ков, БКн, 1858, кн. 2, 352. Не се налая тоя пес, от сутринта разлайва и другите кучета.
НАЛАМКАМ. Вж. наламквам.
НАЛАМКАМ СЕ. Вж. н а л а м к в а м с е.
НАЛАМКВАМ, -аш, несв.; наламкам, -аш, св., прех. Диал. На Сирни Заговезни — налапвам късче халва, което е завързано на конец и се върти пред всички сътрапезници, наламквам се, наламкам се страд.
От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЛАМКВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от наламквам и от наламквам се.
НАЛАПАМ. Вж. налапвам.
НАЛАПВАМ, -аш, несв:, налапам, -аш, св., прех. Разг. 1. Лапвам наведнъж нещо или няколко неща. Когато случайно гювечът не лютеше .., аз бързо топвах залък или тайно, със съответната прикриваща бързина, налапвах парче месо. Ив. Хаджийски, БДНН И, 13. Понякога рибите излитаха като птичета, налапваха някоя невнимателна мушица и пак се гмуркаха. П. Стъ-пов, ЧОТ, 84. Мита изнесе баницата, а пък Нонка я накъса на едри парцали. Рашко,.., посегна, взе най-големия къс и лакомо го налапа. К. Петканов, ЗлЗ, 235. Малкият, разтреперан под синора, с наквасени от росата крака, налапа цяла шепа черни къпини и се затича към колата. А. Каралийчев, В. 22. • Обр. Моторната вършачка налапа купена, отдели зърното от класа и стопанинът насипа новото жито в житницата. А. Каралийчев, ЛС, 70. Тракторът издумка сърдито, понадигна се и налапа земя. Ил. Волен, МДС, 130. // Захапвам, стисквам с устни нещо (обикн. цигара, наустник на инструмент или под.). Капитан Мирковски налапа ядосано края на една цигара, в мрака светна кибрит. П. Вежинов, ВП, 83. Акиф ходжа се загледа пред себе си .., след това бързо налапа кехлибарения азлък на чубука си. Д. Немиров, Б, 105. Кольо налапа духалото, отпусна меха на гърдите си, наду го и гайдата писна. К. Петканов, П, 130.
2. Прен. Рядко. Обхващам, поемам в себе си не!цо, като го унищожавам, заличавам; поглъщам. „Уви, парите идат мъчно, а дългът зее, за да налапа една традиция.“ Д. Немиров, Др, 108. Една нощ -.. — когато бухалът забуха над Тамръш, мигом пламна долната кула на войводата. Огънят я на-лала от четирите края. А. Каралийчев, В,
3. Прен. Разг. Ирон. Научавам, усвоявам, възприемам от някого или някъде нещо, което не е част от същността, разбиранията ми.— Ти орева и София, ами трай! — Трайте и вие и гледайте големото, главното. Тоя газопровод води към комунизма. — Хубави приказки налапа от София. Ст. Даскалов, ЕС, 358. Налапали едни големи думи и дето седнат, и дето станат, все против частния капитал дрънкат. Г. Караславов, Избр. съч. II, 179. Всички отдавна се ежат и се готвят да се бият, защото не могат да живеят без война. Войната за тях е като мършата за гарваните. — Тия приказки ти си ги налапал от учителката Минка — рече иронично Ангел. Г. Караславов, ОХ I, 81. налапвам се, налапам се страд. о Налапвам / налапам въдицата. Разг. По-дигр. 1. Влюбвам се, увличам се в някого. Ти може би си чула за сватбата на Гошо Никодимов с една варненска шантонерка,.. По една чиста случайност попаднал в една компания с варненската шантонерка и, разбира се, при нейния завиден опит за психологическа и сексуална обработка на мажете, онзи наивник налапал въдицата. И. Попов, СЛ, 162-163. 2. Повярвам в нещо и се оставям да бъда излъган, измамен, изигран. Налапвам / налапам дулото (пистолета). Разг. Самоубивам се, застрелвам се. И ако ги открият, те имат само един изход: да повалят повече убийци, преди да налапат дулото! В. Андреева, ПР, 23. Налапвам / налапам юмрука някому. Разг. Получавам юмручен удар в устата от някого. — Косовац, затваряй си устата, защото ще ми налапаш юмрука! Ст. Дичев, ЗС I, 122.
НАЛАПВАМ СЕ несв:, налапам се св., не-прех. Разг. Понякога неодобр. .1. Излапвам, изяждам нещо набързо или много, до насита, докато се наям или преям. Молеха ме нашите да ям, аз все отказвах, но щом се раз-шаваха те из двора, скришом се налапвах и после пак се правех на сърдит. Ст. Даскалов, БП, 48. Откриха едно дърво с алени като кръв накичурени вишни и тъй се налапаха, та боядисаха устата и бузите си чак до ушите. Ем. Коралов, ДП, 9. Нахраних богато Гужук с каквото намерих в къщи. Той се налапа тъй лакомо, че коремът му се изду като торба. Ем. Станев, ЯГ, 101. Бог да прости умрените, да се налапат живите. Погов., СбНУ IV, 190.
2. Прен. Разг. Ирон. С предл. с. Заучавам, усвоявам набързо в някаква степен нещо (знания, изрази, чужд език и под.). Той се беше налапал със знания, философствуваше много и говореше разпалено за световните работи. Г. Белев, ПЕМ, 67-68. В Египет [българинът-емигрант] престоял няколко месеца,..; през това време се налапал с арабски и италиански. Ив. Вазов, НР, 67. — Ана се е налапала с такива лафове. К. Кюлю-мов, П1И, 9.
НАЛАПВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ: от налапвам и от налапвам се. И го [червея] налапа [сомът]. Но още с налапва-нето нещо го жилна по небцето, продра го и се заби в горната му устна. Д. Калфов, КР, 7-8.
НАЛАФУВАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Простонар. Наприказвам се, наго-
