подушен към девойките в столицата..; харесваше ги, без да ги обикне, поддържаше близост с тях без по-нататъшни планове. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 32. — Да не си намислил да почнеш някоя голяма търговия? — подхвана старият. — Такова нещо — отдъхна си Димитър, сметнал, че вече се е отървал от по-нататъшни въпроси. Т. Харманджиев, Р, 137.
2. Рядко. Който се намира по-нататък, след нещо друго в пространството. Песента отмина и заглъхна в по-нататъшните улици. Ив. Вазов, Съч. XXII, 134.
НАТАФРЯ. Вж. натафрям.
НАТАФРЯМ, -яш, несв.; натафря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Нагиздвам, на-контвам. Домна се носеше „натафрена като гражданка“ из село, напук на селските момичета, господарничеше в общината, тряскаше вратата на баща си, кмета. Б. Болгар, Б, 14. натафрям се, натафря се страд. и възвр.
НАТВАРВАМ, -аш, несв.; натваря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Натоварвам. Дошло време да отиват на воденица да мелят брашно, натварват шест коля с чували пълни.., впрегнали колята и тръгнали. М. Кънчев, В, 23. Една кола се товари с цял варел от 400 до 500 оки. Натварват я и тръгват. Ил. Блъсков, СК, 40. Вечерта видяха ненадейно дванадесет американци, натварени с храна, да идат към тях. П. Кисимов, ОА II (превод), 56. Като са научи, че Роман иде отгоре му, той [Петър] натвари един калугер да иде да сключи мирен договор. Т. Шишков, ИБН, 167. натвар-вам се, натваря се страд., възвр. и взаим. Между ученическите си длъжности, аз бях са натварил от нашите съотечественици във Виена и с тази — да сбирам материал за българската история. Т. Шишков, ИБН, 13. По-умните направиха според наставленията му, но скъперниците и сребролюбци-те ся натвариха с толкова тежчина, щото след малко според нея намериха смъртта си. П. Кисимов, ОА II (превод), 143-144. натварвам си, натваря си възвр. НАТВАРВАМ СЕ несв/, натваря се св., не-прех. Остар и диал. Натоварвам се.
НАТВАРВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от натварвам и от натварвам се; натоварване.
НАТВАРЯ. Вж. натварвам.
НАТВОРЯ. Вж. натворявам.
НАТВОРЯВАМ, -аш, несв/, натворя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Книж. Творя, създавам, правя нещо изцяло, докрай, колкото е необходимо или в голямо количество, много. Той престана да бъде наш герой. Съжаляваме, защото успя да натвори материал за цяла книга! Н. Стефанова, ОС, 35. Страх ме беше, че Джем, оставен насаме с магистъра, ще натвори бог знае що. В. Мутафчиева, СД, 155. натворявам се, натворя
се страд.
НАТВОРЯВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ от натворявам и от натворявам се.
НАТЕГАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Техн. Който служи за натягане, стягане, затягане, опъване. Натегателни болтове. Натегателна пружина. Натегателно устройство.
НАТЕГАЧ м. Жарг. Неодобр. Човек, който се натяга, който се старае да угоди, да се хареса някому, обикн. с користна цел. Журналисти натегачи от собствения му вестник постоянно си предлагаха услугите, но по-скоро му пречеха, отколкото да му помогнат.
НАТЕГВАМ, -аш, несв/, натегна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Увеличавам теглото си, ставам по-тежък, трудноподвижен; натежавам, натежнявам. Тя беше твърде натегнала вече, лицето й посърна, очите й се вглъбиха в орбитите... Акушерката още с идването си заяви, че добиването ще бъде едно от най-тежките. Г. Райчев, Избр. съч.
1, 147-148. Като остаря, [конят] натегна и стана такъв, какъвто е cezci — широк, с обла задница, като бъчва. И. Йовков, АМГ,
114. Той., гледаше как пчелите се връщат една след друга и как., тупат тежко, като едри дъждовни капки. „Натегнали са от мед, пиличките“, — мислеше си дядо Ще-рьо. Й. Йовков, ВАХ, 142. Някъде в морето / рибари с лодки, сред стада от риби / ловят и пълнят кошове, додето / умора ги налегне, и лодката натегне. М. Петканова, КС, 35. // Обикн. за плод — наливам се, нае-дрявам и увисвам под собствената си тежест; натежавам, натежнявам. Напоителните канали са вече замрежили девствената плод на земя. И тя ще почне да ражда шест пъти повече пшеница,.., десет пъти повече гроздове 1ще натегнат под лозите на новите брегове: А. Каралийчев, С, 139. Назрява вече тучна нива, / класец натегнал се привежда / и утешителка надежда / при труженик селяк отива. П. К. Яворов, Съч. 1,44. Вижте как блестят капките върху листата.. И как са натегнали... Само да ги докоснеш с ръка и ще се отронят. Й. Стоянов, ПД, 103. • Обр. Като чу името на Росица Енева, старческите торбички под очите на Захаров изведнъж натегнаха. Д. Ангелов, ЖС, 291.
2. Обикн. с предл. от и същ. Изпълвам се, напълвам се, отрупвам се обилно с нещо, което тежи (означено от съществителното); натежавам, натежнявам. През целия този ден Васко прекара в Беломорския квартал, в тавана на малка къщица — цялата зашу-мена в разлистените лози и натегналите от плод черешови дървета. 3. Сребров, Избр. разк., 38. Лятото изведнъж притисна равнината, нивите пожълтяха, натегнаха от клас. Ст. Сивриев, ПВ, 17. Мрачно-
