умря, пръстена остана у баща ти.., не го даде. Прав беше, щяха да подпечатват с тоя пръстен други истории за нас, натам вървеше работата. Н. Инджов, ПП, 49. Смях съпровождаше речта на кмета. / Той, сериозен, продължи натам: / „Маринчо Марин! Тук! Не дърпай се!...“ К. Христов, ЧБ, 31.
О Насам-натам. Разг.; Натам-навам. Диал. Ту на едната, ту на другата страна, в различни, противоположни посоки; насам-нататък. По улиците на Битоля се движеше повече аскер и въоръжени агалари ходеха насам-натам на цели тайфи. Д. Талев, И, 605. Те сновяха насам-натам, подчинени на импулс към непрекъснато движение, като че животът не бе нищо друго, освен глупаво и безсмислено движение. Д. Димов, ОД, 84. До-тътразваше се у дома си пиян, залиташе насам-натам с някакво пиянско съсредото-чение. Ил. Волен, НС, 35.
— Други (диал.) форми: н ат а м е, н а т а м о.
НАТАМАНЯ. Вж. натаманявам. НАТАМАНЯВАМ, -аш, нес в.; натаманя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Правя, направям нещо да бъде таман, достатъчно, точно колкото е необходимо, колкото трябва; натъкмявам, нагаждам1, дотъкмявам, до-таманявам. натаманявам се, натаманя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТАМАНЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от натаманявам и от натаманявам се; натъкмяване, нагаждане1, дотъкмяване, до-таманяване.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТАМЁ
нареч. Диал. Натам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. Друга форма: натамо.
НАТАМО нареч. Диал. Натам. Проти-воп. навамо. Това по Тиквешкото, по Видинско, по Струмишко и по други каази на-тамо, както и навамо по Леренско, по синките църкви., се пеит по гръчко. Г, 1863, бр. 5,37.
О Натамо-навамо. Диал. Насам-натам; натам-навам. Що ми беше детенце Огнянчо, / ка разигра коня натамо-навамо, / горна половина нему е паднало. Нар. пес., СбНУ Х1ЛХ, 5.
— Друга форма: н а т а м 6.
НАТАНАНЙКАМ СЕ. Вж. натана-никвам се.
НАТАНАНЙКВАМ СЕ, -аш се, несв.; натананйкам се, -аш се, св., непрех. Тананикам много, до насита, насищам се да тананикам.
НАТАНЦУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Танцувам до насита, насищам се да танцувам.
гато някой у нас реши да опише посещението си в някой български манастир, той на-тапя перото си в жлъчка и с очи, пламнали от гордо негодувание, се залавя да бичува лошата обстановка в манастирите. Ив. Вазов, Съч. XVII, 52. — Аз ще те освободя, това ти го гарантирам. Обаче, за да мога да те освободя, условието е да не ме ната-пяш. Иначе как ще те освободя? Б. Райнов, НН, 365. натапям се, натопя се страд., възвр. и взаим. натапям си, натопя си възвр. НАТАПЯМ СЕ несв. (разг.); натопя се св., непрех. Натопявам се.
НАТАПЯМ2, -яш, несв. (разг.); натопя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Натопявам2. натапям се, натопя се страд.
НАТАПЯНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от натапям1 и от натапям се; натопяване1.
НАТАПЯНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от натапям2 и от натапям се; натопяване2.
НАТАРАЛЁЖА. Вж. натаралеж-вам.
НАТАРАЛЁЖВАМ, -аш, несв.; натара-лёжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Правя, направям нещо да настръхне, да се изправи нагоре; ежа, наежвам. Натаралежил бодли.
НАТАРАЛЁЖВАМ СЕ, -аш се, несв.; ната-ралёжа се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Настръхвам, наежвам се.
НАТАРАЛЁЖВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от натаралежвам и от натаралежвам се; настръхване, наежване.
НАТАРАЛЁЖЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от натаралежа като прил. Разг. Настръхнал, наежен. По онова време всеки ден [Нанко] идваше при мен с бледо лице и пламнали скули, ту натаралежен и готов да къса живо месо, ту омекнал като печен праз. И. Петров, ОЗап., 99. Димитрий излезе натаралежен и му рече, че Християния няма да я бъде. Вл. Свинтила, СЗЗ, 423.
НАТАРАЛЯНКАМ СЕ. Вж. натара лянквам се.
НАТАРАЛЯНКАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от натаралянкам се като прил. Разг. Неодобр. Пиян. Йошковата майка.. решила да накаже своя пиян мъж. Веднаж, като бил натаралянкан, двамата с Иошка-та го хванали и го вързали с въже за крушата насред двора. А. Каралийчев, НЗ, 131. НАТАРАЛЯНКВАМ СЕ несв. ; натаралянкам се св., непрех. Разг. Неодобр. Ставам пиян, напивам се; насмуквам се, налоквам се, натрясквам се, нарязвам се, напорквам се, накърквам се, насвирквам се, нафирквам се, насвятквам се, нацоквам се, насмърквам се. — Дами и господа, обявявам най-тър-жествено, че ако избутам изпита, утре вечер ще се натаралянкам като смок! Др. Асенов, И, 27. — Ама сме се натаралянка-ли! — възкликна поручик Фтичев. — Всич
НАТАПЯМ1, -яш, несв. (разг.); натопя,
-йш, мин. св. -йх, св., прех. Натопявам1. Ко
