Page:RBE Tom10.djvu/666

От Читалие
Версия от 16:44, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


НАЧОВАЛВАМ СЕ несв.; начоваля се св., непрех. Остар. и диал. Само мн. и 3 л. ед. Начоколявам се; начовалям се, начоколвам се, начоголявам се, начовалвам.

— Друга форма: начав&лнам.

НАЧОВАЛВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от начовалвам и от начовалвам се; начоколяване, начоваляне, начого-ляване, начоколване. И така достигна работата от гняв на сборичкване и начовал-ване. БО, 1846, бр. 1, 4.

— Друга форма: начавалване.

НАЧОВАЛЯ. Вж. начовалвам и начовалям.

НАЧОВАЛЯМ, -яш, несв.; начоваля, начовалйш, мин. св. начовалйх, св., прех. Диал. Само мн. и 3 л. ед. Начоколявам; начоголявам, начоколвам, начовалвам. начовалям се, начоваля се страд.

НАЧОВАЛЯМ СЕ несв.; начоваля се св., непрех. Диал. Само мн. и 3 л. ед. Начоколявам се; начоголявам се, начоколвам се, начовалвам се. Начовалиха ся въз него и го повалиха на земята. Н. Геров, РБЯ III, 248.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. Друга форма: начав а ля м.

НАЧОВАЛЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от начовалям и от начовалям се; начоколяване, начовалване, начоголяване, начокол-ване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. Друга форма: начаналяне.

НАЧОГОЛЯ. Вж. начоголявам.

НАЧОГОЛЯВАМ, -аш, несв.; начоголя, начоголйш, мин. св. начоголйх, св., прех. Диал. Само мн. и 3 л. ед. Начоколявам; начовалвам, начовалям, начоколвам. От цигарения гъст дим, от сумрака трудно се разпознаваха лицата на селяните, що начоголя-ваха печката. Б. Обретенов, С, 61. Децата, възползуваше от залисията на майка си покрай огнището, начоголиха бащата и весело зачуруликаха. Ст. Чилингиров, СБД, 75. С часове стои [файтонджията] на едно място и чака пътници, а не се явява никой. Само рояк мухи начоголили конете и не им дават мира. Чудомир, Избр. пр, 234. начоголявам се, начоголя се страд. НАЧОГОЛЯВАМ СЕ несв.; начоголя се, св., непрех. Диал. Само мн. и 3 л. ед. Начоколявам се; начовалвам се, начовалям се, начоколвам се. Бай Пено подкладе печките... Децата се начоголиха около тях, като протягаха ръце. Кр. Григоров, Р, 90. Три козар чета като ярета се струпват вън на скалите, изпичат навътре към пещерата, .. Когичком пък подушихте и се начоголихте насам? П. Тодоров, Събр. пр II, 291-292.

— Други форми: начоголявам, начоколявам, начогорянам.

същ. от начоголявам и от начоголявам се; начоколяване, начоколване, начовалване, начоваляне.

— Други форми: начоголяване, начоколяване, начогоряване.

НАЧОКОЛВАМ, -аш, несв.; начоколя, начоколйш, мин. св. начоколйх, св., прех. Диал. Само мн. и 3 л. ед. Начоколявам; начовалвам, начовалям, начоголявам. начоколвам се, начоколя се страд. НАЧОКОЛВАМ СЕ несв.; начоколя се св., непрех. Диал. Обикн. мн. и 3 л. ед. Начоколявам се; начовалвам се, начовалям се, начоголявам се. После те избираха някое по-сгодно място из стърнището и сядаха да се хранят. Ако наблизо имаше коли на-чоколваха се в сянката им. А. Гуляшки, ЗР,

57.

НАЧОКОЛВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от начоколвам и от начоколвам се; начоколяване, начовалване, начоваляне, начоголяване.

НАЧОКОЛЯ. Вж. начоколвам и начоколявам.

НАЧОКОЛЯВАМ, -аш, несв.; начоко-ля, начоколйш, мин. св. начоколйх, св., прех. Диал. Само мн. и 3 л. ед. 1. Мнозина наоби-каляме някого или нещо, струпваме се около някого, нещо; начоколвам, начовалвам, начовалям. После смълчаните палавници начоколиха учителя си, притиснаха се около него и всички тръгнаха мълчаливо към училището. Г. Русафов, ИТБД, 206. Концертът свършва, но хората не си отиват. Те са начоколили малкото олющено авто-бусче на граничарите. С. Северняк, ИРЕ, 142.

2. Натрупваме се, струпваме се, натоварваме се много или мнозина върху нещо; начоколвам, начовалвам, начовалям. По улицата се зачуха песни и глъч, смесени с дрънче-нето на конски звънчета. Хората на Стамат, начоколени на каруци, отиваха да оглеждат нивите, засети с овес. А. Гуляшки, СВ, 173. Групите, които потеглят светкавично натам, начоколени на велосипеди и камиони, .., се връщат посърнали от градовете“ няма и помен. Др. Асенов, ТКНГТ, 172. начоколявам се, начоколя се страд.

НАЧОКОЛЯВАМ СЕ несв.; начоколя се

св., непрех. Диал. Само мн. и 3 л. ед. Начоколявам; начоколвам се, начовалвам се, начовалям се. Един ден начоколили се бяха зад гимназията ученици от всички класове. А. Страшимиров, УШ, 6. Овцете се начоколиха, той им протегна длани, даде им хлебец. Ст. Даскалов, СД, 601.

— От тур. со£а1так 'увеличавам се, уголемявам се, множа се'. Други форми: начеколивам, начоголявам, начоголявам.

НАЧОГОЛЯВАНЕ ср. Диал. Отгл.

НАЧОКОЛЯВАНЕ ср. Диал. Отгл.

същ. от начоколявам и от начоколявам се;