черни очи. Нар. пес., СбВСтТ, 23. наплиск-вам се, наплискам се страд, и възвр. Най-после ние можем да се съблечем до кръста и да се наплискаме със студена вода в общия умивалник. К. Калчев, ДНГ, 15. Той [Теодосий] бързо слезе от канарата, наведе се над реката и се наплиска със студена вода. Ст. Загорчинов, ДП, 209.
НАПЛЙСКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от наплисквам и от наплисквам се.
НАПЛЙСКУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); наплискам, -аш, св., прех. Наплисквам. наплискувам се, наплискам се страд. и възвр.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАПЛЙСКУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наплискувам. и от наплискувам се; наплискване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАПЛИТАМ, -аш, несв.-, наплета, -ёш, мин. св. наплетох, прич. мин. св. деят. наплёл, св., прех. 1. Изплитам много неща или голямо количество от нещо. Наплетох ви по три чифта вълнени чорапи. М. Грубеш-лиева, ГТИУ, 25. Наплетох си доста неща за зимата. II Разш. Диал. Изплитам нещо. —
„Не дрема, бае, не дрема, / нало си мрежа очите, / че съм била на седенка, /..,/мъжко огърле наплела.“ Нар. пес., СбВСтТ, 464.
2. Допълнително плета върху нещо плетено, за да го уголемя, да го закърпя чрез плетене върху дупката и под. Денка уши на синовете си летни дрешки, наплете и закър-пи чорапите им. Ст. Мокрев, ЗИ, 86-87. Майка му, сложила очила на носа, наплиташе пети на стари чорапи. Б. Болгар, Л, 96. Дойде горският и го попита коите ли нап-лита, а оня му вика: Кощле, кошле, .., издъни му се дъното, та съм седнал с малко ракита да го подкърпя. Й. Радичков, ЧП, 244.
3. Непрех. Разг. За прежда — при плетене давам голям обем на плетивото, позволявам по-бързо да се достигне желаният размер. Тази прежда доста наплита, дебела е.
4. Диал. Сплитам на плитки. — Стани, ма, майчо, разчеши, / та ма на дребно наплети,
— / утре невеста торнувам / на чуждо село далечно ". Нар. пес., СбНУ XXXIX, 84.
5. Диал. Извършвам обред, свързан с народния обичай наплитане, настригване; наст-ригвам. Кум Дуган каже Петкани: / „Абар [хабер] ми доде, Неткано, / да идем ниа да кръстим, / да кръстим девет детенца / и още девет да наплетем.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 157. Кога си тамо ойдоа, / девет невести венчаха / и девет деца кръстиа, / и други девет наплели, /млого са дари везели. Нар. пес., СбНУ XLIII, 197. Снощи ми са довтасали / от три страни три кцлески, / три калески, три здравици: Първа здрава да кръщавам, / втора здрава да наплитам, / трейкя здрава да венчавам. Нар. пес., СбНУ II, 4-5.
6. Диал. Ям много и бързо; плюскам, набивам (Н. Геров, РБЯ). наплитам се, наплета
се I. Страд. Бай Митьо занесе двата виенски стола да се наплетат, понеже бяха про-дънени, а дъщерите подреждаха цветята. Чудомир, Избр. пр, 68. И. Възвр. от наплитам в 4 знач. По глава да се умиеш, / по-тънко да се наплетеш, / че д 'идем, либе, че д'идем, / да викнем Лало касапче. Нар. пес., СбВСтТ, 424.
НАПЛЙТАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от наплитам и от наплитам се; изплитане, оплитане, сплитане.
2. Диал. Стар народен обичай, според който тригодишно момче се завежда при кръстника му, който реже от косата му на седем места и я сплита по особен начин, след което го гощава; настригване, стрижба.
НАПЛОДВАМ, -аш, несв.-, наплодя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Наплодя-вам. наплодвам се, наплодя се страд. НАПЛОДВАМ СЕ несв.; наплодя се св. непрех. Наплодявам се.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАПЛОДВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наплодвам и от наплодвам се; наплодя-ване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАПЛОДЯ. Вж. наплодявам и на-п л ождам.
НАПЛОДЯ. Вж. наплодвам.
НАПЛОДЯВАМ, -аш, несв.; наплодя,
-йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. За дърво, растение, земя — давам много, изобилен плЬд; нараждам. Гледайте колко е плод наплодила земята! Ламар, ГМ, 6.
2. Развъждам, размножавам, разплодявам нещо (обикн. добитък) в голямо количество; навъждам. Ще събере много добитък, ще го наплоди, ще изпълни равнината със стада и ще бъде най-щастливият човек на земята... К. Петканов, ЗлЗ, 149. Велика превари, та му стадо зъола, / .. / Той седна да плаче, майка му говори: /— Молчи, сино, молчи, пак ще й наплодиш. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 165. — Походи, сину, походи, / ко-щана да си оградиш, / сермияна да си наплодиш. Нар. пес., СбНУ XIV, 39.
3. Прен. Разг. Ирон. Създавам, правя да се появи голям брой, множество (личности, специалисти и под.). Интелигенцията, която училищата наплодяваха все повече — г. Ив. Гешев, а с него целият буржоазен печат заговориха за „интелигентен пролетариат“. Г. Бакалов, Избр. пр, 319. Рисувал-ното училище какви ли художници е наплодило! Ал. Константинов, Съч. I, 235. наплодявам се, наплодя се страд. НАПЛОДЯВАМ СЕ несв/, наплодя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. 1. Само мн. и 3 л. ед. За растения, животни — размножаваме се, развъждаме се в голямо количество; навъждам се. Усмихваше се широко, радостно.. Сигурно ще му се похвали, че е купил
