си на вътрешната и външната политика на държавата, развитието на науката и др.
— От фр. national през рус. национальный.
НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ ж. Икон. Преминаване на частно имущество — средства за производство, земя, банки, търговски обекти, транспорт и съобщения от собственост на отделни лица и частни обединения в държавна собственост; одържавяване. Про-тивоп. денационализация2, приватизация.
— Братко мой, от днес в единадесет часа в България се премахва частната собственост върху средствата за производство. Динков се изправя, той целият гори и потръпва, вълнува се: — Национализация! Др. Асенов, ТКНП, 225. Останали му бяха след аграрната реформа само триста декара, а национализацията на едрия селскостопански инвентар го осироти съвсем. А. Гуляш-ки, СВ, 93. Човекът с меката шапка преди национализацията имаше книжарница. Сп. Кралевски, BO, 111.
— От фр. nationalisation през рус. национализация.
НАЦИОНАЛИЗИРАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Превръщам дадено частно имущество, обикн. средства за производство, земя, търговски обекти и др., в собственост на държавата; одържавявам. Противоп. дена-ционализирам2, приватизирам. — По нареждане на правителството — каза другарят Мичев — днес ние национализирахме вашето предприятие. К. Калчев, СР, 52. — Има нареждане от правителството, да национализираме всичките машини на ту зовете... тоест да се изкупи едрият селскостопански инвентар, .., където се намери по селото. А. Гуляшки, МТС, 331. За кого да работи? За тези, които национализираха мината на баща им, мина, която носеше златни доходи... Д. Янакиев, X, 43. Революцията стана [в Русия] и десет години след това, след като раздадоха земята на бедните, я национализираха. Ст. Даскалов, ЕС, 45.
2. Рядко. Правя нещо да става на национал-но равнище, с участие на държавата. Името „национално“ зависеше вероятно от туй, дето тя [националната партия] имаше за цел да национализира функциите на производството и разпределението на доходите между гражданите. ССГ (превод), 170. национализирам се страд. Националното ни стопанство от преди освобождението — занаятите — се разори. И земеделието, което преди беше в ръцете на турските бего-ве, сега трябваше постепенно да се национализира. А. Страшимиров, ЕД, 13.
— От фр. nationaliser или нем. nationalisieren.
НАЦИОНАЛИЗЙРАНЕ ср. Отгл. същ. от национализирам и от национализирам се; национализация, одържавяване. Противоп. денационализиране2, денационализация2, приватизиране. Национализиране на частната собственост. Национализиране на земята.
НАЦИОНАЛИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Полит. Идеологическа и политическа теория и практика за утвърждаване и отстояване на правата и интересите на собствената нация, за нейното самоопределение и държавно обединение и под., което в определени периоди става в ущърб на други нации и е свързано със завоевателни или расистки прояви. Противоп. интернационализъм. Парижката комуна изрази и своето отрицателно становище към национализма и шовинизма. Ист. IX и X кл, 9. Племенните движения и нахлувания разрушиха света на класическата древност. Националната стихия, национализмът разпокъсаха християнския свят, вселенското единство, идеологически прокламирано във ви-зантийско-християнската църква. Т. Жечев, БВ, 107.
2. Остар. Патриотизъм. Той [Ботев] не е можал да съгласи принципите на разните отрицателни учения с религиозния принцип, който е една от главните основи на национализма. Ив. Вазов, Съч. XIII, 86.
— От фр. nutionalisme или нем. Nationalismus.
НАЦИОНАЛЙСТ м. 1- Привърженик на национализма (в 1 знач.). Пловдив и по-големите градове бяха станали арена на саморазправа между русофилите и крайните националисти. В. Геновска, СГ, 453. Появяването на Пешева се посрещна с дълга овация. Той бе известен като върл националист. С. Радев, ССБ II, 317. Той [Гьоте] е недоверчив към всички смели политически доктрини, не е тесногръд националист, вярва предубедено само в културното и нравственото въздигане на народите. М. Арнаудов, Г, 38.
2. Остар. Патриот. Народът, във всичките си обществени слоеве остая дълбок националист. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 8-9. — Добре, кандидат-офицер. Това не е малко. Патриот е. Голям националист, родолюбец. К. Калчев, ЖП, 232.
НАЦИОНАЛИСТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Националистически. Националистична пропаганда. Националистична прояви.
НАЦИОНАЛИСТЙЧНО. Нареч. от националистичен; националистически.
НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКИ, -а, -о, мн.
-и, прил. 1. Който се отнася до национализъм (в 1 знач.); националистичен. Противоп. интернационален, интернационалисти-чен. Ако и след 10 години от завършването на войната продължават да се правят филми с националистически тенденции, то никога не ще настъпи краят на безразсъдната политика на войни. К, 1927, бр. 113, 3.
2. Остар. Патриотичен. Докато те [учителите] излизаха, Ехтем ефенди, .., не можа да устои, надут от националистическа гордост и изломоти на своя завален прес-пански говор: -г- Е, даскали, даскали... Хит
