Page:RBE Tom10.djvu/451

От Читалие
Версия от 16:37, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


продължение на, през всичкото време или пространство, означено от съществителното. Километри наред в лъчите на слънцето пламти искрящото злато на милиони портокали, сетне градините изчезват и напре-де се разгръща необятната бразилска равнина с пожълтяла трева и с редки чифлици в далечината. Св. Минков, ДА, 76. Дни наред от тъмно до тъмно се дигаше пазарна глъчка по цялата чаршия. Д. Талев, ПК, 138. Всяка сутрин субашът Али излизаше пред конака и с часове наред гледаше ту горе по върховете на планината, ту долу из калдъръмените улици на селото. И. Йовков, CЛ, 78. Години наред тия войници са дирили това злато затоплено от иконата в храм. А. Дончев, СВС, 15.

6. Добре, както трябва, с добри резултати. — Па спечелиш ли веднъж доверието накриви си калпака; няма да усетиш даже как ще ти тръгне работата наред. Па да видиш тогава чест, да видиш почести. Ал. Константинов, Съч. I, 245. Като беха по-малки [децата] .., много по-добре се живееше и много no-наред ни вървеше работата, по-както си аз исках и желаех. Т. Влайков, Съч. II, 79. — Може Васил, мъжът й, да го няма, но като е Панко тука, всичко в чифлика ще си бъде наред. Й. Йовков, АМГ, 43. Сега трябваше само да ги [посевите] затрупа снегът, за да не измръзнат през зимата, и всичко щеше да бъде наред. К. Калчев, ПИЖ, 92.

7. С гл. съм. Разг. а) За здравословно, психическо състояние на човек — в добро състояние.; б) С отриц. За човек — ненормален, не с ума си. Това момиче не е наре&— върви по улиците и си говори сама.

Наред с другите <хора>; наред с хората. Разг. На еднакво, общо равнище, равностоен на другите, на всички хора. Тъгата уби предишната жизнерадост, грижата интереса към науката, задълженията желанието ù тя за бъде наред с другите. Ст. Чилингиров, РК, 269-270. Тръгвам / тръгна наред с хората. Разг. Заживявам спокоен, нормален живот като всички хора. — На теб ли остана света да оправяш, бре чедо. Защо не се свестиш и ти един ден, па да издухаш този вятър от главата си, па да тръгнеш и ти наред с хората. Ал. Константинов, Съч. I, 244.

НАРЕД, мн. няма, м. Диал. Наредба1; нареда1, подредба. Стаята, в която стоеха mue тайнствени лица, имаше горе-долу сле-дующи вътрешен наред. 3. Стоянов, ЗБВ III, 9. Зная аз как на жената е драго да шъ-та във къща, / де и в пещник, и във соба все нейният наред я среща, / де е облекла сама със свое и маса, и одър. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 97.

НАРЕДА1, мн. няма, ж. Диал. Наредба1. Всред тая градска нареда, пред полиците с книги, обшитата с гайтани сливенска носия на Панайота се делеше. Ст. Дичев, ЗС I, 436. Сама девойка на баща и майка, двора и градината бяха под нейна нареда. А. Стра-шимиров, ЕД, 53.

— Друга форма: наряда.

НАРЕДА2, мн. няма, ж. Остар. и диал. Наредба2. Нареда за работниците за освобождението на българския народ. [В. Левски]. Ив. Унджиев, ВЛ, 180.

— Друга форма: н а р А д а.

НАРЕДБА1, ж. 1. Обикн. със съгл. опред. Съвкупност от предмети с различно предназначение, с които е обзаведено жилище, учреждение, заведение и под.; мебелировка. Влязохме в кухнята. Тя имаше най-обикновена наредба: бюфет, маса със столове, готварска печка всичко в нормални размери. А. Мандаджиев, ОШ, 80. Една проста маса, два стола и вехто дървено легло допълняха скромната наредба. Св. Минков, ПК, 3. Като се прибавеха изтърканият килим на пода, ковьорът с пауни,.., и няколко виенски стола, цялата наредба показваше, че някога в тази къща е имало охолност и комфорт. Ем. Станев, ИК I и II, 219. Още с влизането в музея погледът на посетителя се насочва към богато украсените тавани, към стенописите и хубавата битова наредба. П. Теофилов, К, 66. Градска наредба. Старинна наредба.

2. Начинът, по който са подредени такива предмети. Виолета промени наредбата на стаята си. Чамовата, боядисана с бяла блажна боя маса,.., измести в ъгъла, а же-лязното легло постави на нейно място. Д. Кисьов, Щ, 70. Вилата беше мобилирана почти бедно, но спретнато, с вкус. В цялата наредба личеше нежната и топла ръка на момичето. X. Русев, ПЗ, 117.

3. Разг. Начин, по който е организирано, устроено нещо (начин на живот, норми на поведение, действие и под.). От време на време се връщаха в селото хора, особено войници, виждали други наредби и обичаи, но скоро или се смиряваха, или си тръгваха по пътя, защото планинците ревниво бранеха дядовските закони. А. Дончев, СВС, 64. Тя [прабаба Дана] хубаво помнеше турско и разказваше за това, което пишеше в учебника, по друг начин за нея то беше съдби на хора, друга наредба на живота, други обичаи. Т. Жечев, БВ, 6. Наш Грую тъй дума: „Във всяка къща и наредба, всяка коза на свой крак.“ Чудомир, Избр. пр, 37.

4. Остар. и диал. Предназначение. Тоя общ синджир има следующата наредба: желязна халка, дебела като обръч, са туря на врата, отгдето не може да излезе вече. 3. Стоянов, ЗБВ III, 90.

— Друга (диал.) форма: н а р я д б а.

НАРЕДБА2 ж. 1. Официално разпореждане, издадено от орган на властите или от началник до подчинен за задължително и строго изпълнение на определени действия; заповед, нареждане. Той е изпълнявал само