продължение на, през всичкото време или пространство, означено от съществителното. Километри наред в лъчите на слънцето пламти искрящото злато на милиони портокали, сетне градините изчезват и напре-де се разгръща необятната бразилска равнина с пожълтяла трева и с редки чифлици в далечината. Св. Минков, ДА, 76. Дни наред от тъмно до тъмно се дигаше пазарна глъчка по цялата чаршия. Д. Талев, ПК, 138. Всяка сутрин субашът Али излизаше пред конака и с часове наред гледаше ту горе по върховете на планината, ту долу из калдъръмените улици на селото. И. Йовков, CЛ, 78. Години наред тия войници са дирили това злато — затоплено от иконата в храм. А. Дончев, СВС, 15.
6. Добре, както трябва, с добри резултати. — Па спечелиш ли веднъж доверието — накриви си калпака; няма да усетиш даже как ще ти тръгне работата наред. Па да видиш тогава чест, да видиш почести. Ал. Константинов, Съч. I, 245. Като беха по-малки [децата] .., много по-добре се живееше и много no-наред ни вървеше работата, по-както си аз исках и желаех. Т. Влайков, Съч. II, 79. — Може Васил, мъжът й, да го няма, но като е Панко тука, всичко в чифлика ще си бъде наред. Й. Йовков, АМГ, 43. Сега трябваше само да ги [посевите] затрупа снегът, за да не измръзнат през зимата, и всичко щеше да бъде наред. К. Калчев, ПИЖ, 92.
7. С гл. съм. Разг. а) За здравословно, психическо състояние на човек — в добро състояние.; б) С отриц. За човек — ненормален, не с ума си. Това момиче не е наре&— върви по улиците и си говори сама.
◇ Наред с другите <хора>; наред с хората. Разг. На еднакво, общо равнище, равностоен на другите, на всички хора. Тъгата уби предишната жизнерадост, грижата — интереса към науката, задълженията — желанието ù тя за бъде наред с другите. Ст. Чилингиров, РК, 269-270. Тръгвам / тръгна наред с хората. Разг. Заживявам спокоен, нормален живот като всички хора. — На теб ли остана света да оправяш, бре чедо. Защо не се свестиш и ти един ден, па да издухаш този вятър от главата си, па да тръгнеш и ти наред с хората. Ал. Константинов, Съч. I, 244.
НАРЕД, мн. няма, м. Диал. Наредба1; нареда1, подредба. Стаята, в която стоеха mue тайнствени лица, имаше горе-долу сле-дующи вътрешен наред. 3. Стоянов, ЗБВ III, 9. Зная аз как на жената е драго да шъ-та във къща, / де и в пещник, и във соба все нейният наред я среща, / де е облекла сама със свое и маса, и одър. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 97.
НАРЕДА1, мн. няма, ж. Диал. Наредба1. Всред тая градска нареда, пред полиците с книги, обшитата с гайтани сливенска носия на Панайота се делеше. Ст. Дичев, ЗС I, 436. Сама девойка на баща и майка, двора и градината бяха под нейна нареда. А. Стра-шимиров, ЕД, 53.
— Друга форма: наряда.
НАРЕДА2, мн. няма, ж. Остар. и диал. Наредба2. Нареда за работниците за освобождението на българския народ. [В. Левски]. Ив. Унджиев, ВЛ, 180.
— Друга форма: н а р А д а.
НАРЕДБА1, ж. 1. Обикн. със съгл. опред. Съвкупност от предмети с различно предназначение, с които е обзаведено жилище, учреждение, заведение и под.; мебелировка. Влязохме в кухнята. Тя имаше най-обикновена наредба: бюфет, маса със столове, готварска печка — всичко в нормални размери. А. Мандаджиев, ОШ, 80. Една проста маса, два стола и вехто дървено легло допълняха скромната наредба. Св. Минков, ПК, 3. Като се прибавеха изтърканият килим на пода, ковьорът с пауни,.., и няколко виенски стола, цялата наредба показваше, че някога в тази къща е имало охолност и комфорт. Ем. Станев, ИК I и II, 219. Още с влизането в музея погледът на посетителя се насочва към богато украсените тавани, към стенописите и хубавата битова наредба. П. Теофилов, К, 66. Градска наредба. Старинна наредба.
2. Начинът, по който са подредени такива предмети. Виолета промени наредбата на стаята си. Чамовата, боядисана с бяла блажна боя маса,.., измести в ъгъла, а же-лязното легло постави на нейно място. Д. Кисьов, Щ, 70. Вилата беше мобилирана почти бедно, но спретнато, с вкус. В цялата наредба личеше нежната и топла ръка на момичето. X. Русев, ПЗ, 117.
3. Разг. Начин, по който е организирано, устроено нещо (начин на живот, норми на поведение, действие и под.). От време на време се връщаха в селото хора, особено войници, виждали други наредби и обичаи, но скоро или се смиряваха, или си тръгваха по пътя, защото планинците ревниво бранеха дядовските закони. А. Дончев, СВС, 64. Тя [прабаба Дана] хубаво помнеше турско и разказваше за това, което пишеше в учебника, по друг начин — за нея то беше съдби на хора, друга наредба на живота, други обичаи. Т. Жечев, БВ, 6. Наш Грую тъй дума: „Във всяка къща — и наредба, всяка коза — на свой крак.“ Чудомир, Избр. пр, 37.
4. Остар. и диал. Предназначение. Тоя общ синджир има следующата наредба: желязна халка, дебела като обръч, са туря на врата, отгдето не може да излезе вече. 3. Стоянов, ЗБВ III, 90.
— Друга (диал.) форма: н а р я д б а.
НАРЕДБА2 ж. 1. Официално разпореждане, издадено от орган на властите или от началник до подчинен за задължително и строго изпълнение на определени действия; заповед, нареждане. Той е изпълнявал само
