Page:RBE Tom10.djvu/639
ро турчин, а? С кола зайци лови! Д. Талев, И, 90.
НАЦИОНАЛИСТЙЧЕСКИ. Нареч. от прил. националистически; националистично.
НАЦИОНАЛЙСТКА ж. Жена националист.
НАЦИОНАЛКА ж. Спорт. Разг. Състезателка в национален отбор. Националки-те играха по едно полувреме срещу баскетболистките на „Левски“ и „Академик“.
НАЦИОНАЛЛИБЕРАЛ м. Полит. Привърженик на национал нолиберал ни възгледи и обикн. член на националлибе-рална партия. Националлибералите в България участват в преврата на 9 юни 1923 г.
НАЦИОНАЛЛИБЕРАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Полит. Националнолибера-лен. Националлиберална партия.
НАЦИОНАЛНО. Нареч. от национален. Щом се прави и изгражда нещо ново, ние трябва първо да му намерим неотнима-емо място в пространството .. Ако е човек, трябва да диша и съществува, .. — да бъде расово, национално и географски определен. Ал. Гетман и др., СБ, 89. Българете трябало да бъдат благодарни на фанарио-тите, защото ако да не биле на света фа-нариотите, то мохамеданството отдавна вече щяло да погълне сичкия български народи национално, и религиозно. С, 1872, бр. 44, 347. Национално угнетени народи.
НАЦИОНАЛНО-. Първа съставна част на сложни прилагателни имена със значение: национален, напр.: наци она лновъз-родителен, националнодемократиче-ски, националнорадикален, национално политически, национал но ре вол ю-ционен и др.
НАЦИОНАЛНОЛИБЕРАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Полит. Който се отнася до поддържане на либерални възгледи за свободна, неограничавана пазарна конкуренция и развитие на национална икономика чрез капиталистически форми; национал-либерален. Бързината, с която Метерних се справил с националнолибералното движение .., показва колко слаба е била германската либерална буржоазия. Ист. X кл, 59.
НАЦИОНАЛ НО О СВ ОБ О ДЙТЕ Л ЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до национално освобождение; народоосвободителен. Идеята да се организира поробеният народ за общо въстание е най-висшето постижение на политическата мисъл от времето на националноосвободи-телните борби. Ив. Унджиев, ВЛ, 103. Раковски почнал да издава в. „Дунавски лебед“ за пропаганда на националноосвободител-ните идеи. Ист. X и XI кл, 136. Известно е, че в гръцката националноосвободителна организация „Филики естерия“ са участву-вали голям брой български революционери като В. Априлов, Богоров, Д. Мустаков и др. ВН, 1958, бр. 2053,3.
НАЦИОНАЛНОСТ, -тта, мн. и, ж.
1. Нация (в 1 знач.); народност1. Говореше се на най-различни езици, защото имаше отделни хора от почти всички националности, имаше няколко китайци, негри, двама турци — търговци. Г. Белев, КВА, 326. Църковната борба е първата проява на нейното [на средната буржоазия] съзнание, ..; чрез тази борба тя пожела да бъде призната за представителка на българската националност. Ив. Унджиев, ВЛ, 19. В Делхи може би най-добре се вижда многонационалният характер на Индия. В тоя водовъртеж от националности на първо време човек забелязва само едно: тези от север са по-бледокожи. Т. Кюранов, АП, 10. Само ще споменем тука, че и у нас съществуват Шекспировци, Дантевци, Гетевци, .. и пр., с които са гордеят другите националности. НБ, 1876, бр. 55,212.
2. Само ед. Принадлежност към дадена нация; народност1. От днес Турция вече е кон-ституционно-парламентарна държава. А това значи .. в цялата империя ще има свобода и равенство за всички нейни поданици, без оглед на националност и вероизповедание. К. Странджев, ЖБ, 21. Ако нашият народ успя да запази своята националност, да съхрани своите език, писменост и култура, .. — това означава, че той има всичките основания да бъде уважаван. Мор. пр VIII кл, 37. Отдавна живее в България, но по националност е грък.
3. Остар. Народностен характер; народност2, народностност. Тия са трите главни елемента в творчеството на Пушкина, на които се основава неговото значение като национален поет; а в сила именно на тая си националност, той заема място и в реда на представителите на човечеството. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 95. Във всеки случай националността на сюжета не може да бъде един критериум, за да се съди за стойността на едно литературно произведение. К. Величков, ПССъч. VIII, 132.
НАЦИОНАЛ? АДИКАЛ м. Полит. Привърженик на националрадикални възгледи и обикн. член на националрадикална партия.
НАЦИОНАЛРАДИКАЛЕН, -лна, ;лно, мн. -лни, прил. Полит. Който се отнася до възгледи за радикално решаване на националния въпрос и националните интереси — виждане, обикн. свързано с териториални претенции към други държави, с искане за предимства на една нация пб отношение на други и под. Националрадикална партия. Националрадикални възгледи.
НАЦИОНАЛСОЦИАЛИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Полит. Фашизъм от германски тип, който под демагогски обещания за социална обезпеченост на нацията установява терористична диктатура, основана на
