Page:RBE Tom10.djvu/670

От Читалие
Версия от 16:45, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


шумести клонки, накъсахме буренаци, набу-чихме ги по дрехите, по гърба. К. Видински, НСП, 16. Бързо [жените] отвориха малката желязна врата, окъсаха есенните рози и ранните хризантеми, начупиха клонки от младите елхи и напуснаха опустошената градинка с големи букети в ръце. X. Русев, ПС, 257.

3. Изменям, обикн. няколко пъти, посоката на права линия, на нещо право. Опитната му ръка забиваше острието точно където трябва, без да начупва правия ръб. Една по една грапавините се махваха и дървото добиваше все по-гладко лице, Ст. Даскалов, CЛ, 111. • Обр. Надвечер след работа жените се прибират да си видят децата, да подредят къщата и да сготвят вечеря. Мъжете начупват правата линия, като се отбиват в пивницата да се почувствуват господари. Г. Краев, СК, 46. // Правя на чупки, плисета и др. (обикн. плат). Шивачката начупи полата на няколко плохички отпред. II Правя на чупки, вълни (коса). Начупвам мократа си коса с пръсти.

5. Прен. Разг. Свивам или извивам (вежди), набръчквам (чело) в знак на недоволство, учудване, закачка и др. — Ето... Дуна ще работи за мене. А, Дуно... Че аз, иначе, ще си отида във войската начупи вежди войникът. Там ромейки... колкото искаш. Д. Талев, СII, 243.

6. Прен. Книж. Прекъсвам, нарушавам еднообразния, цялостен характер на нещо чрез вмъкване на разнородни елементи в него; разчупвам. Той [Пл. Цонев] някъде начупва стихотворния ред не произволно, а за да създаде повече ритмично-смислови паузи, да подчертае определена дума. С, 1951, кн. 3, 193. В спектакъла силно изпъква различният стил в маниера на актьорските изпълнения .. Това разностилие в актьорските изпълнения не е начупило толкова външната форма на спектакъла. ЛФ, 1958, бр. 48, 2. Накиченият с роза плачльо бе изпаднал в някакъв екстаз .. Колкото повече начупваше тоналността, смехът се усилваше. Г. Краев, Ч, 52. начупвам се, начупя се страд. На постлан дълъг месал начупи се пита и се изнесе варена риба, кисело мляко, сирене. А. Страшимиров, К, 68.

НАЧУПВАМ СЕ несв.\ начупя се св., не-

прех. 1. Ставам на парчета, на дребни късове, части; счупвам се. Начупило се ейцето и пилците, / раззинале устата си, / чегато от новорожденото отроче / очакват съдбата си! Л. Каравелов, Съч. I, 114. • Обр. Той не се интересуваше за времето, но несъзнателно пожела да запомни часа, когато в него ще се начупи на хиляди частици нещо с години градено и украсявано. Д. Не-миров, Др, 28-29.

2. Образувам чупки или ставам на чупки, извивки. Освен асансьорите има и движещи се стълби .. Отначало стъпваш по една равна металическа плочка, която мигновено с изкачването си се начупва и образува същинска стълба. Г. Белев, КВА, 187. Косата й се начупи и стана на хубави вълни.

3. Прен. Разг. За вежди, чело — свивам се, извивам се или се покривам с гънки в знак на недоволство, учудване, закачка и др. На попотеното му под козирката чело се начупиха веждите и в мрачно превъзходство блеснаха очите. М. Яворски, ХСП, 156. Около отсрещната маса група младежи високо спорят .. И Петрунчевото чело се начупи в едри бръчки. О. Василев, ЖБ, 157.

НАЧУПВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от начупвам и от начупвам се. Начупване на стъкло. Начупване на парчета.

НАЧУПЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от начупя като прил. 1. Който е на късове, на парчета. Само за няколко минути наредих на масата яйца, сирене и начупен пресен хляб, който приятно миришеше. П. Михайлов, МП, 19. Сложи начупени клечки в торбичката му с книги и т.н. пакостеше с някакво странно увлечение. Сп. Кралевски, ВО, 76. Не намерих, мамо, бяла Райна, / най намерих, мамо, Райнини-те, / Райнините, мамо, пъстри стомни, / начупени, мамо, натрошени. Нар. пес., СбВСт, 578.

2. Който е на чупки или извивки, който не е прав, равен, гладък. Начупената линия на планинските зъбери на изток изеднаж се откри върху бледнеещото небе. Д. Талев, ПК, 534. Есента се проточи с дълго циганско лято, жълтото ноемврийско слънце огряваше старата уличка с нейните начупени стрехи. Ем. Станев, ИК III, 109. Седях на чина, .. зяпах през прозореца начупения летеж на ластовичките. О. Василев, ЖБ, 217. Начупена коса. И Който е на плохи, чупки. Начупена пола.

Начупен стих. Литер. Стих, който се изказва, простира на повече от един ред, като често отделни думи се поставят на самостоятелни редове. Изрази и думи, които трябва да бъдат особено подчертани, са поставени на отделен ред. Така се получава не само свободен, но и начупен стих. Лит., XI кл, 281.

НАЧУПЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на начупен. Начупеност на границата. Начупеност на гребена на планина.

НАЧУПЯ. Вж. начупвам и начупям.

НАЧУПЯМ, -яш, несв. (диал.); начупя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Начупвам, начупям се, начупя се страд.

НАЧУПЯМ СЕ несв. (диал.); начупя се св., непрех. Начупвам се.

— От Or. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.

НАЧУПЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от начупям и от начупям се; начупване.

— Or Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл