Page:RBE Tom10.djvu/688

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


безброй / наяди, фавни и дриади. Ив. Вазов, Съч. XVII, 209. Главни богове... Наяде, които не спаваха при водните извори. Е. Вас-кидович, ПП (превод), 67-68.

— От гр. vaias, -a6oq 'речна нимфа'.

НАЯДА2 ж. Диал. Наяждане1, нахранване; наядка, наядане1.

О Нямам наяда. Диал. 1. Не мога да се наситя, нямам насищане, насита. Още сега се учи да пестиш. То хората на чужда трапеза наяда нямат. К. Петканов, ДЧ, 112.

Нашите кокошки нямат наяда цял ден да ги храниш, цял ден ще ядат. Хи, хи, хи! К. Петканов, П, 21. 2. За хранителен продукт — много е сладък, вкусен, не можеш да му се наядеш.

НАЯДА1. Вж. наядам1, и наяждам1.

НАЯДА2. Вж. наядам2 и наяждам2.

НАЯДАМ1, -аш, несв. (диал.); наям и (диал.) наяда, -ёш, мин. св. наядох, прич. мин. св. деят. наял, пое. наяж и (диал.) ная-дй, св., прех. Наяждам1 (Н. Геров, РВЯ), наядам се, наям се, наяда сестрад.

НАЯДАМ СЕ несв. (дйал.); наям се и (диал.) наяда се св., непрех. Наяждам се. Той спокойно се наядаше и chokouhq заключваше пак храната си в долапа. Й. Йовков, СЛ,

32. Марулята тази година е хубава и не е скъпа. За един лев се наядаш. Ар. Радевски, Избр. пр. III, 220. „Аз, когато наготвят лясковски, тогава се наядам сладко.“ Ц. Гинчев, ГК, 60. Дрипите, щото той носи, аз не променявам за багрениците на помазаните царе.. Да сте проклети, дето се ная-дате и напивате на обилни трапези! Н. Бончев, Р (превод), 29.

НАЯДАМ, -аш, несв. (диал.); наям и (диал.) наяда, наядеш, мин. св. наядох, прич. мин. св. наял, св., прех. Наяждам2, наядам се, наям се, наяда се страд.

НАЯДАМ СЕ несв. (диал.); наям се и (диал.) наяда се, св., непрех. Наяждам се.

НАЯДАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от наядам1 и от наядам се; наяждане1.

НАЯДАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от наядам2 и от наядам се; наяждане2. Лигавицата.. придружава често някои болести в устата, растенето на зъбите и наядането им. Ив. Богоров, CЛ, 87.

НАЯДЕН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от наям1 и от наяда1 като прил.

1. За храна, хранителен продукт —- от който вече са яли малко, който е наченат, отхапан и под. Госпожата събра на таблата една върху друга чинийките, а върху останалия мед в чинията на дъщеря си похлупи една наядена филийка хляб. О. Василев, ЖБ, 99. Убитият държеше в едната си ръка наяден царевичен кочан. К. Петканов, МЗК, 57. Старият ловец веднага се досети какво е станало през нощта. Ала следите на Златката го изненадаха Той разгледа трупа и тутакси откри наядения бут. Ем. Станев, ПЕГ, 55. Да забрава род свой беден, / гробът бащин, плачът майчин, — / тез, що залъкът наеден / грабат с благороден начин. Хр. Ботев, Съч. 1929, 14.

2. Диал. Сит, нахранен. Ще отида в Одрин и ще кажа на паьиата. Ехе, тъй ще ви оставим да се шцрите, наядени и напоени цз тая хубава земя! К. Петканов, ЗлЗ, 246-247. Яна идет от банята / измиёна, изкъпана; / лудо идет от меяна / наядено, напиено. СбБрМ, 425. ^ Т

НАЯДЕН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин, страд, от наям2 и от наяда2 като прил. Разг. 1. Който е с дупки, образувани от червеи, молци. Наяден шкаф. Наядена жилетка.

2. За зъб — който има кариес и е увреден, болен; развален. Бебо при това беше длъжен веонага да се качи при зъболекаря., той дори чувствуваше вече изтръпнал своя наяден зъб. П. Вежинов, СО, 97-98.

НАЯДКА ж. Диал. 1. Наяждане1, нахранване; наяда2, наядане1. — Вземи си един залък, Динчо, от хляба. Не ми се яде, како Радо. Вземи си, вземи. То не е за наядка, а за да се направи обичаят. А. Каменова, ХГ, 114. Ева ябълка погуби, / а теб едно сирне бито! / Уви! За една наядка / колко пакост, срам теглила! Ив. Вазов, Съч. IV, 46.

2. Бъдни вечер; бъдник, кадилка, кадена вечер (Н. Геров* РБЯ).

О Нямам наядка. Диал. 1. Не мога да се наситя, нямам насищане, насита. 2. За хранителен продукт — много е сладък, вкусен, не можеш да му се наядеш (Н. Геров, РБЯ).

НАЯДОСАМ се;. Вж. наядосвам се.

НАЯДОСВАМ СЕ, -аш се, несв.\ наядо-сам се, -аш се, св., непрех. Разг. Спирам, преставам да се ядосвам, насищам се да се ядосвам. Мама не може да се наядосва, че сме в развод. М. Грубешлиева, ПИУ, 101.

НАЯДЯ, -йш, мин. св. >йх, св., прех. Диал. Ядосам, разгневя, разлютя някого. (Н. Геров, РБЯ).

НАЯДЯ СЕ св., непрех. Диал. Ядосам се, разгневя се, разлютя се. • Нар.-поет. Ядно се наядя. Трандафил са ядно наяди, / още люто са разсърди. Нар. пес., СбНУ IX, 54. Димо са ядно наяди /.. / Откачи тенка ка-лъчка, / разсяка чемшир порти. Нар. пес., СбНУ уИ, 85.

НАЯДЙ МИ СЕ св., непрех. Диал. Ядосам се, хване ме яд, разгневя се. Тодоркя са ная-дило, / наядило, нажелило. / Та при калугер отиде, / та си на врата почука. Нар. пес., СбНУ XXV, 71. На юнакан са наядй, / наяди му се, накриви, /запаса пушка ръждива, /наметна кепе въшиво. Нар. пес,, СбНУ XXXIX,, 298. • Нар.-поет. Ядно ми се наяди. Ванчо на Радка думаше: /— "Любе Радке ле, Радке ле, / дето ми дума ти каза, /

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл