. III,
92. 2. За означаване, че действието, означено от следв. отгл. същ. не може или не заслужава да се допуска. — Ето какво намерих аз в неговий [Алиевия] сандък. И Джамал бей показа на Емина малката икона,.. — Това не е за вярвание, ефенди. В. Друмев, НФ, 64. Българската история, според редактора на „Български глас“, била гнуснава, а пък „Български глас“ според тези му думи е толкова сипкав и дрезгав, щото не е за слушане. НБ, 1876, бр.45, 177. — Хайде, сядай и пиши — такъв материал не е за изпускане! Г. Русафов, ИТБД, 239. Не ми е до нещо, някого. Разг. За означаване, че някой няма готовност, желание за извършване на нещо или не се интересува от някого, нещо (посочено от следв. същ.). — Гладен ли си? — Карай, сега не ми е до ядене... Др. Асенов, СВ,
110. — Хайде да те оженим, сине!.. — Остави сега, майко!.. не ми е до женене... Ив. Карановски, Разк. I, 38. — Хайде да се поразходим. Отговорих, че не ми е до разходка. Р. Ралин СбСт, 121-122. — Добре че [крадците] са оставили ракията, тя ще ти разкара уплахата и ще дойдеш на себе си. — Не ми е до ракия, Белчо!. К. Петканов, МЗК, 167. Не ми е за нещо. 1. Разг. За означаване, че някой не държи на нещо, не отдава особено значение на нещо (посочено от следв. дума). Сгоди се и се ожени.То беше една сватба — събор. И не му беше толкова за сватбата, колкото ей така — да направи нещо наггук на хората. Г. Караславов, Избр. съч. II, 70. Кажи на баба си Гергевица да заколи едно пиле., не му беше за яденето — като всички, които пият ракия, той малко, ядеше, — гледаше да остане самичък. Й. Йовков, ПГ, 30. 2. Диал. За означаване, че някой няма възможност и не иска да върши действието, означено от следв. същ. Горице ле лилякова, /.. / разтвори си лист да мина, /../ че не ми е за стоянье, / врана коня за държанъе. Нар. пес., СбВстТ, 187. Дели Яно, дели Йенчице, / разведи са,
