Page:RBE Tom10.djvu/670

шумести клонки, накъсахме буренаци, набу-чихме ги по дрехите, по гърба. К. Видински, НСП, 16. Бързо [жените] отвориха малката желязна врата, окъсаха есенните рози и ранните хризантеми, начупиха клонки от младите елхи и напуснаха опустошената градинка с големи букети в ръце. X. Русев, ПС, 257.

3. Изменям, обикн. няколко пъти, посоката на права линия, на нещо право. Опитната му ръка забиваше острието точно където трябва, без да начупва правия ръб. Една по една грапавините се махваха и дървото добиваше все по-гладко лице, Ст. Даскалов, CЛ, 111. • Обр. Надвечер след работа жените се прибират да си видят децата, да подредят къщата и да сготвят вечеря. Мъжете начупват правата линия, като се отбиват в пивницата да се почувствуват господари. Г. Краев, СК, 46. // Правя на чупки, плисета и др. (обикн. плат). Шивачката начупи полата на няколко плохички отпред. II Правя на чупки, вълни (коса). Начупвам мократа си коса с пръсти.

5. Прен. Разг. Свивам или извивам (вежди), набръчквам (чело) в знак на недоволство, учудване, закачка и др. — Ето... Дуна ще работи за мене. А, Дуно... — Че аз, иначе, ще си отида във войската — начупи вежди войникът. — Там ромейки... колкото искаш. Д. Талев, СII, 243.

6. Прен. Книж. Прекъсвам, нарушавам еднообразния, цялостен характер на нещо чрез вмъкване на разнородни елементи в него; разчупвам. Той [Пл. Цонев] някъде начупва стихотворния ред не произволно, а за да създаде повече ритмично-смислови паузи, да подчертае определена дума. С, 1951, кн. 3, 193. В спектакъла силно изпъква различният стил в маниера на актьорските изпълнения .. Това разностилие в актьорските изпълнения не е начупило толкова външната форма на спектакъла. ЛФ, 1958, бр. 48, 2. Накиченият с роза плачльо бе изпаднал в някакъв екстаз .. Колкото повече начупваше тоналността, смехът се усилваше. Г. Краев, Ч, 52. начупвам се, начупя се страд. На постлан дълъг месал начупи се пита и се изнесе варена риба, кисело мляко, сирене. А. Страшимиров, К, 68.

НАЧУПВАМ СЕ несв.\ начупя се св., не-

прех. 1. Ставам на парчета, на дребни късове, части; счупвам се. Начупило се ейцето и пилците, / раззинале устата си, / чегато от новорожденото отроче / очакват съдбата си! Л. Каравелов, Съч. I, 114. • Обр. Той не се интересуваше за времето, но несъзнателно пожела да запомни часа, когато в него ще се начупи на хиляди частици нещо с години градено и украсявано. Д. Не-миров, Др, 28-29.

2. Образувам чупки или ставам на чупки, извивки. Освен асансьорите има и движещи се стълби .. Отначало стъпваш по една равна металическа плочка, която мигновено с изкачването си се начупва и образува същинска стълба. Г. Белев, КВА, 187. Косата й се начупи и стана на хубави вълни.

3. Прен. Разг. За вежди, чело — свивам се, извивам се или се покривам с гънки в знак на недоволство, учудване, закачка и др. На попотеното му под козирката чело се начупиха веждите и в мрачно превъзходство блеснаха очите. М. Яворски, ХСП, 156. Около отсрещната маса група младежи високо спорят .. И Петрунчевото чело се начупи в едри бръчки. О. Василев, ЖБ, 157.

НАЧУПВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от начупвам и от начупвам се. Начупване на стъкло. Начупване на парчета.

НАЧУПЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от начупя като прил. 1. Който е на късове, на парчета. Само за няколко минути наредих на масата яйца, сирене и начупен пресен хляб, който приятно миришеше. П. Михайлов, МП, 19. Сложи начупени клечки в торбичката му с книги и т.н. — пакостеше с някакво странно увлечение. Сп. Кралевски, ВО, 76. Не намерих, мамо, бяла Райна, / най намерих, мамо, Райнини-те, / Райнините, мамо, пъстри стомни, / начупени, мамо, натрошени. Нар. пес., СбВСт, 578.

2. Който е на чупки или извивки, който не е прав, равен, гладък. Начупената линия на планинските зъбери на изток изеднаж се откри върху бледнеещото небе. Д. Талев, ПК, 534. Есента се проточи с дълго циганско лято, жълтото ноемврийско слънце огряваше старата уличка с нейните начупени стрехи. Ем. Станев, ИК III, 109. Седях на чина, .. зяпах през прозореца начупения летеж на ластовичките. О. Василев, ЖБ, 217. Начупена коса. И Който е на плохи, чупки. Начупена пола.

◇ Начупен стих. Литер. Стих, който се изказва, простира на повече от един ред, като често отделни думи се поставят на самостоятелни редове. Изрази и думи, които трябва да бъдат особено подчертани, са поставени на отделен ред. Така се получава не само свободен, но и начупен стих. Лит., XI кл, 281.

НАЧУПЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на начупен. Начупеност на границата. Начупеност на гребена на планина.

НАЧУПЯ. Вж. начупвам и начупям.

НАЧУПЯМ, -яш, несв. (диал.); начупя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Начупвам, начупям се, начупя се страд.

НАЧУПЯМ СЕ несв. (диал.); начупя се св., непрех. Начупвам се.

— От Or. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.

НАЧУПЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от начупям и от начупям се; начупване.

— Or Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.