Page:RBE Tom10.djvu/428

да се съжалява, че редакцията не изпълни обещанието си по-напространнно да разкаже за живота и дейността на оплаквания от всички Фотинов. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 761.

НАПРОСЯ, -иш, мин. св. -их, се., прех. Диал. Изпрося много, голямо количество, много неща или всичко, напрося се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАПРОТИВ I. Нареч. 1. Като вмет. дума. За подчертаване на факт, напълно противоположен, противен на нещо, което се очаква, предполага, желае; обратно. Тия думи на стареца не трогнаха Павел. Напротив, от тях той почувствува в душата си нещо пепеливо. Елин Пелин, Съч. III, 38. В надеждите и радостта си за голямо плодородие никой не искаше да прогневи Бога, напротив — упованието и вярата _ив него бяха по-силни от когато и да било. Й. Йовков, Ж 1945, 241. Той не само не отбягваше хората, както правеше това преди години, и през тия няколко първи дни от завръщането си, но напротив, преднамерено търсеше тяхната дружба. Ст. Дичев, ЗС I, 263. Преди всичко той [Раковски] не е на мнение, че въобще участието на българите в белградските събития е един минус за българското национално дело — съвсем напротив. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 345.

2. Остар. и диал. Противоположи© на казаното, известното, очакваното; обратно, наопаки. — Колкото се сърдиш, толкоз всичко по-напротив ще ти върви и ти само по-зъл ще ставаш. П. Тодоров, Събр. пр II, 316. — Се така: каквото кажа аз на децата, ти напротив! — забележи госпожата, като изгледа малко сърдито съпруга си. Т. Влайков, Съч. II, 164-165.

3. Остар. и диал. На инат, за яд на някого, нещо; напук. — Млъкнете! Вие напротив ли ще ми правите! П. Тодоров, Събр. пр II, 294. — Когато има избори, дето е кметът, аз на другата страна пущам гласа си, напротив. Й. Йовков, ПГ, 86. — Всяка заран, като изпращам Еленка, все поглеждам... Тая заран, като напротив, тя тука... Ив. Вазов, Съч. IX, 56.

II. Предл. Диал. За означаване, че се пренебрегват, не се вземат под внимание известни обстоятелства, че се постъпва в разрез, в несъответствие с тях; въпреки, против, проти-вно на. Искрено, от все сърце се развълнува Тончо Тотев. И напротив навиците си, стана да се поразтъпче из хола. Н. Карали-ева, Н, 37.

III. Частица. Обикн. в началото на реплика или в съчет. с друга частица. За противопоставяне на казаното и за категоричното му отричане. — Личи, отслабнал си! — рече Иванчо Трудов,.. — Не, напротив! — възрази усмихнато Теофан. — Тия две седмици ме оправиха... Ст. Дичев, ЗС II, 308. — Как сте се сетили пък за мене, скромния, неизвестния, и пр. и пр. — А, ьшпротив, г-н Див-ногласов! Вие сте най-известният български артист. Хр. Смирненски, Съч. III, 13. Ти не разбирай, / че мразя живота. / Напротив, напротив! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 15.

НАПРУЗЦИ само мн. Диал. Две съединени и назъбени по краищата железни пластинки, с които при тъкане платното се разпъва на ширина.

— O r Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАПРЪСКАМ. Вж. напръсквам и напръскувам.

НАПРЪСКВАМ, -аш, несв.; напръскам, -аш, св., прех. Пръскам с някаква цел, поради нужда някого или нещо, колкото е необходимо или изцяло, докрай. Напръскаха лицето на Жил, измиха и раната, която не бе дълбока, поизтеглиха леко носа му и Жил — Заешката уста дойде на себе си. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 175. Наскубаха въже,.., напръскаха го с вода и седнаха да по-закусят. И. Петров, HЛ, 254-255. — Ще пометете по-нашироко, но най-напред ще напръскате лекичко с вода. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 305. Мино бе успял не само да прекопае лозето, но и да го напръска. Ст. Марков, ДБ, 156. // Пръскам случайно или нарочно (за забава и др.) някого или не що на отделни места или изцяло; изпръск-вам, опръсквам. Той се изкачва тихо по стълбата,.., отваря съвсем леко вратата и

— црък! — напръсква децата по очите със сладко мляко. В ръцете си той държи мъничка пръскалка и млякото пръска из нея в тънка, съвсем тънка струйка. Св. Минков, СЦ (превод), 33. Зора зашепва вода и го пръска в лицето .. От радост иска и той да я напръска, но тя започва да тича по пясъка. К. Петканов, В, 124. —Когато при-хаш или кашляш, пази се да не напръскаш другите. Д. Немиров, Б, 43. Василев взе камък и го хвърли — той падна точно пред учителя и напръска с кал новия му костюм. Сп. Кралевски, ВО, 101. При операцията напръсква с кръв престилката си. Д В рядка кал не хвърляй камък, че ще те напръска. Погов. напръсквам се, напръскам се страд. и възвр. Вещите се отделиха на два купа: дребните, като книги, стъклен-ца, четки и пр. се напръскаха просто с кар-болка. Ив. Вазов, Съч. XII, 92. Бръснарят се изми, среса се на лимба, напръска се с одеколон. Чудомир, Избр. пр, 175. Напръсквам се с кафе.

НАПРЪСКВАНЕ ср. Отгл. същ. от напръсквам и от напръсквам се. След на-пръскването на площите със съответния препарат в няколко последователни дни се правеше основно претърсване на пробната площ за установяване на броя на умрелите зайци. ЛP, 1989, кн. 2, 16.

НАПРЪСКУВАМ, -аш, несв. (остар. и

диал.); напръскам, -аш, св., прех. Напръск-