НАХВАЛВАНЕ ср. Рядко. Разг. Отгл. същ. от нахвалвам и от нахвалвам се; нах-валяне.
— Друга (нростонар.) форма: н а ф а л в а н с.
НАХВАЛЯ. Вж. нахвалвам и нахва-л ям.
НАХВАЛЯМ, -яш, несв. (остар.); нахва-ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Нахвалвам. нахвалям се, нахваля се страд., възвр. и взаим.
НАХВАЛЯМ СЕ несв. (остар.); нахваля се
св., непрех. Разг. Нахвалвам се.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАХВАЛЯНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от нахвалям и от нахвалям се; нахвалване.
НАХВАНА. Вж. н а х в а щ а м.
НАХВАНА СЕ. Вж. нахващамее2.
НАХВАЩАМ, -аш, несв. и се.; нахвана, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, нахва-нат, св., прех. 1. Хващам, улавям много, голям брой или голямо количество от нещо; налавям, наулавям. Нахванаха много пеперуди.
2. Хващам, главявам мнозина (Н. Геров, РБЯ III, 241). Нахващам аргати. нахващам се, нахвана се страд.
НАХВАЩАМ СЕ несв. и се.; нахвана се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Хващаме се мнозина или всички (за нещо или един за друг); налавям се, наулавям се. Аз отново надувам бузите си, другите се нахващат за пояс и Киро повежда нашенското хоро. С. Шишков, ЖБ, 78. Всички други деца са се нахва-нали едно до друго като за хоро. Т. Влай-ков, Пр I, 55.
НАХВАЩАМ СЕ, -аш се, несв.; нахвана се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Простонар. Наемам се, заемам се, захващам се. Не се нахващам да ти отговоря на всички въпроси.
— От Л. Андрсйчин и др., Бпхлгарски п.лкоиен речник, 1973.
НАХВАЩАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от нахващам и от нахващам се.
НАХВАЩАНЕ2, мн. няма, ср. Простонар. Отгл. същ. от нахващам се.
НАХВЪРГАМ. Вж. нахвъргвам.
НАХВЪРГВАМ, -аш, несв.\ нахвъргам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Нахвърлям; иафърлям. Той попита едного що е то..: „Господарю, връхната дреха на умрелий господин.“ Тогиз той заповяда да нахвър-гат камъци над дрехата. К. Величков и др., ЛБ (превод), 7. Юзбашията.. много жълтици намерил в кемерите им. Хванал една кола, та ги нахвъргал в нея и ги занел в Кара-бунар. М. Кънчев, В, 116. Ние можеме да нахвъргаме на гнилистата почва и голямо количество тор, без да повредиме на растителността. Знан., 1875, бр. 11, 169-170. нахвъргвам се, нахвъргам се страд.
НАХВЪРГВАМ СЕ несв.\ нахвъргам се
св., непрех. Остар. и диал. Нахвърлям се; нафърлям се. Тия хора, готови на всяга минута отново да се нахвъргат един върху други,.., днес носят еднакви бюлетини. Бълг., 1902, бр. 526, 1.
— Друга форма: напъргиам.
НАХВЪРГВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нахвъргвам и от нахвъргвам се; нахвърляне, нафърляне.
— Друга форма: н а в ъ р г " а н е.
НАХВЪРЛЯ. Вж. нахвърлям.
НАХВЪРЛЯМ, -яш, несв. и се.; нахвърля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Хвърлям определено, голямо количество от нещо или всичко, хвърлям всички или мнозина, колкото трябва. Събраха [въстаниците] набързо в едно трапище .. труповете на убитите .. и нахвърляха върху тях камъни и пръст. Д. Талев, И, 551. На благочестивия младеж се стори, че тълпи млади хора застанаха пред дюкянчето му и нахвърлиха хиляди пресни благоуханни цветя. Елин Пелин, Съч. IV, 23. Мила грабна едно куфарче, нахвърли в него каквото можа в бързината, дръпна Лилито за ръчичката и го поведе към една своя леля. Д. Калфов, Избр. разк, 103. Обраха царевиците, нахвърляха ги на две на три в колата и потеглиха към селото. К. Петканов, МЗК, 243-244. Помисли си първия миг да нахвърля войниците в реката, но това беше безумие! Ив. Вазов, Съч. XXV, 227.
2. В основни линии, в общи черти и набързо набелязвам, скицирам, съчинявам нещо (мисли, идеи, план, проект, някакъв текст, съчинение и др.). Той четял редовно пресата и нетърпеливо нахвърлял с молив хрумвания, сюжети за стихотворения и фейлетони. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 124. Веднъж, като окопаваше лозето на господаря си и нахвърляше новата си басня за агнето и вълка, Езоп бе извикан и приет от архон-тите. Р. Ралин, ННХ, 45. Нахвърлях ти тук няколко горчиви мисли, сглоби ги довечера в една статия за ynwe в отговор на този дрипел. Ст. Костов, Г, 49. Докато лежа от простуда, нахвърля няколко рисунки: историята с вълците в картинки. Бл. Димитрова, ПКС, 350. Бойчански реши да започне агитацията още днес, още сега. Взе лист и нахвърли план за действие. И. Петров, MB, 32. нахвърлям се, нахвърля се страд. Особено весело е, кога трябва да се нахвърля в нея докараното сено. Т. Влай-ков, Пр I, 16.
НАХВЪРЛЯМ СЕ несв. и се.; нахвърля се
св., непрех. 1. Само мн. и 3 л. ед. Хвърляме се мнозина или всички (някъде или от някъде). — Хляб, господин Христо — говорели те отчаяно. — Ако и ти не ни помогнеш, то ще трябва да се нахвърляме в Дунава. 3. Стоянов, ХБ, 138. — Вълците се нахвърляли слепешката един след друг подире му в
