гат ти събра парчетата... П. Вежинов, НС, 29.
5. Пред глагол (без удар.), а) В пряк, косвен или реторичен въпрос. За подчертаване на утвърждението на факта, за който се пита, и за приканване към положителен отговор. Кой не е чул старите да хвалят времето на своята младост? В. Пундев, Ч, СбПерП
1, 101. — Пребийте ни, ама крак няма да мръднем оттук — допълни той. — Ей, не е ли истина, братя? Ст. Загорчинов, ДП, 32. Смешна жал, нелепа жал, / в грохотно жестоко време! / Не живот ли да отнеме / той живота свой е дал? Д. Дебелянов, ЗлП, 71. А кой управлява по провинциите?.. — Пашите,.. — Не под заповедите ли на великия везирин?.. — Разбира са, че под неговата заповед. Т. Икономов, С, 1872, бр. 40, 318.
б) Разг. В реторичен въпрос или при отговор, след частица к а к <д а> — за изразяване на потвърждение или пълно съгласие, готовност за действието, за което се пита. Ние с бащата се сприятелихме на парахода. И как да не завържеш приятелство с такъв чудесен работник? А. Каралийчев, С, 141. Ами слушаш ли майка си, баба си? Б. Рада. Слуша, как да не слуиш. Ив. Кирилов, Ж, 67. — Ти видял ли си отблизо тия работи... — Как не съм ги видял, господине? Ив. Вазов, Съч. X, 40.
6. Остар. и диал. В съчет. с частица л и. Нали. А какво е живот без вяра, свобода и правда? — Пустиня, ледена пустиня, не ли? Ив. Крилов, Ж, 40. „Що си до1ила ти, о щер-ко на щитоносеца Зевса, не ли да видиш безсрамството на Агамемнон Атреев?“ А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 13. Моор. Да те благослови Господ за това, що си ти бил за мене и щото щеш да бъдеш! Франц. Кажете ми сега,.., не ли щяхте да бъдете щастлив баща? Н. Бончев, Р (превод), 7.
IV. В устойчиви конструкции: 1. Разг. Пред или след глагол или друга част в главно или подчинено изр. и следващо противопостави-телно изр., обикн. със съюзи ами, ами и, а (с удар.). За изразяване на много висока степен на проявата, означена от първата (по-рядко втората) част на изречението. Ти му викаш, че полицията бие.. Бие не, ами като ти стовари на врата няколко юмрука, че ти изскачат искри от очите. Ал. Константинов, Съч. I, 18. Кой бие жена си — бие ангела си.. Какви ги има! Да я биеш не, ами и земята под нея да не оставиш. Елин Пелин, Съч. II, 21. До живот се обичайте! Като брат и сестра не, ами още повече се обичайте. Т. Влайков, Съч. И 1941, 161. Тя [Бонева] е артистка известна и е една от най-добрите. Изпълни своята роля не добре, ами дори и много добре. Р, 1926, бр. 213,
2. Ако народът узнае,.., с каква своеко-ристна цел ся борят те.., депутат да ги изберат не, [ами и] с камъне би го побили, на вечно проклятие би предали и него, и партията му. П. Р. Славейков, ПХС, 70. // Разг. Между две форми на повторена дума, свързани със съюз ами. За изразяване на висока степен на означените от повторената дума признак, действие, проява. — Тежки времена бяха... — Тежки не, ами — тежки! — съгласява се старецът. Др. Асенов, СВ, 156. — Виж тоя дърт пинтия — вариклечко, за две пари свещ пали.. — вари-клечко не, ами вариклечко, — подшушваше чорбаджи Петраки и пак приглашаше. Ив. Вазов, Съч. VIII, 3. Студентите обявиха митинг по македонските работи.. И стана митинг. Хем митинг не, ами митинчага! Ал. Константинов, Съч. I, 139. „Бре! — .. — американска работа.“ „Американска не — ..
— ами си е баш американска.“ Й. Радичков, СР, 96.
2. Разг. Обикн. след глагол в бъд., съюз ами и следващи фразеологизми <и> хоро ще играя, <и> оттатък ще мина (с удар.). За изразяване на категорична увереност, че означеното действие ще се осъществи. — Няма пари.. — „Да имаш да взимаш, приятелю“, — си помисли Зойка, кипнала от яд. — „Ще дадеш не, ами и хоро ще ми играеш!“ Д. Немиров, Д №9, 141. — Ще ги съдим не, ами и оттатък ще минем. Й. Йовков, ВАХ, 69.
3. Разг. Между две форми на повторена дума (без удар.). За означаване, че назованото от повторената дума няма значение и че нещо става (ще стане), извършва се (ще се извърши) независимо от него. Сам ще я свърша [работата] тогава, викам си, тежко не тежко, ще я свърша. Б. Обретенов, С, 135. Срам не срам, примолих се на горскостопанския директор инж. Попов да ми даде кон. Н. Хайтов, ПП, 110-111. — Но момчетата са гладни.. Е, щем не щем, трябва да почакаме до нощта! Ив. Мартинов, ПМ, 115. Един странен глас профуча над нас и аз видях една голяма уста,.., и в нея застинал въпросът: че как тъй? — Как не как — знае устабашията. Това ми каза той, това ти казвам и аз. Ст. Чилингиров, ХНН, 119.
— „Фатмино, любе Фатмино, / питала ли си майка ти, / дава ли тебе за мене?“ / „-Дава ме майка, не дава, / я ще със тебе да дойдам.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 269.
4. Разг. Между повторени форми на глагол (без удар.), а) За означаване, че действието, назовано от глагола, се осъществява в ниска степен, недостатъчно или, че едва е започнало да се върши. Пред джамията се събраха не само вчерашните мъже с торбите.. Ходжата, който си почиваше, видя не видя, стана и излезе с вечната си броеница в ръце. Б. Несторов, АР, 121. — Хайде, моля ти се, Ванко,.. Остави... Още дошел не до-шел, пари ще ми даваш... М. Грубешлиева, ПИУ, 221. б) Между повторени форми на глагол в съчет. със същ. за период от време или възраст. За означаване, че действието, назовано от глагола, е траяло приблизител-
