от хляба. К. Константинов, ППГ, 272. Насъщни нужди. Насъщна необходимост. //Само членувано. В съчет. с хляб. Ежедневната нуждна, потребна храна; прехрана. Той не можеше и да допусне, че те [носачите] са способни да мислят и че се интересуват от нещо друго извън насъщния и корав хляб, който с такива нечовешки усилия изкарваха. Г. Караславов, Избр. съч. II, 218. Производството намалява и жените., не могат да изкарат вече насъщния хляб чрез предене на прежда. Ив. Унджиев, ВЛ, 37.
2. Като същ. насъщният м. Хляб, прехрана. Ала има ли нещо по-мирно, по-тихо от съня на сиромаха,.., извадил с пот на челото си насъщния, похапнал каквото дал бог. Хр. Максимов, СбЗР, 29. С техните четири ръце, с бае Крачуновите и с Младеновите, изкарваха насъщния — просеник или кача-мак — и за другите гърла, що чакаха пак от техните ръце вкъщи. М. Георгиев, Избр. разк., 227. И тук той беше си така добър и честен и затова едвам изкарваше за насъщния. Хр. Радевски, Избр. пр III, 104.
— Друга (остар. книж.) форма: н а с у и; е н.
НАСЪЩНО. Книж. Нареч. от насъщен. Безжалостно режех и коригирах всичко, което ми се струваше излишно или не насъщно необходимо. Ст. Грудев, АБ, 155. Ето големият въпрос, изпречил се тогава: как да се простре ръката и как и какво да се вземе от тая култура, която имаха другите народи и която бе насъщно необходима нам? ЛН, 1927, бр. 10, 2.
НАСЪЩНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на насъщен. — Да, измислях те! Тогава вече те измислях — първият признак, че имам нужда от теб; щом те нагаждам към своите критерии за насъщ-ност, значи имам нужда от теб. Н. Антонова, Н, 72.
НАСЮКАМ. Вж. н а с ю к в ам.
НАСЮКВАМ, -аш, несв. \ насюкам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Насъсквам. Ренц.
— Ще са обърна към народа. Царят. — Към тоз вертеп от омраза и неблагодарс-тво, когото искате да направите оръдие на волята си и да го насюкате срещу мене ли? Ил. Цанков, БГ (превод), 25. Нужно е вече да се отделиме от детинските убеждения..., че уж докторът може да прогони болестта от нашето тяло с различни лекове, като нещо враждебно, или да насюка своята медицина на болния орган, както ловджият насюква кучето срещу заеца. Знан., 1875, бр. 18, 279. насюквам се, насюкам се страд.
— Друга (диал.) форма: насъкиам.
НАСЮКВ АНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от насюквам и от насюквам се; насъскване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. Друга форма: насъкване.
НАСЯВАМ1, -аш, несв.\ насея, -ееш, мин. св. насях и насеях, прич. мин. св. деят. насял, -а, -о, мн. насели и насеял, прич. мин страд. насят, -а, -о, мн. насети и насеян, св., прех. Разг. 1. Сея, засявам изцяло, докрай или определено количество, колкото трябва жито, семена и под.; посявам. — Ще си насеем магданоз, домати... — И тикви — вметна оживено Алекси. Сп. Йончев, СбСт, 150.
2. Сея, засявам определено пространство, земна площ изцяло, докрай или колкото трябва; посявам. — Като прежънем, ще дигнем с Райко ралата —• и той погледна весело Радкиното момче, — ще ги [нивите] угарясаме, ще ги насеем и на лято пак заедно ще ги жънем. Обща нива. Ил. Волен, МДС, 45. • Обр. Война позорна, война проклета!... / Рано ти наште мирни полета / с гроби насея, / с кърви окваси. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 79. насявам се, насея се страд. Тази нива трябва да се насее преди другите, насявам си, насея си възвр. Насях си разнообразни цв^тя тази година.
НАСЯВАМ2, -аш, несв.\ насея, -ееш, мин. св. насях и насеях, прич. мин. св. деят. насял, -а, -о, мн. насели и насеял, прич. мин. страд. насят, -а, -о, мн. насети и насеян, св., прех. Сея, пресявам определено количество от нещо или колкото е необходимо. Насяхме цяла тава брашно, ще стигне за няколко питки, насявам се, насея се страд. Утре ще забъркваме бетон, трябва да се насее много пясък.
НАСЯВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от насявам1 и от насявам се; посяване.
НАСЯВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от насявам2 и от насявам се.
НАСЯДАМ1. Вж. насядвам.
НАСЯДАМ2, -аш, несв.\ наседна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. наседнат, св., прех. Диал. Затискам нещо, като сядам върху него; засядам. Наседнал ми дрехата. Н. Геров, РБЯ III, 227. насядам се, наседна се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАСЯДАМ3, -аш, несв.\ наседна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. За изтекла от засегнати кръвоносни съдове кръв — събирам се и се задържам под кожата, обикн. във вид на тъмносини, морави петна. Наседнала му кръвта. Н. Геров, РБЯ III, 227.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАСЯДАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от насядам2 и от насядаме е.
НАСЯДАНЕ2 ср. Отгл. същ. от насядам3. Насядане на кръв.
НАСЯДВАМ, -аш, "есе.; насядам, -аш, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Сядаме мнозина или всички. Едни се отбиват на купчинки пред таблиците, а други навлизат между чиновете и насядват по тях. Т. Влайков, Пр I, 150. Вечерта .. наслагаха пълни баки и около тях насядваха или на-
