НАПИПЕРЯ. Вж. напипервам и на-пиперям.
НАПИПЕРЯМ, -яш, несв.; напиперя,
-иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Напипервам. напиперям се, напиперя се страд.
— От Сг. Младсно", Етимологичсски и правописен речник 1941.
НАПИПЕРЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от напиперям и от напиперям се; напипер-ване.
— От Сг. Младенов, Етимологичсски и правописен речник ..., 1941.
НАПИРАМ!, -аш, несв.', напера, -еш, мин. св. напрах, се., прех. 1. Изпирам, пера много, голямо количество от нещо. Напрах всички одеяла.
2. Разш. Диал. Пера, изпирам. В килия е света Мария, / ..; / Със злат са ръжен подпира, / златно корито изнася, / златни пеленки напира. Нар. пес., СбНУ XXVII, 305. Спро-викнал са/Здравко ют планина: /— „Що не върят [вървят] / моми да напират, / на бо-силка /ли са юблегнали? / Босилка е /лятос три месеца, / пък ази съм / и зиме, и лете.“ Нар. пес., СбВСт, 248. напирам се, напера се страд.
НАПИРАМ2, -аш, несв.', напра, -еш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. напрял, -а, -о, мн. напрели, св., непрех. 1. Обикн. несв. и с предл. към. Обикн. за множество от хора, животни, автомобили и др. — движа се, придвижвам се или се стремя да се придвижа с устрем, сила, напор. Зачуха се виковете на тълпата. През притвора се виждаше как навалицата напира към църквата. Ст. Загорчинов, ЛСС, 99. Тълпата откъм Юч-бунар напира, полицаите се стъписват, вълната ги отвлича, откъснати и безпомощни. Л. Стоянов, X, 164. Колите напираха в гъста лавина и за миг му се стори, че ще се сгромолясат една връз друга. Б. Рай-нов, ЧЪ, 25. Бай Трайко .. натири овцете в гората, но те ожаднели за вода, напираха към бистрия поток. Сл. Трънски, Н, 243. Тракторът влачи пет плуга и довършва предсеитбената оран .. машината ручи, пухти, напира и не спира. А. Каралийчев, ПД, 20. // Обикн. със следв. изр. със съюз да. Стремя се да се придвижа, да достигна донякъде, да направя нещо, като обикн. полагам физически усилия да преодолея това, което ме възпрепятства. Които от посетителите бяха се устроили, не се помръднаха, а отвън напираха да влязат, за да чуват по-добре. Г. Караславов, ОХ II, 537. Някаква пълна, възрастна жена, .., напираше да влезе през портата. Ст. Дичев, ЗС II,
106. Ние се струпахме пред вратата, всеки напираше да изскочи пръв навън. Г. Белев, ПЕМ, 22. Биволите, .., високо брецаха и напираха да потрошат вратника на кошарата, дето бяха затворени. Ил. Волен, НС, 65. • Обр. Слънцето вече напираше да разпука хаоса от сиви облаци на изток. Н. Антонов, ВОМ, 58. Месечината напираше да изгрее зад черницата. Ем. Станев, ИК I и II,
2. За войска и под.. — оказвам натиск с оръжие, решително настъпвам, напредвам със сила, напор. Разнесе се слух, че неприятелските войски са много и силно напират. И. Йовков, Разк. I, 135. От час на час боят се ожесточаваше. Полицията и жандармерията напираха от всички страни. К. Ламбрев, СП, 96. Врагът напираше настръхнал, свиреп и редовете редееха. Д. Спространов, С, 170. Честити били походите на Велисария срещу славяните, които откъм Дунава напирали на царството. ВИ, 69.
3. Обикн. несв. За растение — стремя се да израста, поникна, цъфна по-бързо, като обикн. преодолявам някаква преграда. Започнахме да косим ливадите .. Все по това време вретениха ечемиците, напираха нагоре и житата. К. Калчев, ПИЖ, 70. Под рохкавата й кора напираха кълнове и я разпукваха. Ст. Марков, ДБ, 51. Лекият вятър кълбеше изпаренията на притоплената земя и сваляше последната шума от дърветата, за да даде място на листата, които напираха в пъпките. П. Вежинов, НС, 126.
4. Обикн. несв. За течност, пара, въздушна струя и др. — нося се, движа се със сила, напор, обикн. поради голямото си количество или наличието на някаква преграда. Може ли някой да спре буйните води на Гпавница, .. хладните струи напират една през друга и бързат-бързат... Ив. Гайдаров, ДЧ, 37. Водата така напираше, че ми се струваше
— ако извадя ножчето си, ще я прережа. С. Кралевски, ВО, 13. Тази мисъл така свиваше сърцето му [на бай Михал], че чувствуваше как кръвта напираше във всичките му жили. X. Русев, ПС, 30. А димът от големия купол напираше нагоре към облаците. А. Каралийчев, ТР, 51. Виелицата напираше през вратата, провираше се в процепите, сновеше из недоправения обор. Н. Нинов, Е1ИО, 52. • Обр. Тишината е изпълнила стаята до краен предел и напира да пръсне стените. И. Петров, МВ, 132. Гласовете им не се побираха в широкия селямлък, напираха, промъкваха се до харема. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 209. // За сълзи — готвя се да потека всеки момент, като преодолея задръжката на мускулите. Тошка слушаше като убита, душеше я мъка, сълзите й напираха да бликнат. Г. Караславов, Тат., 233. Опита се да се усмихне. Показа всичките си зъби, а сълзите й напираха... М. Грубешли-ева, ПИУ, 86. Взреш се в нечии очи / и утеха в тях подириш, / ала скръб и там горчива/и сълзи, сълзи напират... Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 124.
5. Обикн. с предл. на (остар. и диал.). Наблягам, натискам със сила нещо, някого.
— Славчо, Славчо! пусни ме! — викаше Не-дювица отчаяно, като напираше на ония,
