дълга си, нищо повече. Изпълнявал е устава и наредбите на началството. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 470. И колкото повече наредбите за прибирането на храните ставаха по-строги, толкоз кметът ставаше no-лют и по-нетърпелив. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 108. В сряда и събота ги учехме само до обед, според тогавашните наредби. Ал. Спасов, С, 9. Не го нагрубих,.. Казах му просто да си излезе, защото сега не е време за справки. Най-сетне аз само съм изпълнил известна наредба на по-висшето началство и нищо повече. Д. Калфов, Избр. разк., 19. II Разш. Разг. Разпореждане, нареждане изобщо. — Се ти е малко това пусто вино... Още една чаша, а! С това започна Султана,.. Той нищо не отговори — боеше се да не му се скара Султана повече,.. Престъпил бе нейни наредби. Д. Талев, ПК, 95. Така говореха пуснатите от механата на Прангата млади и речовити хора, които изпълняваха наредбата на Доча. Т. Влайков, Съч. III, 99.
2. Юрид. Подзаконов нормативен акт за приложение на закон, указ, правилник и др., издаден от висш административен орган.
— Друга (диал.) форма: н а р я д б а.
НАРЕДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от наредя1 като прил. Разг. За жилище, обществено заведение, учреждение и под. — който е добре обзаведен и се отличава с ред и чистота; уреден, подреден. Нас, неколцина случайни туристи, ни поместиха в най-хубавата и най-наредената стая. Ал. Константинов, Съч. I, 242. Ако вълците не бяха се появили, сега той [Янко] щеше да стои в хубавия, нареден дом, щеше да яде топла храна и краката му нямаше да бъдат мокри от постоянното ходене из снега. Ем. Станев, ПЕГ, 54.
НАРЕДЯ1. Вж. нареждам1 и наредя-вам.
НАРЕДЯ2. Вж. нареждам2.
НАРЕДЯВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); наредя,- йш, мин. св. -йх, св., прех. Нареждам1. Първоначалните водители и патриоти На едно всеобщо въстание в България едногласно наредяват един привременен комитет в Бялград. Ст. Дичев, ЗС I, 194. наредявам се, наредя се страд.
— Друга форма: наредявам.
НАРЕЖА. Вж. нарязвам и нарязу-вам.
НАРЕЖА СЕ. Вж. нарязвам се и нарязувамсе.
НАРЕЖДАМ1, -аш, несв.\ наредя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Поставям, слагам много неща или мнозина в определен ред, редица; подреждам. Горският изсипа на тревата цяла купчина захар и почна да нарежда бучките около нея една по една и да я загражда. Елин Пелин, Съч. II, 51. Цял ден висна над печатарската каса. Вадя букви и нареждам думи. А. Каралийчев, НЧ, 21. Наредиха ни по двама и между два реда заптиета и солдати покараха ни към чаршия-та. К. Величков, ПССъч.1, 30. Дворцовите слуги готвеха трапезата,..: слагаха кристали,.., нареждаха столовете с високи облегала с резби. Ив. Вазов, Съч. XIV, 38. // Стесн. Поставям необходимите прибори, съдове и др. на маса, за я да подготвя за хранене; слагам, нареждам. Наредихме чиниите и всичко друго и седнахме да се храним. II Приготвям за ядене (маса), като поставям върху нея необходимите прибори; подреждам, слагам. Ирена и Роксанда нареждаха масата за вечеря. П. Славински, ПЩ, 496. Гостите минаха в голямата стая, дето Дочка беше наредила софрата. Г. Караславов, ОХ 1,418.
2. Поставям отделни предмети (карти, пулове, шахматни фигури и др.) в строго определен ред според правилата на играта, назована от следващото съществително; подреждам. — Пейтер, елате да Ви наредя пасианс... да видим дали ще падне бомба върху нас — извади баронесата от торбата миниатюрните си карти за игра. П. Славински, ПЩ, 69. Нареждам домино. Нареждам шах. Нареждам табла.
3. Поставям, слагам в ред, на мястото му нещо разтурено, разбъркано; подреждам, раз-требвам, оправям. Жена му, стрина Цена,.., сновеше по къщи и нареждаше ту подници-те, ту спотваше вършините в огнището или триеше измитите чинии и ги слагаше над водника. Кр. Григоров, Н, 113. — Боже, какъв неуред у нас! — гълчеше засмяна Еле-нината майка, като нареждаше с пъргави движения някои неща на местата им< Ив. Вазов, Съч. IX, 55. Като нареди едно друго из къщи, като нагоди и децата да хапнат, тя току зе едни малко скъсани детински обуща и отиде на дюкяна при Колчо. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 231. Те са прострели на земята едно платнище и върху него Никола е разхвърлил всички вещи от ранищ-ща си и се готви отново да ги нарежда. И. Йовков, Разк. I, 21.
4. Разг. Уреждам, подреждам жилище, кабинет, учреждение, заведение и под., като го снабдявам с всичко необходимо за неговото предназначение; подреждам, обзавеждам. Той не се радваше като нея на новата къща. Грижеше се да я нареди, да я украси, но се виждаше — пак заради нея, а не за себе си. Д. Талев, ПК, 514. Преди седмица у нас бе идвала стринка Гинка да й каже, че ще се пренасят вече в село — та да пратя и аз с тях багажа си. Каза ми още, че наредили в дома си и за мене — имали свободна [стая]. Г. Райчев, Избр. съч. I, 172. Отвори малка кръчма до пристанището и я нарече „Балканска колиба“. Нареди я в български стил, доколкото можеше да направи това в тая далечна страна. М. Марчевски, ТС, 119.
5. Разг. Приготвям, привеждам нещо във
