Page:RBE Tom10.djvu/382

От Читалие
Версия от 16:35, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


НАПЛАЩАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наплащам1 и от на-плащам се; заплащане, изплащане. Аз от днес ся протестирам против него, щото наплащането на всичките ми загуби и повреди, да принадлежат на него. Д. Попов, ТБП, 53. Времето за наплащане на записите до де, секи със записа в ръка са представи пред г-н Пенча. Ил. Блъсков, ПБ II, 71.

НАПЛАЩАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от наплащам2 и от наплащам се; наплатисване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАПЛЕВЯ. Вж. наплевявам и на-пл евям.

НАПЛЕВЯВАМ, -аш, несв.; наплевя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Събирам, на-скубвам, като плевя. Наплевих бурен за прасетата.

2. Събирам, наскубвам като плевя много, голямо количество. Наплевих цял чувал бурен. наплевявам се, наплевя се страд, наплевявам си, наплевя си възвр.

НАПЛЕВЯМ, -яш, несв.; наплевя, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Диал. Наплевявам. наплевям се, наплевя се страд, наплевям си, наплевя си възвр.

НАПЛЕСКАМ. Вж. наплесквам и напл ескувам.

НАПЛЕСКВАМ, -аш, несв.; наплескам,

-аш и (остар. и диал.) наплёщя, -еш, мин. св. наплесках, св., прех. Разг. 1. Намазвам обикн. с плескане някого или нещо с голямо количество от нещо течно или мазно. Оми-вачът вече ми е наплескал лицето със сапун и аз не мога да виждам повече сцената. Ив. Вазов, БП, 72. Земи малко бяла магнезия та я намеси с вода, чтото да стане кашица; с тая кашица наплещи омазаните места на книгата. Лет., 1871, 236.

2. Изцапвам, нацапвам някого или нещо много, в голяма степен; оплесквам, изплеск-вам. Колко ли червило трябва да си е слагала онази там .., че да наплеска цялото му лице и целия асансьор. Тарас, СГ, 94. На-плескал си е тетрадката с мастило*

3. Прен. Неодобр. Написвам или нарисувам лошо, като зацапвам, замацвам. Наплескал е една картина, на нищо не прилича.

4. Набивам някого с плесници; наплясквам, нашляпвам. Идеше ми да стана и да наплескам този нахалник. К. Калчев, ДНГ, 76.

Той е много своеволно дете, което аз така ще наплескам, че дълго да помни... П. Славински, МСК, 56.

5. Прен. Неодобр. Наговорвам или написвам за някого лоши думи; оклеветявам, очерням, нацапвам. — Йотата долу! извика той пламнал и се закани да го наплеще в една дописка, задето беше увил в един школс-ки вестник червен пипер. Ив. Вазов, Съч. VIII, 42. наплесквам се, наплескам се и на-плещя се I. Страд, от наплесквам.

II. Възвр. от наплесквам (в 1 и 2 знач.). — Жената на мокрия иде. Погледни я, наплескала се е с червило да се прави на млада. К. Петканов, ЗлЗ, 244.

НАПЛЁСКВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от наплесквам и от наплесквам се.

НАПЛЁСКУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); наплескам, -аш и (остар. и диал.) наплёщя, -еш, мин. св. наплесках, св., прех. Разг. Наплесквам. наплескувам се, наплескам се и наплещя се страд, и възвр.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАПЛЁСКУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наплесквам и от наплесквам се; наплескване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАПЛЕТА. вж. наплитам. НАПЛЁТКА ж. Диал. Допълнително изплетена част върху нещо плетено.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАПЛЁЩЯ. Вж. наплесквам и наплескувам.

НАПЛИВ, мн. няма, м. Обикн. с предл. от, на и друго същ. 1. Струпване или появяване на множество, голямо количество от нещо, назовано с второто съществително. Хотелът е голям.. Стаи много, но нап-ливът на клиентите през юли и август е страшен. Ö. Василев, ЖБ, 296.. Трябваше да тичам по назначението си.. Голям нап-лив от кандидати. Ст. Чилингиров, РК,

289. Затихнал и пуст, освободен от делничния наплив на коли и мотори, асфалтът приличаше на внезапно пресъхнала река. Б. Райнов, ЧЪ, 72.

2. Прен. Силно въздействие, напор на обикн. разнообразни мисли, чувства и под. Бенковски, чиято душа немееше, претръпнала от наплива на страхотни чувства, беше почти равнодушен за утрешния ден. Л. Стоянов, Б, 136-137. Очите му овлажняха при наплива на тия спомени за Божана. Елин Пелин, Съч. II, 21-22. Под наплива на тия радостни впечатления, аз дигам чашата. Ив. Вазов, ВЮ, 118.

— От рус. наплыв.

НАПЛЙСКАМ. вж. наплисквам и наплискувам.

НАПЛЙСКВАМ, -аш, несв.; наплйскам,

-аш, св., прех. Намокрям, напръсквам, заливам с вода чрез плискане. Той се облича набързо, наплисква си лицето със студена вода на кладенеца и грабва тоягата си. Г. Ка-раславов, Избр. съч. VIII, 284. Когато гозбата беше готова, горяните се струпаха край кладенчето и наплискаха с вода очернените си лица, ръце. Л. Галина, Л, 71. Привечер излязоха да метат дворовете и улиците, всеки пред своя двор, наплискаха с вода. Д. Талев, ЖС, 419. Пиян ли си, Петре бане, /... / Ко ми бъдеш пиян заспал, / тре-зъв стани, наметни се, / .., / наплискай си