3. Пред наречие или относит. местоим. за степен, количество (напр. много, толкова, колкотои под.) — за отрицание на нещо в известна степен, с ограничение, което понякога се уточнява в следващия текст. Говореше и годеницата, и в гласа й имаше не толкоз решителен открз, колкото стеснение и свенливост. Й. Йовков, Разк. II, 48. Пътят, който върви из боаза към Трявна.., минува покрай самата река, като лъ-катуше успоредно с нейната не дотолкова права линия. 3. Стоянов, ЗБВ I, 205. Той каза това не много уверено. А Получих не колкото очаквах.
4. Пред нареч. или прил. за количество, размер, степен, време в сравнит. степен и предл. от — за посочване на краен предел, граница на нещо. Бяхме"измиинали не по-малко от пет-шест км. Й. Йовков, Разк. II,
137. С тая пушка можеше да се убие врана на не повече от шестнадесет крачки. Ем. Станев, ЯГ, 5. По предградието имаше не повече от хилядо души. С, 1872, бр. 48, 387.Купувачът може да внесе само пятата част, а другите пари да заплати не по-къс-но от идущий ден. ВП, 63. А Тази хижа е разположена не по-високо от 1500 м.
5. Пред нареч. малко в сравн. степен и обикн. предл. от — за изтъкване на еднаквост между два съпоставени признака; еднакво, толкова колкото, също толкова. Аз бях седнал на едно патронно сандъче в окопа и ухилен не по-малко от своите войници, благосклонно наблюдавах войнишката им шега. П. Вежинов, НС, 46. Аз нямам да се прощавам с никакви дами, но не по-малко ламтя за планините. Ив: Вазов, Съч. XVII, 33.
6. За посочване на противоположен признак, количество и др. на посочените от думата, словосъчетанието, пред които е употребена частицата. Не един път вече аз обръщам внимание на нашите поети върху художествената немска песен. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 5. Не след много подир това, архидяконът стана владика. На първата му литургия се стече много свят. Св. Миларов, СЦТ, 27-28. Разделяме се не за дълго. А Познаваме се не отскоро. • При предл. без или при думи с представка без-. — Подаръци ви донесох! — отвърна машинистът не без гордост. П. Вежинов, НС,
29. Събрали са пожертвования макар и не без труд. Д. Витанов, НС (превод), 4. Не бездарен, с ум събуден и гъвкав, той би станал добър човек. Ив. Вазов, Съч. XXVI,
99.
III. За утвърждаване: 1. Самост. или с думи за потвърждение, съгласие след предходна отрицателна мисъл — за утвърждение, съгласие с казаното. — Но в града не се връщам. — Разбира се, не, то значи да те пипнат веднага, особено след последната случка. Трябва да са изпоарестували где кого хванат. П. Спасов, ХлХ, 56.
2. Непосредствено пред подчинени отриц. изречения със съюзи че, защото, понеже и под., както и при отрицание на глагол в главно изр., последвано от подчинено отрицателно изр. — за утвърждаване на действието от подчиненото изречение. Не че не са минали през ръката ми пари, — минали са, ама думата ми е, че тамам когато ти потрябват, бръкнеш — няма. Ал. Константинов, Съч. I, 203. Не че не искаше да го слуша,.. Напротив тя напрегнато го слушаше. Кр. Кръстев, К, 148. Чакам отговора ти. — Замълчах, не защото не исках да ти отговоря, а за да туря мислите си в ред. К. Пет-канов, В, 221. Всякакви народности ще срещнете там [в Буенос Айрес]. Може би най-малко италианци и испанци. И не защото не емигрират в Аржентина. Б. Шивачев, ПЮА, 62. Не искаме да кажем, че Хаджи Смион не обичаше да лъже, напротив. Ив. Вазов, Съч. VIII, 16.
3. Пред нареч. само — за подсилено утвърждаване на някакъв факт, признак и др., посочен в същото изречение, който се допълва и разширява в следващите главно или подчинено противопоставително изр. или част на изр. Решаваше се не само неговият живот, но и на цялото му семейство. Ст. Даскалов, БМ, 20. Той не е само доблестен
— той е добродетелен. Ив. Вазов, Съч. II, 165. Тук [в Сливенско] нападнаха,.., диви оди на черкези и башибозуци, които хванаха да беснеят не само по селата, но и в града. НБ, 1876, бр. 50, 196. Не само че дойде на рождения ден, ами донесе най-хубав подарък. Но минаха се няколко часа и гемията не само че не се приближаваше към брега, а дори успяваше да навлезе още по-навъ-тре в морето. Й. Йовков, Разк. II, 267.
4. Пред гл. съм, ставам в 3 л. ед. в съчет. с лошо, зле и обикн. със следв. изр. със съюзи да или ако. а) За означаване, че нещо е желателно да стане, да се извърши; добре е.
— А бре Иване, хайде да та пооженим, бре
— ще подкачи пак някоя от жените. — А че да видим, не ще бъде зле да стане такова нещо — ще каже Иван. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 43. — Значи, ще го осиновите [детето]... — попита той. — Не е лошо!... Стига само да се окаже с добра наследственост. Д. Димов, Т, 522. Те се замислиха за старостта и решиха, че не ще бъде зле да имат осигурена прехрана на стари години. Св. Минков, СЦ (превод), 54. Той [Ангел Кънчев] заминал за Белград, гдето влязъл в тамошното военно училище, като мис-лял, че не ще бъде зле, ако той са запознае с военната наука. 3. Стоянов, ЗБВ I, 97. б) Разг. За изразяване на сдържан, внимателен съвет, препоръка. Не е зле да започнете още сега превеждането на разказа. Ив. Вазов, ПЕМ, 51. Нисичкият шофьор го погледна под око и каза спокойно: — Ти чиче, не е зле да мръднеш малко... Ако падне някоя бомба върху складовете, после не мо
