Буташе ги [Божко]: торбичката всякога, китката по-рядко, свирката — нявга, речи от празник на празник и то тихо, едва чуто. Боеше се да й даде още висок глас, да я наприщи по балканджийски. Ц. Церковски, Съч. III, 184-185. И припнаха девойките—/ птиченца прекрасни; / Личко гайдата наприщи, / светят очи ясни. Ц. Церковски, Съч. II, 148.
2. Непрех. Напирам2 (в 4 знач.). Затворил очите си, за да скрие сълзите, но те насила наприщили през клепките. Ст. Ботьов, К (превод), 190. наприщвам се, наприщя се страд, от наприщвам в 1 знач.
НАПРЙЩВАМ СЕ, -аш се, несв.\ на-прйщя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. 1. Изприщвам се.
2. Подувам се, подпухвам, отичам. Наприщили му ся краката. Н. Геров, РБЯ III, 203.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
Н АПРЙЩВ АНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от наприщвам и от наприщвам се.
НАПРЙЩВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от наприщвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАПРИЩЯ. Вж. наприщвам.
НАПРЙЩЯ СЕ. Вж. наприщвам се.
НАПРОБЙВАМ, -аш, несв.; напробйя, -йеш, мин. св. напробйх, прич. мин. страд. напробйт, св., прех. Остар. и диал. Пробивам на много места или изцяло, навсякъде.
— Избуиш сърцето на свирчока, напробий дето тряба дупки за пръстите, нагласи накрая пискун и ето ти хубава свирка — пищялка. ВЦ, 1888, кн. 20, 19.До Шишманова скала се свършва нейната [на реката] одисея из тесни клисури и безконечни планински завои, ту между стръмни урви,.., ту под високи навъсени скали, напробити с пещери. Ив. Вазов, Съч. XI, 15. Сяка къща беше напробита с дупки, от които ся подаваха пушчени цеви, готови да гърмят против неприятелите, щото ся явят. Лет., 1872, 168. напробивам се, напробйя се страд.
НАПРОБЙЯ. Вж. напробивам.
НАПРОЛЕТ нареч. 1. През пролетта, която идва, през следващата пролет. Димитър готвеше иконите за Щип: .. Напролет се канеше да ги качат, увити в чергила, на колите и да потегли с тях на юг. Вл. Свинтила, СЗЗ, 105. — Гледай по-бързо да оздравееш, та като минем напролет оттука, да можем за те вземем с нас. Ив. Планински, БС, 28. — Напролет ще насечем кирпичи, ще изградим къщичките си. К. Петка-нов, ЗлЗ, 68. — Ти беше ми споменала ле-тос за чукундурово семе. Ама аз все туй, онуй — забравих. Че сега ми дойде на ума да ти кажа: за напролет не се грижи. Като взимам за нас, ще взема и за вас. А. Каменова, ХГ, 192.
2. През пролетта. Напролет, когато кукувицата закукуваше в зелената шума, тя обаждаше, че овчарите се връщат. Й. Йовков, СЛ, 158-159. Алтън Садък излизаше по занаята из селата в Ахъчелеби и Рупчос рано напролет и се прибираше по листопад. П. Константинов, ПИГ, 175. Сега е пак септември. Гората се зеленее като рано напролет. Кр. Григоров, ОНУ, 180. Над мой-та земя / напролет / лъчите / шуртят. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 79.
НАПРОСТЙРАМ, -аш, несв.; напростра, -ёш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. напрострял, -а, -о, мн. напрострёли, св., прех. 1. Простирам много неща, всичко или нещо изцяло, напълно. [Жените] насядали, та си напрострели краката и запречили пътя, та не може лесно да се минува. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 41. Малки моми, сестри да сте, / и невести, снахи да сте, / на-прострете бели платна, / направете вити обори, / насметете сури елен. Нар. пес., СбНУ III, 11. Напобили криви геги, / напрострели ямурлуци, / та си сенкя направили. Нар. пес., СбНУ V, 7. Динка бели бело платно, / Море де га бели на брегове, / на брегове, на друмове, / набели га и напростре га. Нар. пес., СбНУ XLIII, 538.
2. Диал. Простирам нещо. — Я би ти я [ризата] и опрала, /ала немам грейна вода, /.., / Раки сапун, тънък сиджим, / да напрострем тънка риза. Нар. пес., СбВСтТ, 579. на-простирам се, напростра се страд. НАПРОСТЙРАМ СЕ несв.\ напростра се св., непрех. Диал. Само мн. и 3 л. ед. Простираме се много или всички. — Какво да видят? То, освен децата, сичките други вкъщи се напрострели, като лешове! Тем., 1881, кн. 2, 26.
НАПРОСТЙРАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от напростирам и от напростирам се.
НАПРОСТО частица. Само в съчет.: Просто напросто. Разг. Направо, без каквито и да е уговорки. — Той просто напросто е оклеветен от родителите на детето. М. Грубешлиева, ПП, 227. Той, просто напросто, би отговорил, че те [учените] са турили в движение мъртвата материя, а пък той е раздвижил иначе флегматичния Кос-таки. Ст. Чилингиров, ПЖ, 48.
НАПРОСТРА. Вж. напростирам.
НАПРОСТРАННО нареч. Остар. и диал. Нашироко, подробно, пространно. То [писмото] беше адресирано до Марин, но явно изпращачът знаеше, че ще го чете и Левски, защото твърде напространно обясняваше как внезапно му се било наложило да замине за десетина дни из околните села по работите на митрополията... Ст. Дичев, ЗС I, 629. Покрай резките си отзиви за тая или оная българска книга, аз не съм се въздържал да характеризирам било по-на-пространно, било само с по някоя дума и самите автори на тия книги. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 315. Трябва крайно
