клякваха непознати хора — някои вече във войнишки шинели, други още с цивилните си облекла. Т. Харманджиев, Р, 180. Горан и Никола също впрегнаха колата. Малките деца се накачиха в нея и насядаха по разхвърляните вътре черги. Д. Ангелов, ЖС, 455. Василена подаде на всекиго възглавница. Насядаха всички. Й. Йовков, АМГ, 221. насядва се, насяда се безл. — Вдига се агнето нависоко и се пуска да падне върху земята, която предварително е застлана с орехова шума. След това се насядва околовръст и без вилици, само с пръсти, се яде. М. Гръбчева, ВИН, 210.
НАСЯДВАНЕ ср. Отгл. същ. от насяд-вам и от насядва се.
НАСЯКЪДЕ нареч. Остар., сега прос-тонар. Навсякъде. За пладне, като похап-вале, Неда зела отново та напръскала и из-мела насякъде. Т. Влайков, Съч. II, 274. Се-ки бързаше да си скрие храната, златото и движимите вещи, а гладът насякъде после-дуваше. Г. Кръстевич, ИБ, 364. Казаха ни, че насякъде се намираха топове със запалени фитили. Др. Цанков, ТМ (превод), 128.
НАТАКА нареч. Разг. 1. В тази посока; насам.
2. По този начин. Противоп. наиначе.
НАТАКАМ1, -аш, несв. (диал.); наточа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Наточвам1; на-таквам1. натакам се, наточа се страд. ната-кам си, наточа си възвр.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТАКАМ2, -аш, несв. (диал.); наточа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Наточвам2; на-таквам2. натакам се, наточа се страд. натакам си, наточа си възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТАКАМ3, -аш, несв. (диал.); наточа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Наточвам3; на-таквам3. натакам се, наточа се страд.
От Н. Геров, Речнйк-на блъгарский язик, 1899.
НАТАКАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от натакам1 и от натакам се; наточване1; на-такване1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТАКАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от натакам2 и от натакам се; наточване2; на-такване2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТАКАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от натакам3 и от натакам се; наточване3, на-такване3.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТАКВАМ1, -аш, несв. (диал.); наточа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Наточвам1; натакам1. натаквам се, наточа се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТАКВАМ2, -аш, несв. (диал.); наточа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Наточвам2; натакам2. натаквам се, наточа се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТАКВАМ3, -аш, несв. (диал.); наточа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Наточвам3; натакам3. Отговаря Ангелина: / Ой тя тебе, бре ножарю, / проводи мя болен Гергий/ да наточиш остра сабя. /.. / Отговаря ножар чето: / Ой тя тебе, Ангелино, / натаквам ти остра сабя, / ако даваш църни очи. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 228. натаквам се, наточа се страд.
НАТАКВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. съш. от натаквам1 и от натаквам се; наточване1, натакане1.
НАТАКВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от н:атаквам2 и от натаквам се; наточване2, натакане2.
НАТАКВАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от натаквам3 и от натаквам се; наточване3, натакане3.
НАТАМ нареч. 1. В посока към определено друго място, различно и отдалечено от мястото на говорещото лице; нататък. Противоп. насам. — Виждаш ли ги тез змейове, — каза Колю и посочи конете си,и— накъдето ги бутна, натам отиват. Й. Йовков, ЖС, 69. — Младите са като вода: насам я отбиеш — върви, натам я отбиеш, пак върви... Г. Караславов, С, 51. Трябваше час по-скоро :. да тръгне за София. Планът му бе да излезе на шосето и да вземе някой случаен камион, който отиваше натам. Д. Димов, Т, 247. Под стрехата на чардака се стрелна ластовица и се изгуби някъде зад зелените върхове на дървесата в градината. Натам., се понесе и погледът на болния. Д. Талев, СК, 23. Към барикадите зове Спартак / и смело нижат се борци натам. Хр. Смирненски, Съч. I, 119. Овчарче вика на отсрещний рът — /и някого зове с ръка натам. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 59.
2. Обикн. в сравн. степен. На място, отдалечено от мястото на говорещото лице, или след друго посочено място; по-нататък. Тук двойка влюбени,.. Там две майки тикат ба-вно пред себе си детските колички.. По-на-там група деца, момченца и момиченца се въртят на железната въртележка и огласят въздуха... Б. Болгар, Б, 128.
3. Обикн. в съчет. с отсега, от тук, от днес и под. От определен, даден момент в посока напред, към бъдещето; нататък, насетне. Противоп. насам. Дедо Дичо извиси по-яко глас и подзе:.. — Никой от вас да не смее да кара моята снаха Рада на никаква работа..! Она отсега натам нека да раха-тува, а вие да работите всичко за нея. М. Георгиев, Избр. разк., 68. Хвърлят в тъмница / подземна жупана пленен. / Къс хляб като камък и стовна водица / е доста за първия ден... / Па — бог да го храни натам. К. Христов, Избр. ст, 186.
4. В посока на развитието на някакво действие или процес, към следващи събития, явления или към ново качество в развитието на нещо; нататък. — И когато Индже
