дълбокия камен, дол и си изпотрошили кокалите. А. Каралийчев, СР, 116. На глад може да се трае, но на жажда не може. И младежите се нахвърлят в реката. Г. Кара-славов, ПМ, 19.
2. С предл. върху, на. Спускам се изведнъж и неочаквано върху някого или нещо, нападам стремително; налитам, връхлитам. С радостен вой се нахвърлиха върху болярина агарянците, овързаха здраво ръцете му с връв, а краката му спънаха като у кон, колкото да може да пристъпя. Ст. Загор-чинов, ДП, 307. Щом ораторът на улична-та трибуна издигнеше глас, полицаите се нахвърляха като бесни върху демонстрантите. П. Вежинов, ДБ, 201. Една вечер на стъмняване вълчицата се нахвърля неочаквано на стадото и грабна една овца. И. Йовков, АМГ, 86.
3. Обикн. със следв. изр. със съюз д а или с предл. на, върху и следв. същ. Захващам се енергично с извършване на действието, изразено с втория глагол, или с извършване на действие върху нещо, изразено със следващото съществително; впускам се, втурвам се. Нахвърли се шумно да прегръща, да целува сина си. Д. Талев, ПК, 603. — Има ли тук някоя гладачка? — тонът му беше са-монадеян, сякаш ей сега всички ще се нахвърлим да му гладим ризата. Бл. Димитрова, ПКС, 26. При вида на богато наредената маса момчетата бързо се утешиха. Отначало пристъпиха към нея стеснително, но като видяха, че лакомията на Косьо заплашва да изчезнат най-хубавите сандвичи
— нахвърлиха се на блюдата, сякаш не бяха яли два дни. А. Мандаджиев, ОШ, 65.
4. Прен. Обикн. с предл. върху, на. Нападам някого с думи, с хули, с ругатни, изразявайки силно негодувание; връхлитам. Често етървите й злорадно се нахвърляха върху нея и говореха с ненавист. Елин Пелин, Съч. III, 21. — Може ли да се обади Лили? ..
— Коя Лили? — попита на свой ред Благой. Не бързаше да се нахвърля на неосведомения нахалник, преди да се е ядосал напълно. Й. Попов, ПЧ, 3. Вместо да пазиш Юлия от обиди и оскърбления, ти сам се нахвърляш върху нея с несправедливи обиди... П. Вежинов, СО, 17. Ако публицистите емигранти са се нахвърляли тъй безжалостно върху Стоянов, поводът е идел тъкмо от последния, с неговите своеволия и несдър-жани ругатни. М. Арнаудов, БДК, 161.
НАХВЪРЛЯМ СЕ св., непрех. Хвърлям до насита, насищам се да хвърлям.
— Други (остар. и диал.) форми: нафърлям и нан ърлям.
НАХВЪРЛЯНЕ ср. Отгл. същ. от нахвърлям и от нахвърлям се. Едвам сега разбирам смисъла на нахвърлянето му. Искаше да обърка бекаса. Й. Йовков (превод) 3, бр. 5423, XIX. — Престанете да ругаете човека. — Действително, той не заслужава такова нахвърляне — каза и ветеринарът.
Н. Попфилипов, РЛ, 161.
— Други (остар. и диал.) форми: нафърляне и на-върляне.
НАХЁНДРЯ. Вж. нахендрям.
НАХЕНДРЯМ, -яш, несв.\ нахёндря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Грубо. Поставям някого, правя или ставам причина някой да попадне на неудобно място или в неудобно, неприятно, тежко положение; насаждам, натрисам, нахаквам. нахендрям се, нахендря се страд.
НАХЕНДРЯМ СЕ несв.\ нахёндря се св., непрех. Разг. Грубо. 1. Поставям се, попадам на неудобно място или в неудобно, неприятно, тежко положение; насаждам се, натрисам се, нахаквам се. "Какво пък, да изучават радара другите./' — подхвърли старшината на новия командир, а онзи го сряза: „Нахендрих се с тебе, старшина. Един оператор по-малко.“ Р. Сугарев, СС, 64.
2. Диал. Наканвам се, натутвам се (Н. Геров, РБЯ).
НАХЕНДРЯНЕ ср. Разг. Грубо. Отгл. същ. от нахендрям и от нахендрям се.
НАХИ`ЙКА ж. Остар. и диал. У мал. от нахия.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язИк, 1899.
НАХИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който се отнася до нахия; областен, общински. За рупчоския нахийски управник Ахмед ага Тъмръшлията много се е говорило и писало. Н. Хайтов, П, 129. На-хийските съвети да определяват по-опит-ните учители... да ходят наред по селата..., за да нагледват училищата. Лат., 1876, 171. Нахийско средище.
НАХЙЛВАМ СЕ, -аш се, несв.\ нахйля се, -иш се, св., непрех. 1. Разг. Хиля се много, до насита, насищам се да се хиля.
2. Диал. Хиля се, ухилвам се (Л. Андрейчин и др., БТР).
НАХЙЛЯ СЕ. Вж. нахилвам се.
НАХИТРЁЯ. Вж. нахитрявам.
НАХИТРЯВАМ, -аш, несв.\ нахитрея, -ёеш, мин. св. нахитрях, прич. мин. св. деят. нахитрял, -а, -о, мн. нахитрёли, св., непрех. Разг. Ставам по-умен, по-разумен, по-хитър; захитрявам. „Ако се ожени момчето и му се роди син, малкото дали ще го нарича дядо? Докато е малко — сигурно, но като поот-расне и нахитрее, дали пак ще му вика дядо?“ Р. Сугарев, СС, 69.
НАХЙЯ ж. Истор. В Османската империя — най-малката административно-териториална единица. Мюдюрът дигаше на крак всичките си хора, цялата нахия се преброждаше и претърсваше за Джин гиби; но Джин гиби пак бе избягал. Ст. Дичев, ЗС II, 625. Тъмръшката нахия бе още в султански ръце. Г. Стоев, ЦЗ, 129и. Пловдивската каза ся дели на 5 нахии. Й. Груев, 3, 69.
