расизъм, антикомунизъм и шовинизъм; на-цизъм, хитлеризъм. Когато националсоциализмът дойде на власт, гедполитиката стана негова официална идеологическа доктрина, оправдаваща хитлеристките империалистически ходове и домогвания. А. Бешков и др., ИГ, 194. Най-реакционна-та разновидност на фашизма — това е националсоциализмът,.., който разпалва необуздана агресия. А Застъпниците на теорията за тоталитаризма поставят акцент върху антилибералните и антидемократичните намерения на фашизма и националсоциализма.
НАЦИОНАЛСОЦИАЛИСТ м. Полит. Привърженик на националсоциализма; нацист, хитлерист. На селяните националсоциалистите обещават земя, на работниците — участие в печалбите на предприятията, на дребните търговци — унищожение на крупнокапиталистическите универсални магазини. Ист. X кл, 209. Вярно е, че Версайлският договор е една от причините за засилването на националсоциалистите. Раб., 1932, бр. 19, 2.,
НАЦИОНАЛСОЦИАЛИСТЙЧЕСКИ,
-а, -о, мн. -и, прил. Полит. Който се отнася до националсоциализъм и до националсоциалист; нацистки, хитлеристки. За борба против революционното движение в 1919 г. беше създадена от монополистичния капитал „националсоциалистическата“ партия на Хитлер. Ист. IX и X кл, 121. В Бавария се активизира водената от Хитлер нацио-налсоциалистическа партия. Тя печели в изборите чрез демагогски обещания. Ист. IX и X кл, 126. Националсоциалистическа политика.
НАЦИОНАЛСОЦИАЛИСТКА ж. Полит. Жена националсоциалист; нацистка, хитлеристка.
НАЦИСТ м. Полит. Неодобр. Нацио-наллсоциалист, хитлерист. Народите сами ще завършат тая война, .. и ще създадат нова Европа, ..: Европа без нацисти, без фашисти от всички видове. В. Геновска, ПЮФ, 107: Повече от седемдесет души от местния [на с. Демидов] актив бяха избесе-ни и измъчвани от нацистите. Н. Фурнаджиев, МП, 56.
НАЦИСТКА ж. Полит. Неодобр. Жена нацист; националсоциалистка, хитлеристка.
НАЦЙСТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Полит. Неодобр. Който се отнася до нацизъм; националсоциалистически, хитлеристки. На 20 ноември 1945 г. в Нюрнберг започна работата си международният съд над главните нацистки престъпници. М. Миланов, ТМП, 168. Със страх гледаше на своето освобождение .. тук поне животът му бе сигурен, страданията поносими, а навън не се знаеше в какъв нацистки лагер щеше да завърши живота си. П. Вежинов, ЗНН, 16-17. Хитлеристки знаци и пречупени кръстове се прявиха в други двадесет западногермански селища .. Но нацистки знаци се появиха в Ню Йорк. ОФ, 1960, бр. 4780, 3.
НАЦЙЦАМ. Вж. нацицвам.
. НАЦЙЦВАМ, -аш, несв. \ нацйцам, -аш, св., прех. Диал. 1. Нахранвам кърмаче, като му давам да цица, бозае, суче; набозавам, на-кърмвам. Си я тога [свети Илия] сирота разбуди: / „Стани, стани, сирота вдоице! / Нацицай си твое мъжко дете, / оти ти йе дете уморено, / отдамна не си го нацицала.“ Нар. пес., СбБрМ, 44.
2. За кърмаче — цицам, бозая, суча определен© количество мляко; набозавам, насуквам. нацицвам се, нацйцам се страд. НАЦЙЦВАМ СЕ несв.\ нацйцам се св., не-прех. 1. Диал. Обикн. за кърмаче — нахранвам се, като цицам, бозая; набозавам се, на-кърмвам се, насуквам се.
2. Прен. Разг. Неодобр. Вземам, грабя някакви блага в голямо количество, обикн. из-ползувайки някакъв пост или обстановка.
3. Диал. Напивам се; натрясквам се, насвят-квам се, накърквам се, насмуквам се, нацеп-вам се, нацоквам се, натаралянквам се, нарязвам се, напорквам се, насвирквам се, на-смърквам се, нафирквам се, нахлюсквам се, налюсквам се, нахлянквам се2, налянквам се, нальохвам се. Еднож, во зимно време, я текнало да си го стоплиш виното; си го стоплила, та си се нацицала толко, дори се вкьорила. СбКШ, 93.
НАЦЙЦВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нацицвам и от нацицвам се.
НАЦИЯ ж. Устойчива общност от хора, която се характеризира с общ език, обща територия, икономика, култура, черти на характера и др. и възниква исторически, обикн. през епохата на Възраждането (Ре-несанса), в резултат от засилване на икономическите връзки между отделни области и осъзнаване на единството на народа, на неговото развитие и идеали; националност. Образуването на българската нация било дълъг процес, който поради специфичните исторически условия в България протекъл твърде своеобразно. Ист. X и XI кл, 119. Българска нация, в собствения смисъл на думата, ние имаме едва от Възраждането насам, а, преди това по-правилно е да говорим за българско население. Ив. Хаджийски, БДНН I, 1. Този народ [българският], когато е имал светла точка отпреде си, когато му Се е посочвала свята цел, той се е устремявал към тази цел с въодушевление, достойно за благородна и напредничава на-ция. Ап. Константинов, Съч. I, 77. Почти всички европейски нации имаха представители тука: българи, евреи, немци, френци. Ив. Вазов, Съч. XII, 95. Лични, гениални писатели у всеки народ са твърде малко на брой, но в тях пълно се е отразил духовний живот на нацията им. Н. Бончев, ПСп, 1873, кн. 7-8, 5.
