ки сме с мокрец в краката, господа! Ем. Станев, ИК I и II, 249.
НАТАРАЛЯНКВАНЕ ср. Разг. Не-одобр. Отгл. същ. от натаралянквам се; на-пиване, насмукване, нарязване, напоркване, накъркване, налокване, насвиркване, на-тряскване, нафиркване, насвяткване, нацок-ване, насмъркване.
НАТАТЪК нареч. 1. В посока към определено друго място, различно и отдалечено от мястото на говорещото лице; натам. Противоп. насам. Когато в далечината видя върха на кичестия дъб,.., той се спря, изпъшка, скръцна със зъби и се упъти нататък. Елин Пелин, Съч. III, 154-155. Реши да отиде в Борисовата градина. „Колко отдавна не съм бивал там“—помисли той и пое нататък. Г. Райчев, ЗК, 61. — Ще вървиш все нататък, дето Слънчо изгрява. Ран Босилек, ВП, 61. Не го разбрах и погледнах към паметника. Нататък погледна и бай Васил. И. Йовков, Разк. III, 40. Пред очите му се мярна червеникав тил над зелена яка и той изпразни нататък пълнителя на автомата си. П. Вежинов, НС, 36.
2. Обикн. в сравн. степен. На място, отдалечено от мястото на говорещото лице, или след друго посочено място; по-натам. Глухото буботене на Искъра, скрит по-нататък, достига по-силно през вълната на неопределените нощни шумове. Ив. Вазов, Съч. XII, 79. Малко по-напштък цялата група на турците навлезе в една низинка, сякаш изеднаж потъна и се скри в земята. Д. Талев, И, 545. Неусетно Еньо се намери на първата своя нива.. По-нататък е ливадата му. Елин Пелин, Съч. III, 110. Ето там село — бели къщи, купчина дървета. По-нататъ/с вятър на мелница гледа в ясното небе. Й. Йовков, ПГ, 15.
3. Обикн. в съчет. с отсега, оттук, оттам, отднеси под. От определен момент в посока напред към бъдещето; натам, насетне. Противоп. насам. — Отсега нататък той ще царува — другите^ ще робуват! Елин Пелин, Съч. III, 68. От днес нататък ще ми бъдеш роб и ще вършиш всичко, щото ти кажа. Н. Райнов, КЧ II, 32. Оттук нататък вече ние бързо меним темите на разговора си. Й. Йовков, Разк. II, 10. — Ти от Гергьовден ще слугуваш Ли нататък? Ив. Вазов, Съч. IX, 207. Заселили се в Созопол, двама овчари сред двеста рибари, и оттам нататък започва друга история. Н. Инджов, ПП, 37. „От днеска нататък българският род / история има и става народ!“ Ив. Вазов, Съч. I, 189. // Обикн. в сравн. степен — в момент, отдалечен от момента на говоренето или от друг момент в посока към бъдещето. От разговора тя разбра, че каквото и да се случеше по-нататък, където и да я отведеха, поне щеше да има хляб. Д. Димов, Т, 489. Както и да се развият по-нататък събитията, тайните връзки между двата комитета ще останат... Ст. Дичев, ЗС I, 410. — Вчера беще
Йюзник, друг ще дойде по-нататък. Й. овков, Ж 1945, 40. — Сега не мога да дойда. Ще гледам по-нататък! Елин Пелин, Съч. И, 163.
4. В посока на развитието на някакво действие или процес, към следващи събития, явления или към ново качество в развитието на нещо; натам. — Че ти какъв си? Да не си болерец? — Абе не съм болерец, ама май че нататък отивам. А. Каралийчев, ЛС 50.
— Извинявайте, вие да не се обидите? — Ни най-малко, махнах великодушно аз,.. — Разказвайте по-нататък! Др. Асенов, СВ, 44-45. — Ти сигурен ли си, че [кученцето] е отровено?.. Може и отровено да е, това няма значение... — Карай нататък. Г. Ка-раславов, Избр. съч. II, 67. —Да кажем,, че и моята песен е изпята — ти не го рече така, но нататък отива приказката — на кого да я [машината] дам под наем? Ст. Чи-лингиров, ХНН, 222. По-нататък мъжът разправяше, че те си легнали с жената, а тенецът останал да тъче в разбоя. И. Радичков, В, 39.
ОИ така (тъй) нататък (съкр. правописно: и т. н.). След изброяване, изреждане на предмети, качества, действия — за означаване, че не всичко е посочено, че съществуват и други, подобни на изброените. Той разказал отде е била купена вълната, де е била тя острижена, де е била вапцана и така нататък. Л. Каравелов, Съч. II, 17. От същите работници ние можем да основем още ред други работнически дружества: гимнастически, певчески, туристически, самообразователни и т. н. Г. Георгиев, Избр. пр, 139. Разтребвам му бюрото и му подрежоам книгите, приготвям му закуска за училище и тъй нататък. Н. Каралиева, Н, 15. Насам-нататък. Разг. Ту на едната, ту на другата страна, в различни, противоположни посоки; насам-натам. Хрътката .. обикаляше насам-нататък около воденицата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 97. Докато жените ходеха насам-нататък и шетаха, той стоеше настрана. Й. Йовков, ЖС, 29.
— Друга (диал.) форма: нататъка.
НАТАТЪКА нареч. Диал. Нататък. „Я виж там, хе там на минарето, / Халиле, виждаш ли? — ти виждаш по-добре.“ / (Ха-лил разсеяно нататъка се взре, / ръка под-плеснал на изправената тарга). П. П. Славейков, Събр. съД. I, 63.
НАТАТЪШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Обикн. в сравн. степен. 1. Който е след друг, по-нататък във времето или в развитието на нещо, който е непосредствено продължение на нещо във времето. Всеки по-нататъшен разговор ставаше невъзможен. Ст. Дичев, ЗС I, 105. Перспективата на неговото по-нататъшно развитие ни радва още повече. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 258. Христо остана рав-
