натърсвам се, натърся се страд. натърсвам си, натърся си възвр. Натърсвам си ябълки.
— От Речник на съвременния български книжовен език, 1957.
НАТЪРСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от натърсвам и от натърсвам се; натръск-ване, натърсяне.
— От Речник на съвременния български книжовен език, 1957.
НАТЪРСЯ. Вж. натърсвам и натър-сям.
НАТЪРСЯМ, -яш, несв.\ натърся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Натръсквам; натърсвам. натърсям се, натърся се страд. натърсям си, натърся си възвр.
НАТЪРСЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от натърсям и от натърсям се; натръскване, натърсване.
НАТЪРТВАМ, -аш, несв.\ натъртя, -иш, мин. св. -их, св. 1. Прех. С натиск или удар със или о тъп предмет, обикн. при падане, причинявам увреждане на тъкани или орган, на част от тялото, свързано с болезненост, подуване, но без счупване, открита рана или външен кръвоизлив; набивам. Зав-чера се подхлъзнах на стълбата в банята и сериозно си натъртих дясната ръка. Ив. Вазов, ПЕМ, 71. — Лошо ли се удари? Ко-ленцето ли си натърти? К. Петканов, ОБ, 92. Нели стъпи на сапунчето, хлъзна се и падна. Натърти си хълбока, стана синьо.
В. Бончева, АП, 57. Страхотната сила на взрива ще свърши работата за една малка част от секундата, вместо младежите да си натъртват ръцете със седмици. Г. Ка-раславов, ПМ, 33-34. // С натиск или удар наранявам, увреждам нещо, обикн. растение, плод и под., но без видимо нарушаване на целостта му; набивам. — То май ще си тръгнем по-рано, че да карам полека да не ги [дините] натъртим. Н. Каралиева, ЯЧ,
80.
2. Прен. Прех. или непрех., понякога с предл. на, върху. Изговарям, произнасям дадена дума или израз с по-голяма сила или по особен начин, за да изтъкна, да подчертая важността, значението им; наблягам. „Той трябва да изкарва пари, — натъртва един негов .. роднина, — иначе какъв смисъл има да пише!“ П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 84. — Не можеш — спокойно отвърна боляринът. — Мога — натърти войводата. Ст. Загорчинов, ДП, 411-412. Освен дето го [произведението си] живописал с неравностойни багри, той [творецът] го и облъчил многоцветно, за да приглуши нещо си, за да изтъкне друго и да натърти трето. В. Мутафчиева, БС, 37.
3. Прен. Прех. Рядко. В съчет. със същ. стъпки. Стъпвам, ходя твърдо, енергично. Ема хвърли от плещите си черната мантия, с която беше напуснала хотела. И поведе Леи. Бързаше нервно — натъртва стъпките си. А. Страшимиров, Съч. V, 213. Орце натърти стъпките си. Сега той беше проточил шия напред като дива патица, подушила опасност. А. Страшимиров, Съч. V, 270.
4. Непрех. Диал. За хляб, ястие — насищам бързо, лесно, с малко (Н. Геров, РБЯ). натъртвам се, натъртя се. Страд. от натъртвам в 1 - 3 знач. натъртва се, натърти се.
Безл. от натъртвам във 2 знач. Бях чел един забележителен доклад, където на всеки три реда се натъртваше за грижата към човека. Р. Ралин, СбСт, 121. НАТЪРТВАМ СЕ несв.; натъртя се св., непрех. Получавам увреждане, нараняване от тъп удар или натиск, но без счупване или външно, видимо разкъсване. Ако самоубиецът все пак се хвърлеше от последния етаж, в най-лошия случай той можеше само да се натърти върху мрежата. Г. Кара-славов, Т, 82. Натъртиха се на воловете шиите от пустите му корени. Ц. Гинчев, ГК, 383. // За растение, плод и под. — увреждам се, наранявам се, но без видимо на-ушаване на целостта си; набивам се. Ще ойде .. един кооператор, ще обрули сливите на земята и нека тогава децата ги събират. А тя .. ми каза, че сливите щели да се натъртят. Тарас, СГ, 157.
НАТЪРТВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Обикн. ед. Отгл. същ. от натъртвам и от натъртвам се. — Тука ли бе този? — попита старецът с презрително натъртване въз по-следнята дума. Ив. Вазов, XXV, 13.
2. Увреждане, нараняване, причинено от тъп удар или натиск, свързано с болезненост и подуване, но без счупване или външно, видимо разкъсване. След ожесточения боксов мач бай Михал почувствува болки от нанесените му удари. На много места по тялото му се появиха синини, драскотини и няколко по-тежки натъртвания. Ал. Бабек, МЕ, 266. Още тогава замисли хитрост, с която да избегне боя поне по гърдите, защото от натъртването на белите дробове се хваща туберкулоза. К. Георгиев, ВБ, 48.
НАТЪРТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от натъртя като прил. 1. За тъкан, орган, част от тялото — който е наранен, увреден при падане, от удар с твърд предмет или при натиск, обикн. с подутина и болезненост, но без счупване или външно разкъсване; набит. От премръзването натъртените крака почнаха да го сърбят. М. Гру-бешлиева, ПИУ, 294. Натъртено коляно. II За плод — който е увреден от удар, натиск и е мек, с влошени вкусови качества; набит. Към скарата се предлагат чаша със сок от кокосови орехи, натъртени портокали и лимони. С. Северняк, ОНК, 268. Натъртена диня.
2. За глас, говор и под. — силен, отчетлив,
