О Организация на обединените нации (съкр. ООН). Полит. Международна организация на нации и държави, създадена в периода 1943-1945 г. за запазване на световния мир и сигурност, за развитие на сътрудничеството между страните и решаване на сериозни международни проблеми. В Сан Франциско преди тринадесет години (..) бе създадена Организацията на обединените нации. В пламъците и ужасите на Втората световна война се зароди и узря идеята за създаване на международна организация, която „да избави идните поколения от бедствията на войната“. Това е основното и високо предназначение на ООН. ВН, 1958, бр. 2131, 3. Към края на 1955 г. HP България бе приета за член на Организацията на обединените нации (ООН). Ист. VIII кл, 178.
— От лат. natio 'народ' през фр. nation, нем. Nation или рус. нация.
НАЦОКАМ. Вж. нацоквам.
НАЦОКВАМ, -аш, несв.; нацокам, -аш, св., прех. Разг. Неодобр. Пия, изпивам определено количество течност. За няколко минути нацока две бутилки бира. нацоквам се, нацокам се страд.
НАЦОКВАМ СЕ несв.\ нацокам се св., не-прех. Разг. Неодобр. Напивам се; натряск-вам се, насвятквам се, насмуквам се, на-кърквам се, нацепвам се, натаралянквам се, нарязвам се. — Твоят баща вчера яката се беше нацокал! Кара като ударник! Сп. Кра-левски, ВО, 31.
— Друга (диал.) форма: н а ц у к в а м.
НАЦОКВАНЕ ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от нацоквам и от нацоквам се.
НАЦОПАМ. Вж. нацопвам.
НАЦОПВАМ, -аш, несв. \ нацопам, -аш, св., прех. Диал. Цопвам, потапям във вода или друга течност много неща или голямо количество от нещо. Нацопа ги в калта. Н. Геров, РБЯ III, 245. нацопвам се, нацопам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЦОПВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нацопвам и от нацопвам се.
НАЦУПВАМ, -аш, несв.\ нацупя, -иш, мин. св. -их, св., прех. В съчет. с устни. Свивам и издавам напред устни, обикн. в израз на недоволство, сърдене,' каприз, глезене и под. — Мими, хайде да си ходим! .. Тя нацупи устничките си и упорито продължи да храни врабците. П. Бобев, ЗП, 105.
— Но, докторе, вие се отклонявате — HQ-цупи капризно устни Червенокосата. И. Попов, БНО, 123. — Слушай, Лили. Не ставай... —Досадна — допълни тя и нацупи устни. — Не исках да кажа това. М. Грубеш-лиева, ПИУ, 242. Понякога Елиан идваше отвън разстроенй и започваше нервно да вика по коридорите. Но щом срещнеше мъж, казваше му: „Бонжур... бонжур..., мо-сьо“ — и нацупваше устни за целувка. Ив. Мирски, ПДЗ, 177. нацупвам се, нацупя се страд.
НАЦУПВАМ СЕ несв.\ нацупя се св., не-прех. 1. Придобивам недоволен, сърдит или огорчен вид, като обикн. свивам устни; на-мусвам се, намръщвам се, начумервам се, навъсвам се. Аз свих устни. Когато татко иска да ме подразни, той произнася цялото ми име... — Ставаш грозна, като се нацу-пиш — каза татко. Ем. Манов, МПЛ, 30. — Дори и комплименти си правехме, да — добави Боян и наново повиши тон: — И поздравя ли някоя жена..., изведнъж се нацуп-eaiu. М. Грубешлиева, ПИУ, 188. Малката Марга току се вреше край полата на майка си и като видя даровете, някак се нацупи:
— И на мене искам подцрък... Кр. Григоров, И, 142. • Обр. Стъмни, нацупи се простора / и зимата нахална пак — / без заповед от прокурора / къщята ни покри със сняг. Хр. Радевски, Избр. пр II, 27.
2. За устни— свивам се в израз на недоволство, сърдене или каприз, глезене и под. Ца-чето се спря, около й стана свирепо, устните й се нацупиха, и тя процеди: — Луд, луд! Д. Немиров, Б, 204.
— Други (диал.) форми: насуквам и нашуппам.
НАЦУПВАНЕ ср. Отгл. същ. от нацупвам и от нацупвам се. Та аз се чувству-вах вече голям, а той така ме нарича. По нацупването ми чичо Стойне разбра какво ми е на сърцето. Кр. Григоров, ОНУ, 77.
— Други (диал.) форми: насипване и натупване.
НАЦУПЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от нацупя като прил. 1. Който има сърдит, недоволен, мрачен израз на лицето; намръщен, намусен, начумерен, навъсен, свъсен, смръщен. Брезов, нацупен и мрачен, гледаше в конете си. Ив. Вазов, Съч. XII,
13. Ана ходеше от стая в стая, нацупена и зла. М. Грубешлиева, ПП, 93. Вечно нацупена и вечно загърната в одеяло, леля съзерцаваше бялата ивица на железопътното трасе. Р. Сугарев, СС, 9.
2. Който изразява недоволство, сърдене, каприз, глезене. Нацупен израз. Нацупена физиономия.!13а устни — който е свит и издаден напред, обикн. в знак на недоволство, сърдене, огорчение, глезене и под. То имаше малко хлътнали страни, нацу пени, сякаш сърдити, пълнички устни и умен поглед. Л. Александрова, ИЕЩ, 67. Йонко си беше все сЬщият: голяма валчеста глава, пълнички бузи и дебели, .. нацу пени устни, изпъкнали очи, едри като сливи. В. Андреев, ПР, 9. • Обр. Небето е мрачно и нацупе-но. Идва нещо страшно. Кр. Кюлявков, СПП, 63.
— Други (диал.) форми: н а с у п е н и нашу п е н.
НАЦУПЕНО нареч. С изражение, вид или интонация, които показват недоволство, сърдене; намръщено, смръщено, намусено,
