Page:RBE Tom10.djvu/654
НАЧЕРВЕНЯ. Вж. начервенявам1.
НАЧЕРВЕНЯВАМ1, -аш, несв.\ начервеня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. На-червявам. начервенявам се, начервеня се
страд, и възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЧЕРВЕНЯВАМ2, -аш, несв.\ начер-венёя, -ёеш, мин. св. начервенях, прич. мин. св. деят. начервенял, -а, -о, мн. начервенё-ли, св., непрех. Диал. Почервенявам, зачервявам се1, зачервенявам, зачервенявам се1, зачервявам2. — Защо не отваряш? — ревна насреща й старшията, начервенял като рак от горещината. Ст. Даскалов, ЕС, 96.
НАЧЕРВЕНЯВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от начервенявам1 и от начервенявам се; начервяване.
НАЧЕРВЕНЯВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от начервенявам2; почервеняване, зачервяване1, зачервеняване2.
НАЧЕРВЙСАМ. Вж. начервисвам.
НАЧЕРВЙСАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от начервисам като прил. Диал. Неодобр. Начервен, начервосан. Тя — Ветка.. Начервисана, набелосана, облещила очи, като сврака. М. Грубешлиева, ПП, 118.
НАЧЕРВЙСВАМ, -аш, несв.\ начервй-сам, -аш, и начервйша, -еш, мин. св. начер-вйсах, св., прех. Диал. Неодобр. Начервявам, начервенявам1; начервосвам. начервисвам се, начервисам се и начервйша се страд, и възвр.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЧЕРВЙСВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Неодобр. Отгл. същ. от начервисвам и от начервисвам се; начервяване, начервенява-не1, начервосване.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЧЕРВЙША. Вж. начервисвам.
НАЧЕРВОСАМ. Вж. начервосвам.
НАЧЕРВОСАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от начервосам като прил. Разг. Неодобр. Начервен. Набелена, начервосана! Че кой не е набелен и начервен в днешния век. На, и вие самата, не си виждате възрастта и набръчкания сурат, ами сте се напудрила като котка в пепелище. Елин Пелин, Съч. IV, 216.
НАЧЕРВОСВАМ, -аш, несв.\ начерво-сам, -аш, св., прех. Разг. Неодобр. Начервявам. начервосвам се, начервосам се страд. и възвр.
НАЧЕРВОСВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от начервосвам и от начервосвам се; начервяване.
НАЧЕРВЯ. вж. начервявам.
НАЧЕРВЯВАМ, -аш, несв.\ начервя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Намазвам, оцветявам с червило, червен грим някого или нещо (обикн. устни, лице и др.). Годините й не бяха много, а застоялият живот се беше отразил вече на хубостта й. Може би Гита е права, като иска да я начерви и напудри. К. Калчев, СТ, 100. На един от първите редове видя [Гатев] жена си, придружена от тъста .. Устните си бе начервила, а на главата й бе кацнала някаква особено екстравагантна шапка с пера. М. Грубешлиева, ПП, 168. Много ли съм изменена в лицето, Фросино? Би било по-добре да си начервя бузите. Ив. Вазов, Съч. XXI, 92.
2. Правя нещо да стане червено, обикн. като го потопявам в боя, кръв и под.; зачервявам1, очервявам. Като един човек наскачаха от местата си всички по-млади боляри, .., а неколцина от тях, по-буйни, изтеглиха също мечовете и ги издигнаха нагоре .. — Води ни, царю, в бран да начервим и ние мечовете си! Ст. Загорчинов, ДП, 378. Кой не знае кака Хриска — /.. / Първа пак във махалата / начерви яйцата! ВН, 1960, бр. 2699, 4. начервявам се, начервя се I. Страд. от начервявам. II. Възвр. от начервявам в 1 знач. Една мома, когато тръгне към хорото да се покаже на хората, тя най-напред се пременява, начервява и се приготвя, за да изглежда по-хубава. А. Каралийчев, С, 187. Срешнах момиче, нано, от баня иде, / .., / набелило се, начервило се. Нар. пес., СбВСтТ, 519.
— Други (диал.) форми: начървявам, нацървянам.
НАЧЕРВЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от начервявам и от начервявам се.
— Други (диал.) форми: начървяваие, нацър-няване.
НАЧЕРНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от начерня като прил. Който е покрит или изцапан с черна боя, чернилка или нечистотия; изчернен. Дядо Стоян протягаше големите си начернени ръце и дигаще малкия човек на рамото си. Д. Талев, ПК, 813. Слязоха отгоре, от котлите и двамата помощници, голи и начернени от саждите дотолкова, че само очите и зъбите им се белееха. П. Михайлов, ПЗ, 67. Голямо впечатление произведе Хаджият в своята старовремска шубъра и с начерненото си лице. Ив. Вазов, Съч. VI, 28. // Обикн. за вежди, мигли — който е покрит с черен грим, туш и др. Свита женска фигура се плъзваше навремени край стените и ни отправяше дълъг поглед под начернените клепачи. К. Константинов, ПЗ, 176. Начернени вежди.
— Друга (диал.)форма: нацърнен.
НАЧЕРНЯ. Вж. н а ч е р н я м.
НАЧЕРНЯМ, -яш, несв.\ начерня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Правя нещо или някого черен, като го покривам или изцапвам с черна боя, сажди и под.; изчерням. Жените се спогледаха и една подмушна високата: — Котлите ли си огрибала, начернила си си
