О Накъдето и да сложно неопр. нареч. В която и да е посока, безразлично накъде, независимо накъде; където и да. Каквото и да направим, накъдето и да мръднем, научаваше се за всичко като по телеграф. И. Йовков, В АХ, 98. А вред, накъдето се взреш, / все ужаси, все нищета. П. П. Славейков, Събр. съч, VI, 141.
НАКЪДРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от накъдря като прил. 1. Обикн. за коса на човек — който е на къдрици, на букли, оформени обикн. изкуствено, чрез определена технология и инструменти. В .. накъдрените си черни коси бе втикнала няколко гъши пера. М. Грубешлиева, ПИУ, 198. Елена си мята малко ишлче на главата, за да не й се виждат накъдрените коси. Ив. Кирилов, Ж, 65.
2. Прен. Който е с вълнообразна повърхнина; нагънат, къдрав. Всичко на тоя свят имаше смисъл: подвижното море,.., накъд-реният .. пясък, усмивката на Мария и съветите на собствения му двойник. Ем. Ма-нов, БГ, 136-137. В синия простор на небето плаваха облачета с накъдрени розови краища. А. Гуляшки, МТС, 333. // За плат, дреха или част от нея — който има набор, гънки; надиплен. Мария бе отметнала глава назад и от малката й брадичка се спущаше мека извивка и потъваше в накъдрения рюш на бялата й блуза. В. Геновска, СГ, 22. Ето пъстрата везба по накъдрените сукмани и върху престилката на банченки. К. Константинов, ПЗ, 55.
НАКЪДРЮВАМ, -аш, несв. (остар.); накъдря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Накъд-рям. иакъдрювам се, накъдря се страд.
— От. И. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКЪДРЮВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от накъдрювам и от накъдрю-вам се; накъдряне. Изкусното накъдрюване завсякога е невъзможно: най-много такова може да трае шест-седем месеца. ПН, 1934, кн. 2, 31.
НАКЪДРЯ. Вж. накъдрювам и на-къдрям.
НАКЪДРЯМ, -яш, несв.) накъдря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Направям коса да стане къдрава, на къдрици, обикн. чрез оп-еделена технология и инструменти. — Хай-е да ми почетеш приказчицата за Робинзона. Елена: — Я по-добре му накъдри ко-сичката за утре. Ив. Кирилов, Ж, 59. -т- Ти като си свалила кърпата, па си накъдрила косите. Чужд ще се намери за тая работа, но пази се твоят да не те остави. Б. Несторов, АР, 236.
2. Прен. Направям нещо (земна или водна повърхност и др.), което има обикн. равна повърхнина, да стане на вълни, на дипли; нагъвам, надиплям. Малките вълни, които бяха накъдрили безбрежната шир на океана, леко люшкаха наишта лодка. М. Мар-чевски, ОТ, 208. С първия изстрел удари две патици, а с втория във въздуха една. Тя падна отвисоко и накъдри със ситни вълни спокойното огледало на блатото. И. Петров, MB, 82. Тракторната верига е накъдрила влажната глина и златистите от слънцето дири блестят далече напред. С. Северняк, ИРЕ, 15. // Направям плат, дреха на дипли, чупки, плисета; надиплям. Много ми беше мъчно да си завия кока и да си накъдря изотзад роклята. Ч, 1875, бр. 8, 367.
3. Прен. Разг. Обикн. в съчет с крат. лич. местоим. във вин. го, я. Говоря или пея нещо с много извивки или накъсано на части. — Хайде, ти пък с тоя гурбет! Казах ти .. Сега няма никакъв гурбет! .. — Е-е-е-е-е! Каквото го накъдри! О. Василев, Л, 86. Много я накъдри тая песен, накъдрям се, накъдря се страд. Може ли косата да се накъдри веднъж завинаги? ПН, 1934, кн. 2, 31.
НАКЪДРЯМ СЕ несв.) накъдря се св., не-прех. Ставам на къдрици, вълни, извивки и под. Мечетата имат сива козина, гъста, гладка,.. Скоро обаче тя става мургава (кестенява), дълга и се накъдря. П. Петков, СП, 59. Задуха силен вятър .. Езерото се накъдри и притъмня. Ст. Ставрев; ТСП, 32-33. След това зелените листенца прегаряха, върхарът се накъдряше, стъблото по-червеняваше. Ст. Даскалов, ЕС, 94. Боята де не се полага на дебел слой, защото пластът тогава се накъдря и съхне мъчно. М. Томова, ТТЖ (превод), 91.
НАКЪДРЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от накъдрям и от накъдрям се. Нужно е накъдряне на косата.
НАКЪЛВА. Вж. накълвавам.
НАКЪЛВАВАМ, -аш, несв.) накълва, -еш, мин.св. -ах, св., прех. 1. Кълва много неща или голямо количество от нещо. Папагалът накълва цяла паничка зърна.
2. Прен. Кълва нещо или някого много или на много места. Е, разбрах те вече, / че си и глупак! — / Накълвах те здраво, / а ти искаш пак. Чичо Стоян, ЧК, 119. // С кълване наяждам или наранявам нещо, което обикн е било цяло, здраво. Косът се храни с бръмбари,.., червеи и дребни плодове. Да не му се сърдим, че понякога той накълвава гроздето по кооперативните ни лозя. Ст. Дончев, ПНД, 38. Ако птиците накълват черешите, няма да се продадат.
3. Прен. Жарг. Назубрям. Без да се хваля, ама накълвах този урок на стихотворение: къде живее заекът, с какво се храни, как се размножава. Г. Краев, Ч, 197. накълвавам се, накълва се страд. накълвавам си, накълва си възвр. от накълвавам в 1 знач. НАКЪЛВАВАМ СЕ несв.) накълва се св., непрех. 1. Разг. За птица — кълва много, до насита. Гълъби-гълъбчета с гащати кра-ченца на стреха седет,.. Ето ги по нивя хвръкнали и с пшеница се накълвали. Д. Ман-чев, БЕ 11,41.
