Page:RBE Tom10.djvu/689
не можах да я забравя. /../ И мен се ядно наяди." Нар. пес., СбНУ XXXIX, 308.
НАЯЖДАМ1, -аш, несв.\ наям и (диал.) наяда, наядеш, мин. св. наядох, прич. мин. св. деят. наял, пое. наяж и (диал.) наядй, св., прех. 1. Изяждам малко, отхапвам малко от нещо, така че го начевам, нарушавам целостта му; нагризвам. Пратеникът,.., съобщил на момата, че са му дали да й занесе дванадесет жълтици, че погачата е цяла и че мехът с вино е пълен. А тя получила единадесет жълтици, погачата била наяде-на и виното напито. Ран Босилек, Р, 96. Жестоко бих животното, / задето ми наяде оДеда. / Сега ръката ми тежи, / не ми е гладно / и не искам нищо! /.. / Вземайте! / Но оставете една хапка ненаядена, / тя ще ми стига! Д! Габе, С, 208. Мишка е наяла сиренето.
2. Диал. Нахранвам. Тръгна пуста правина по кривината, току душа да наяде, оти ке умреше от глад. Нар. прик., СбНУ X, 132. Купила си [бабата] един дедо, /.. / Па свари му казан чорба, /.., наяде го. СбБрМ, 3/0. наяждам се, наям се, наяда се страд. НАЯЖДАМ СЕ несв.\ наям се и (диал.) наяда се св., непрех. 1. Ям, докато уталожа глада си; нахранвам се. И наистина тук за първи път Пенко се наяждаше. Хубавият пшеничен хляб, опечен в огнището, прясно-то мляко и сиренето така му се услаждаха, че той ядеше до насита. П. Здравков, НД, 131. — Ти върви й не се грижи за мене. Щом се наям, ставам. Впрочем вече се нахраних. N1 Грубешлиева, ПИУ, 238. Отведнъж му пригладняло, та на очите му притъмняло.. — Е — казал си Вълчо — с един овен наяждам ли се аз, чакай още нещичко да потърся! Елин Пелин, ПР, 136. Изела е Ата / девет оки халва, /../ и не се наяла. Нар. пес., СбВСтТ, 183.
2. С непр. доп. обикн. с предд. на, с. Ям,до насита нещо, от нещо; отяждам си. И толкова разнообразни, такива вкусни ястия ще приготви, че гостите не могат да им, се наядат. Т. Влайков, Пр I, 67. От Лозенград дойдоха в Топола десет души джандари — диреха Филча под дърво и камък.. Наядоха се с кокошки и яйца и си отидоха със закана. К. Петканов, X, 82. Сватите се готвеха да идат на Рашидовия чифлик на Геран да се повеселят както миналата година, за да се наядат с риба, череши, майски мед. Ц. Гинчев, ГК, 365. На леб да се не наяде. Клетва. СбНУ VIII, 245. Не мога да се наям на череши.
3. Прех. Диал. Ям нещо, обикн. колкото ми се иска, докато се заситя. Лисицата отишла .. и се наяла мед, та си се вратила. СбКШ,
107. Втората вечер дошол да вардит вто-рийот брат,.., ама и той не довардил — ди-вийот кон пак си дошол, си се нйял сено и пак си отишол. СбКШ, 27. А това чудо [оздравяването на побеснялата], казват, произошло от то, що болната, когато не знаела себе си, наяла ся чесън, получила от него голяма топлина и след няколко часа спала дълбоко. БКн, 1859, кн. 1, 216.
◇ Комшийската котка изяла месото, а нашата се наяла. Диал. Казва се за човек, който сам е направил нещо лошо, а обвинява другия. Наяждам се / наям се като попско дете (чедо, прасе) на задушница. Разг. Нахранвам се много добре, до насита. Наяде се (наяла се) въшка <на гърба>, чё излезе (излязла) на чело<то>. Разг. Ирон.\ Наяла се въшка, навирила опашка. Диал. Ирон. Употребява се, когато незначителен човек се е самозабравил от случайно постигнат успех или от нещо, което съвсем не е заслужавал. — Е, дядо Ганчо, какво прави квартиран-тът ти?.. — Ама нещо не те бръсне вече, а? — задяваха го от друг ъгъл на кръчмар-ницата. — Въшка! — отсичаше винаги с нескрита злоба дядо Ганчо. — Наяде се и излезе на челото. Г. Караславов, СИ, 46.
НАЯЖДАМ2, -аш, несв.; наям и (диал.) наяда, наядеш, мин. св. наядох, прич. мин. св. деят. наял, св., прех. Разг. Обикн. за червей — продупчвам с ядене дърво или дървено изделие; прояждам. Бай Яни притича към един наяден от червеите долап и грабна от него жълта каничка. П. Стъпов, ЧОТ, 89. // За молец — продупчвам, повреждам, обикн. вълнени изделия и прежди, кожи и др. Повредите от молци се явяват най-вече в космената покривка; молците наяждат също епидермата и лицевия пласт на сушените и по-рядко на сухо осолените кожи. Ст. Младенов и др., 32. наяждам се, наям се, наяда се страд. НАЯЖДАМ СЕ несв.\ наям се и (диал.) наяда се св., непрех. Разг. За зъб — увреждам се, явява ми се кариес, дупка. Наядоха ми се два зъба това лято и отивам на зъболекар. Наяде ме. червеят. Дьшл. Развали ми се работата, влоши ми се положението.
О Наяде ме червеят. Диал. Развали ми се работата, влоши ми се положението.
НАЯЖДАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от наяждам1 и от наяждам се. Добру джан-ци ядат слънчогледови семки. И така майсторски правят това, че ти се приисква да опиташ, защото то не е за наяждане, а за занимавка. В. Ченков, ЗХ, 105.
НАЯЖДАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от наяждам2 и от наяждам се. При силно засягане на кожите се явяват дупки от наяждане [от молци] на лицевия пласт. Ст. Младенов и др., ОТК, 81. Изброените микроорганизми са безвредни за човека, но в редки случаи., могат да вземат участие в създаването на някой болестен процес. Типичен пример представлява наяждането на зъбите (кариес), който причинява много неприятности на човека. Н. Пръвчев и др., ЗТ,
38.
НАЯЗДВАМ СЕ, -аш се, несв.\ наяздя
