НАПЙНЯМ, -яш, несв.; напна, -еш, мин. св. -ах, прин. мин. страд. напнат, св., прех. Остар. и диал. Напъвам; напинам, напин-вам. Фу ду лука го напиня, .. Някой се мъчи хубаво да се облича, но сиромашията му пречи. СбНУ XXV, 10. напнням се, напна се страд.
НАПЙНЯМ СЕ несв.; напна се се., непрех. Остар. и диал. Напъвам се; напинам се, на-пинвам се. Тя знаеше, че я не обичаха от сърце и си думаха: „Гледайте тази малка селянка, колко ся напиня за велика гос-поджа!“ Кр. Пишурка, МК (побълг.), 118-119.
НАПЙНЯНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от напиням и от напиням се; напъване, напинане, напинване.
НАПЙПАМ. Вж. напипвам.
НАПЙПВАМ, -аш, несв.; напипам, -аш, св., прех. 1. С пипане, докосване на ръка или крак намирам нещо или някого. Напусна безшумно стаята и отиде в килера. В мрака, .., напипа маркуча върху бурето и смук-на два-три пъти. Д. Вълев, Ж, 15. Протягам с усилие ръка и напипвам раницата на гърба му. Л. Стоянов, X, 36. — Майка, изгоряхме, майка! — хрипливо занарежда старицата, напипа го в тъмнината с костеливите си ръце и го [Руменов] прегърна. X. Русев, ПС, 19. Колко беше плувал — час, два? Когато напипа дъно под краката си, изненада се като пред някакво чудо. А. Мандаджиев, ОШ, 40. Черният напипваше пътя с крака като слепец. Т. Монов, СЧ, 139.
2. Разг. Намирам, откривам, обикн. случайно, нещо скрито, прикрито, потулено или търсено, което представлява интерес за мене и от което се възползувам; спипвам, на-барвам. Напипал варените тикви, плюскал, плескал се, та не мога да го позная, маска-рата с маскара. Чудомир, Избр. пр, 169. От X. полк най-после напипват известно количество брашно. В. Карагьозов, Избр. пр,
115. Дебелият началник разгъна сутрешния вестник и в един миг напипа писаното. Д. Калфов, Избр. разк., 146. // Разг. Намирам, откривам някого, когото търся или преследвам; спипвам, набарвам. Под листо диреха Огнянова и най-после — трябваше да го напипат. Ив. Вазов, Съч. XXII, 153. Другите не подозираха какви усилия щеше да му струва тази работа: да намери сигурни каикчии и да ги склони, да не ги напипа стражата. В. Мутафчиева, ЛСВ И, 287-
288. Конниците пролетяха покрай нас, но като не ни видяха нататък, върнаха се и ни напипаха в хендека. Св. Миларов, СЦТ, 164.
3. Прен. Разг. Разкривам, правя явно нещо тайно, прикрито, потулено, от което се възползвам; спипвам, набарвам, надушвам. Как майсторски напипва той всички злоупотреби и всички кражби на бившия кмет! Т.
Влайков, Съч. III, 162. Ще му се да се пого-лемее, да покомандува, а чорбаджията е напипал слабото му място, поласкал го е. Ем. Манов, ДСР, 145.
4. Прен. Разг. Успявам да достигна до същността на някакъв проблем, до някаква мисъл, идея и под., която търся или ми е нужна за някаква цел; долавям. Започна да описва .., след това напипа темата (..), разправи за серенадата и за убийството на доктора. Ем. Станев, ИК III и IV, 368-369. Повече от редица други хора той бързо „напипваше“ най-подходящите форми за активизиране на борбата. П. Илиев, ЛВ, 163. Той [талантът на Будевска] не бе и от ония, които — .. — интуитивно напипват образа и му дават чрез готовите си данни плът и кръв. Ст. Грудев, АБ, 31. Изворът на всичко това знам аз де е и кой е, а и целта му виждам, напипвам я даже. П. Р. Славейков, ПХС, 47. напипвам се, напипам се I. Страд. От твърдите тела елмазът е най-як, та па и той ся разтрошава на части и още такива ситни, чтото мъчно могат да ся напипат.
Н. Геров, ИФ, 20. II. Взаим. от напипвам в 1 знач. Неочаквано две ръце едновременно се протягат в тъмнината към последното парче [салам] и почват да го търсят. Но се напипват една друга и се ръкуват приятелски. А. Каралийчев, С, 253.
О Напипвам / напипам пулса на нещо. Книж. Откривам най-същественото, най-характерното в нещо. Оправда ли времето прогнозата на историческия материализъм, чрез който искаме да напипаме пулса на обществения живот и да предскажем чрез него бъдещото развитие на човешкото общество? Ас. Златаров, Избр. съч. II, 233. И днес малцина детски писатели напипват вярно пулса на детската душа. СбАСЕП, 161.
НАПИПВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от напипвам и от напипвам се. По приказките му, по тромавото напинване на цигарата, .., по всичко си личеше, че този часовой е селянче. Г. Караславов, Избр. съч. I, 403. Тома се насочваше към стоката, след като предварително проучваше нейния собственик, след грижливо търсене и на-пипване на слабите му места. А. Гуляшки, ЗР, 33. Останалото е въпрос на по-дълбоко проникване в тази [човешката] душа, в напипване на универсалните й корени. Н. Хайтов, П, 71.
НАПИПЕРВАМ, -аш, несв.; напиперя, -иш, мин. св. -их, се., прех. Диал. Поръсвам нещо с пипер, натопявам нещо в пипер; на-пиперям. напипервам се, напиперя се
страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАПИПЕРВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от напипервам и от напипервам се; напипе-ряне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
