Page:RBE Tom10.djvu/620

От Читалие
Версия от 16:43, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


жа нескрываема студенина по лицата. Ив. Вазов, ПЕМ, 7. Грубата нахалност, безпринципното нагаждане,.., всичко това става господстващо състояние в ежедневието на буржоазната върхушка. Е. Каран-филов, Б III, 147. Да правиш целия свят сляп... това е повече от нахалност и безобразие. С, 1894, бр. 1478, 2.

НАХАЛОС. Вж. нахалост.

НАХАЛОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Рядко. Напразен. И наистина, вие се заплетохте както трябва. Сега, за да видите и сами своите нахалосни опявания, поднасям ви пак няколко факта. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 306. Защо? /

'Да си mpouiam глупаците глава / да се запитват! Чуй, с нахалосни слова / кой на живота тук задачите решава?" П. П. Славейков, Събр. съч. III, 99.

НАХАЛОСТ и НАХАЛОС нареч. На-празно, напусто. Не запали лампата, за да не гори нахалост газта. Г. Караславов, С, 232. Баба с баба, какво си се разкиснал? Хайде, тръгвай след мен, че и без туй много време изгубихме нахалост. Ст. Марков, ДБ, 386. Въстаниците се бавеха. Залегнали недалеч от линията, те стреляха нахалост. Ем. Станев, ИК III и IV, 462. — Наха-лос отиде трудът ни! Какво ще правим сега, другарю агроном? Б. Бобев, ГЕ, 85.

НАХАЛСТВАМ Вж. нахалствувам.

НАХАЛСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от нахалствам; нахалствуване, нахалничене.

НАХАЛСТВО, мн. (рядко) -а, ср. 1. Само ед. Качество на нахален; нахалност. Винаги съм уважавал дързостта!... Но нахалството никога. Д. Димов, ЖМ, 74. Както всички хитреци Матейчо притежаваше и другото "ценноп качество нахалството. В. Нешков, Н, 216. — Марш, лицемер! удари той по бюрото. Ти имаш нахалството да се преструваш и да ме лъжеш в очите! Г. Караславов, Избр. съч. II, 217.

2. Поведение или проява, постъпка на наха-^ лен човек. — Ходи ли в ИСУЛ... — Ходих. Бележка оттук не ми дадоха, никой не им се обадил. Но аз ходих тъй, с нахалство. С. Северняк, ИРЕ, 111. — Марш! Скоро! разсърди се и размаха ръце Молдовски. Ще се оплача на кмета,.. Това е нахалство, изнудване! Г. Караславов, Избр. еъч. II, 109. Оная паплач вън на вид е друга, /ала подобно графската прислуга — / простащини, нахалства нямат край. / Ни разстояние, ни почит знай. К. Христов, В, 117.

НАХАЛСТВУВАМ, -аш, и нахалствам,

-аш, несв., непрех. Проявявам нахалство; нахалнича, Войниците не нахалствуваха. Те се отдръпваха настрана, пушеха цигари и хвърляха жадни погледи към жените. Д. Кисьов, Щ, 158.

НАХАЛСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ. от нахалствувам; нахалстване, нахалничене.

НАХАПАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от нахапя като прил. Който е накърнен, наченат с хапане, от който е отхапана някаква част. Тахир бей бе седнал в затоплената стая .. и редеше карти на седефена шестоъгълна масичка. Малко по-на-страна бе оставил сребърно блюдо с нахапано парче баклава. Ст. Сивриев, ПВ, 124. Знаеш ли каква мома вземаш добра ли е, честна ли е, или е нахапана ябълка. Ц. Ла-чева, СА, 61. • Обр. Скалата отстъпва, нахапаните пещери отдръпват стените си,.., пръстта се сипе. 3. Сребров, Избр. разк, 215. Нахапан месец със злато се наля / и в дрипавите облаци потъна. К. Христов, ЧБ, 371. ^

НАХАПВАМ, -аш, несв.; нахапя, -еш, мин, св. -ах, св., прех. 1. Хапвам, отхапвам част от нещо неначенато. Някой е нахапал хляба. Д Погачата ли ми е нахапал, та да ми знае годините. Погов.

2. Хапя, ухапвам някого много, иа много места. За кратко време комарите така успяха да ни нахапят, че след като се събрахме отново заедно, мъчно се разпознавахме вече един друг. Тарас, СГ, 162. нахапвам се, нахапя се. I. Страд, от нахапвам. Забранил съм да се нахапва хлябът. II. Възвр. и вза-им. от нахапвам във 2 знач.

НАХАПВАНЕ ср. Отгл. същ от нахапвам и от нахапвам се.

НАХАПЯ. Вж. нахапвам.

НАХВАЛВАМ, -аш, несв.; нахваля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Хваля, похвалвам някого много, в голяма степен или Достатъчно, колкото е необходимо; нахва-лям. Па и добра къщовница ще да е. И на-хвалва я брату си. Т. Влайков, Пр I, 88.

Охо, нахвалил си ме ти! Какво ще те хваля. Шейната, тя като птичка лети и децата сами ме питат кой я е правил. Д. Бозаков, ДС, 107. — Вие, господин Караве-лов, знаете, че Фарлей написа книга за България. И там хубаво ви беше нахвалил. В. Геновска, СГ, 97. Моите другари от кооперативното стопанство не могат да те нахвалят. А. Каралийчев, НЗ, 42. иахвал-вам се, нахваля се страд., възвр. и взаим. НАХВАЛВАМ СЕ несв.; нахваля се св., непрех. Разг. Хваля се, похвалвам се с нещо, за нещо много, в голяма степен; нахвалям се. Майсторът не можеше да се нахвали с работата си: Ти само да си пгук, да видиш, когато стегнем училището! Д. Марчевски, ДВ, 14. След вечеря майка Александра не можеше да се нахвали как са я посрещнали [сватовете], какво сладко са ги почерпили. Вл. Свинтила, СЗЗ, 81. Записах около стотина абонати между студентите и учениците. Страшимиров беше признателен за тази помощ и не можеше да се нахвали от мене. СбАСЕП, 81.

— Друга (простонар.) форма: н а ф,й л н а м. ,

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл