вам, помисли си Коцето, ^ И не че е започнал вече да се напикава .. — но в момента нещо не му достигаше, за да бъде щастлив. Г. Друмев, УКР,21. Тая болест [червенка-та] върлува повечето в по-малките дечица, които са напикават в постилците си. Ив. Богоров, СЛ, 68.7/ Обикн. за животно — изпускам пикочта си; изпикавам се. Когато аз започнах да се отнасям с него много приятелски, .., Гужу к скимтеше от удоволствие, търкулваше се по гръб и от радост се напикаваше. Ем. Станев, ЯГ, 100.
О Напикавам се / напикая се от страх, (съкр. напикавам се / напикая се). Разг. Много се изплашвам, стряскам. Той ми се чуди как съм живеел в София. Той само като чуе сирените, и ще се напикае- от страх... Д. Кисьов, Щ, 108. — Напикаха се
— каза Коцето, — честна дума, напикаха се от страх! В. Цонев, ЕВ, 116. „Не дай си да ме спре катаджия — предварително се напикавам!“ А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1,16-17.
НАПИКАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от напикавам и от напикавам се; на-пишкване. Напикаване.. Това е неволево изпразване на пикочния мехур през време на нощен сън (..) и по-рядко в будно състояние. К. Рашков и др., ДБ, 306.
НАПЙКАМ1: Вж. напиквам1.
НАПЙКАМ2. Вж. н а п и к в а м2,
НАПЙКАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Диал. Накрещя се, напищя се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАПИКАЯ. Вж. напикавам. НАПЙКВАМ1, -аш, несв.; напйкам, -аш, мин. се -ах, се., прех. Диал. Напикавам, намочвам. напиквам се, напйкам се страд.
НАПИКВАМ СЕ несв.; напйкам се св., непрех. Диал. Напикавам се; намочвам се.
О Ще напйкам бъклица (напикал съм бъклица) за някого. Диал. Грубо. Не се нуждая от някого и не го викам, не желая да дойде. Ще се напика на клечка. Диал. Ирон. За човек— ходи гордо, надуто.
НАПЙКВАМ2, -аш, несв.; напйкам, -ащ, св., прех. Диал. Натиквам1, напъхвам. напиквам се, напйкам се страд.
НАПЙКВАМ СЕ несв.; напйкам се св., непрех. Диал, Натиквам се, напъхвам се. Влакът ся беше напикал в един връболяк. Н. Геров, РБЯ III, 207.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. ^
НАПИКВАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от напиквам1 и от напиквам се; напикаване, намочване.
НАПИКВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от напиквам2 и от напиквам се; натикване, напъхване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
прех. Остар. и диал. Напъвам; напиням, на-пинвам. Двамата борци, .., напипат своите жилави мишци във всевъзможни ловки и трудни движения. Ив. Вазов, Съч. XVI, 52. Кога реве, то си напипа белий дроб и тръ-бушните мишци, а с това си подкарва кръвта да му тече по-сръдчено. И. Груев, КН 7 (превод), 93. Коя майка й мащеха, баща й пастрок, напнала я майка й с кобилицата из улицата. СбНУ VII, 4. напинам се, напна се страд.
НАПЙНАМ СЕ несв. \ напна се св., непрех. Остар. и диал. Напъвам се; напиням се, на-пинвам се. Возачът шибна с голяма сила конете, те се напнаха и тръгнаха напред, като повлякоха Богора, който увисна на юздите. Ив. Вазов, Съч. XIV, 178-179. Вед-наж лебед, рак и щука У да возат натоварени кола са завзеле, /.. / Напнат са, мъчат са, а колата не щеват! Л. Каравелов, Съч. I, 26, Не са добри и ония игри, в които детето трябва да ся напина много. Хр. Данов, Лет., 1869, 101. Адвокат чловяк докле да си проправи и отвори път, за да ся прочуе, трябува да ся блъска и напина много време по натрупани и задушни съдилища. И. Груев, СП (превод), 239.
НАПЙНАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл> същ. от напинам и от напинам се; напъване, напиняне, напинване. От време на време той [болният] угажда болки при долните части и напинане. С. Доброил одни, 3 (превод), 10-11.
НАПЙНАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Напън, усилие. Тя ся силеше да продума, когато стана на две години, и ся виждаше,.., че разбираше сичко, що и ся говореше, и че умираше от напинание, за да отговори. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 265. Най-много вредят: дищанието у затворените стаи тръчение, скачяние и всяко напинание.. От всичко това трябва да ся пази всяка майка, която иска да роди здраво и силнд дете/Хр. Данов, Лет., 1869, 91. Който ся труди да изкара нечто голямо,.., нему все ще подобрее и понесе от самото напинание, за да връви напред. И. Груев, СП (превод), 312-313.
НАПЙНВАМ, -аш, несв.; напна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, напнат, св., прех. Остар. и диал. Напъвам; напинам, напиням. напинвам се, напна се страд. НАПЙНВАМ СЕ несв.; напна се св., непрех. Остар. и диал. Напъвам се, напинам се, напиням се.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАПЙНВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от напинвам и от напинвам се; напъване, напинане, напиняне. Тия [болните] са напинат с болеж да излазят за себе си, .. Всред тия напинзанеа, болните изхвърлят малко гъстък слуз. Ив. Богоров, СЛ, 50.
НАПЙНАМ, -аш, несв.; напна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд, напнат, св.,
