НАЩАВЯ. Вж. на ща в ям.
НАЩАВЯМ, -яш, несв.; нащавя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Щавя определено количество или всичко; ощавям. нащавям се, нащавя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЩАВЯНЕ ср. Отгл. същ. от нащавям и от нащавям се.
НАЩЁ нареч. Диал. На гладно, без да съм ял и пил.
О Наще сърце. Диал. На гладно сърце, на гладен стомах. Наще сърце вино не ся пие.
Н. Геров, РБЯ III, 253.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЩЁКАМ. Вж. нащеквам.
НАЩЕКВАМ, -аш, „есе.; нащёкам, -аш, св., прех. Диал. Насъсквам (куче). А на чер-дата начело до два ми лъва страхотни / едър са бик уловили — той реве, те го отнасят, /.. / Всуе ми тичат пастири, всуе си псета нащекват, / псетата не щат да хапят, ами се назад повръщат. А. Разцветни-ков, Избр. пр III (превод), 42. нащеквам се, нащекам се страд.
НАЩЁКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нащеквам и от нащеквам се; насъскване.
НАЩЙПВАМ, -аш, несв.; нащйпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Щипя някого, обикн. много, на много места, до насита, колкото ми се иска. Но и Мери си отмъсти: взела едно от малките момиченца, тя доволно го нащипа. Хр. Смирненски, Съч. III, 127. Оттогава винаги, когато се случете въз-питателката да ме набие здравата или да ме нащипе с твърдите си като клещи пръсти,.. аз си представях как на другия ден в сиропиталището идва един човек,.., и казва строго на възпитателката: 'Доведете веднага Найден Найденов. Аз съм баща му.“ Б. Райнов, ГН, 211-212.
2. Диал. Оскубвам перата на някакво количество или много (птици —пилета, патици, гъски и под.); наскубвам (Н. Геров, РБЯ). нащнпвам се, нащипя се I. Страд, от на-щипвам. II. Взаим. от нащипвам в 1 знач.
НАЩЙПВАНЕ ср. Отгл. същ. от нащипвам и от нащипвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЩЙПЯ. Вж. нащипвам.
HA-ЩО <СИ> неопр. местоим. Диал. Нам-що <си>. — Мен ми не е нищо, ами рекох, като е у вас докторът, дали не ще прегледа и Анка, че на-що е много отпаднала, та съм се уплашила. Т. Влайков, БСК I, 503.
— Друга (остар.) форма: н а-ч т о <с и>.
НАЩРЁК нареч. Обикн. в съчет. със съм, стоя, заставам, държа и под. В състояние на силно повишено внимание, в очакване на нещо, обикн. опасно, неприятно или важно, и с готовност да се действа по подходящ начин. На двеста метра оттук имаше румънски пост.. Възрастните ни плашеха, че ако добитъкът мине оттатък, румънците ще го отвлекат, и ние винаги бяхме нащрек. И. Петров, ОЗап., 42. Тя беше винаги нащрек — да не сбърка нещо. Не можеше да се успокои, да отпусне сърцето си. Д. Талев, И, 380. Секога нащрек да не би да принесем нещо повече зло,..; ний ся пазехме от книги, които опиват. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 4. В две войски спшр гняв напирал. Две войски били нащрек. В. Марковски, ПЗ, 293. Държа нащрек някого.
НАЩРЪКВАМ, -аш, несв.; нащръкна,
-еш, мин. св. -ах, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Рядко. Разг. Обикн. за много предмети, множество — щръквам, изправям се, навир-вам се.
НАЩРЪКВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Разг. Отгл. същ. от нащръквам; щръкване.
НАЩРЪКНА. Вж. нащръквам.
НАЩРЪКНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от нащръкна като прил. Рядко. Разг. Обикн. за множество остри предмети, косми и под. — изправен нагоре, щръкнал. А ти само с нащръкнала коса знаеш :„Долу чорбаджии“! Ив. Вазов, Съч. XXV, 79. • Обр. Тъй дойде май. Светът, пиян от аромат, / полита цял.. / .. / Цветът на кестените — мечове / нащръкнали. К. Христов, ЧБ, 387.
НАЩУЛЦИ мн. Диал. Кокили (Н. Геров, РБЯ). Ега с нащулци да одиш! Клетва. СбНУ XLVI, 269.
НАЩУПВАМ, -аш, несв.; нащупя, -иш, мин. св. -их, се., прех. Диал. Навеждам някого със задника нагоре; надупвам, нагъзвам.
НАЩУПВАМ СЕ несв.; нащупя се св., непрех. Диал. Надупвам се, нагъзвам се.
— От Н. Геро", Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЩЙПВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нащупвам и от нащупвам се; надупване, нагьзване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЩУПЯ. Вж. нащупвам.
НАЩЭТАМ СЕ. Вж. н а щ у р в а м с е.
НАЩУРВАМ СЕ, -аш се, несв.; нащу-рам се, -аш се св., непрех. Щурам се, скитам много, до насита, колкото ми се иска. Дядо Пеньо, нащурал се доспш около бордейчето на Петранка, намери време да мине повтор край Петра и да го покани изново да поиз-лезе. Ц. Церковски, Съч. Ill, 112.
НАЩУРНИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Налудничав, смахнат.
— От Л. Андрейчин и др., Бзвлгарскн тълковен речник, 1955.
НАЩЪРБВАМ, -аш, несв.; нащърбя, нащърбйш, мин. св. нащърбих, св., прех. На-щърбявам; нащърбям. нащърбвам се, нащърбя се страд.
