всички лягаме, заемаме легнало положение; налягвам, натръшквам се, натърколявам се. Като се натъркалвали вече всичките да спят, тогава той вземал перото да приготовлява материал за „Знаме“. 3. Стоянов, ХБ, 208. След вечеря, щом се натъркаляхме да спим, мама грабваше платното .. или хурката, за да изпреде конци. А. Каралий-чев, С, 306. // Мнозина или всички заболяваме, лягаме болни; налягвам, натръшквам се. Около три четвърти от пътниците се натър каляха от морската болест. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 32.
— Други форми: натъркулвам и (диал.) натър-колвам.
НАТЪРКАЛВАМ СЕ, -аш се, несв:, на-търкалям се, -яш се, св., непрех. Търкалям се до насита, насищам се да се търкалям. Още от вратата тати се обърна към мене: „Не се ли натъркаля?“ Ст. Чилингиров, ХНН, 10.
НАТЪРКАЛВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от натъркалвам и от натъркалвам се.
НАТЪРКАЛВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от натъркалвам се2.
НАТЪРКАЛЯМ. Вж. натъркалвам.
НАТЪРКАЛЯМ СЕ. Вж. натъркалвам се2.
НАТЪРКАМ. Вж. натърквам.
НАТЪРКВАМ, -аш, несв:, натъркам, -аш, ce., прех. 1. Натривам. — Че що бягаш тъй скоро? — викаше берберинът, като натъркваше силно главата на пациента с бели вълни от сапунена пяна. Ив. Вазов, Съч. XXII, 42. Младен зашепи сняг и си на-търка лицето. К. Петканов, БД, 14. Под стрехите се ветрееха разпънати свински кожи, натъркани с пшеничени трици, за да изтеглят маста от тях. Й. Радичков, СР,
198.
2. Диал. Ç търкане се наранявам; охлузвам (Н. Геров, РБЯ). натърквам се, натъркам се
I. Страд. от натърквам. Позлатяването на среброто, на медта, на туча и др. т. са произвежда така, щото mue метали, като са очистат добре, натъркват са .. със златни амалгама. Знан., 1875, бр. 15, 238.
II. Възвр. от натърквам в 1 знач. — Вашият сапун .. като че ли е по-хубав. Мога ли да се натъркам един път? Хр. Радевски, Избр. пр II, 64. III. Взаим. от натърквам в 1 знач.
НАТЪРКВАМ СЕ несв:, натъркам се се., непрех. Диал. Като се движа в подходяща среда, се научавам на добро поведение, придобивам необходимите маниери; шлайфам се (Н. Геров, РБЯ).
О Натърквам / натъркам носа (муцуната, мутрата) на някого. Разг. Грубо. Нахоквам, наругавам някого, поставям някого на мястото му. Ще се обадя където трябва и хубавичко ще му постеля,.. И на него лично ще му натъркам носа, да ме помни. М. Марчев-ски, П, 282. От деня, в който надникна в стаята на младоженците и видя тесняш-ките вестници под дюшека на леглото, старият търсеше сгода да поприказва със сина си, за да му натърка муцуната. Г. Ка-раславов, Избр. съч. VI, 154. Зойка отдавна я беше претеглила на везните си и не веднъж би й натъркала носа, но нямаше какво да се прави. Подведомствен ли си, ще мълчиш. Д. Немиров, Д №9, 69. Натърквам / натъркам сол на главата на някого. Разг. Наказвам някого или измъчвам някого с укори, кавги, скандали. — И всичко ще кажа на когото трябва. — Колкото за туй, и ние имаме на кого да кажем, не се безпокой. И ще кажем да ти натъркат сол на главата — закани се Савко. М. Марчевски, ГБ, 42.
НАТЪРКВАНЕ ср. Отгл. същ. от натърквам и от натърквам се; натриване.
НАТЪРКОЛВАМ, -аш, несв:, натърко-ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Натъркалвам, натърколявам, натъркулвам. на-търколвам се, натърколя се страд. НАТЪРКОЛВАМ СЕ несв:, натърколя се св., непрех. Диал. Натъркалвам се; натърколявам се.
НАТЪРКОЛЯ. Вж. натърколвам.
НАТЪРКОЛЯ. Вж. натърколявам.
НАТЪРКОЛЯВАМ, -аш, несв:, натърколя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Натъркалвам, натъркулвам. натърколявам се, натърколя се страд.
НАТЪРКОЛЯВАМ СЕ несв:, натърколя се св., непрех. Натъркалвам се, натъркулвам се.
НАТЪРКУЛВАМ, -аш, несв:, натърку-ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Търкулвам мнозина, много неща или всички; натъркалвам, натърколявам. натъркулвам се, натър-куля се страд.
НАТЪРКУЛВАМ СЕ несв:, натъркуля се
св., непрех. Натъркалвам се, натърколявам се.
— От Речник на съвременния български книжовен език, 1957.
НАТЪРКУЛЯ. Вж. натъркулвам
НАТЪРПЯ СЕ. Вж. натърпявам се.
НАТЪРПЯВАМ СЕ, -аш се, несв:, на-търпя се, -йш се, мин. св. -ях се, прич. мин. св. деят. натърпял се, -а се, -о се, мн. натър-пели се, св., непрех. Търпя, изтърпявам много, насищам се да търпя. Тя се е много нате-глила и натърпяла досега. Т. Влайков, Съч. II, 21. Патърпя се това бедно момиченце различни мъки. Из града ни цели три месеца не говореха нищо друго — се за нея, се за нея. Л. Каравелов, Съч. V, 185.
НАТЪРСВАМ, -аш, несв.; натърся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Натръс-квам; натърсям. Натърси малко ябълки.
