носа. Кр. Григоров, Р, 18. И Лайчица й станала, / че гори слама ръжъна, / бяло си лице начерни. Нар. пес., СбНУ XXVII, 189. // Гримирам обикн. вежди, мигли с черен молив, туш за разкрасяване. Начерних веждите си с черен молив, начерням се, начерня се страд. и възвр.
НАЧЕРНЯМ СЕ несв.', начерня се св., не-прех. Ставам черен, като се покривам или изцапвам с черна боя, сажди и под.; изчер-ням се. Чистила печката и се начернила не само по лицето и ръцете, а и по дрехите.
— Друга (диал.) форма: нацърням.
НАЧЕРНЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от начерням и от начерням се.
— Друга (диал.) форма: н а цъ р н я н е.
НАЧЕРПАМ. Вж. начерпвам1 и начерпям1.
НАЧЕРПВАМ1, -аш, несв.', начерпя, -иш, мин. св. -их и (диал.) начерпам, -аш, св., прех. Черпя, наливам от някакво водохранилище, водоизточник известно количество (вода, течност). Рано сутрин,.., стражът отключвал кладенеца и напълвал каци и котли, после пак го заключвал и започвал да продава водата. След залез слънце отново го отключвал, начерпвал вода за продан привечер и чакал да дойдат селяните с празни котли и кратунки. Н. Каралиева, ЗБ, 10. Искаш ли да бъде сладка водата в новата ти стомна, тури три скрупца сол в нея, преди да начерпиш вода. СбНУ XV, 64. начерпвам се, начерпя се, начерпам се страд.
— Друга (диал.) форма: н а ц ъ р и и а м.
НАЧЕРПВАМ2, -аш, несв.', начерпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Черпя, по-черпвам мнозина, обикн. с голямо количество алкохол. Дочо им даде своите нареждания, притуриха по нящо и някои от първенците, и като ги начерпи Прангата добре, пуснаха ги из селото. Т. Влайков, Съч. III, 98. Той се сговори с тогова, с оногова, начерпи ги синките и пиените казаци, няколко душ, се сипнаха право на мегдана. Н. Бончев, ТБ (превод), 27. начерпвам се, начерпя се страд.
НАЧЕРПВАМ СЕ несв.', начерпя се св., не-прех. Разг. Обикн. мн. и 3 л. ед. Почерпваме се мнозина, обикн. с голямо количество алкохол. Начерпили се общинарите в кръчмата и на, вместо до фурната и чеишата, дето й подхожда да бъде, лампата кацнала на тоя стълб. Д. Бозаков, ДС, 92.
НАЧЕРПВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от начерпвам1 и от начерпвам се.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЧЕРПВАНЕ2, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от начерпвам2 и от начерпвам се.
НАЧЕРПЯ1. Вж. начерпвам1 и начерпя м1.
НАЧЕРПЯ2. Вж. начерпвам2 и на-черпям2.
НАЧЕРПЯМ1, -яш, несв. (диал.); начерпя, -иш, мин. св. -их и (диал.) начерпам, -аш, св., прех. Начерпвам1. начерпям се, начерпя се, начерпам се страд.
— От Сг. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.
НАЧЕРПЯМ2, -яш, несв. (диал.); начерпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Начерпвам2. начерпям се, начерпя се страд. НАЧЕРПЯМ СЕ несв. (диал.); начерпя се
св., непрех. Разг. Начерпвам се.
НАЧЁРПЯНЕ1, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от начерпям1 и от начерпям се; начерпване1.
НАЧЁРПЯНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от начерпям2 и от начерпям се; начерпване2.
НАЧЕРТАВАМ, -аш, несв.', начертая, -аеш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Чертая нещо изцяло, докрай, отбелязвам, обикн. с някакъв инструмент за писане формата, изгледа на нещо. Един моряк се наведе и с парче тебешир начерта голяма окръжност върху излъскания под на палубата. А. Бабек, МЕ,
56. С поглед вперен в мазилката на тавана, дето влагата бе начертала странни дяволски фигури, той се мъчеше да проникне в дуишта на жена си без злоба. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 390. Начертавам карта на България. Начертавам правоъгълник. Н Изписвам, написвам. Едни от буквите са начертани по гръцки образец, а други са нагодени за особените звукове на българския език. Б. Ангелов, ЛС, 145. Въз черни, като огледало излъскани плочи от витошки гранит, са начертани златни имена на герои, паднали за нашата свобода. Ив. Вазов, Съч. XVII, 154. И отдалече живописец ще извикам/по твойте книги образи да начертае! М. Петканова, ЦТ, 30. • Обр. Аз ще дочакам празника на мойте братя / и размаха на техните крила, / когато върху хиляди чела / ще начертае смъртен знак съдбата. Хр. Смирненски, Съч. I, 106. Искъ-рът! Той е начертал из самотиите на Стара планина цяла поема от дивни пейзажи. Ив. Вазов, Съч. XVII, 33.
2. Прен. Изразявам, обикн. на лицето, чувство, душевно състояние; изписвам. Те не само се бяха помирили с участта си, но се отнасяха фаталистически към нея. Въз-точното „тъй било писано!“ беше начертано по челата. Ив. Вазов, Съч. XXV, 19. Но туй, що устни премълчават, / ръката бледна ми говори. / На нея преживяна мъка / е своя образ начертала. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 71. Ала сред бръчките на мрачното чело / не тиха скръб е начертана
— / днес в тях закърмя се великото дело / и буреносната закана. Хр. Смирненски, Съч. I, 29.
