2. Диал. Напивам се; накълквам се, накърк-вам се (Н. Геров, РБЯ).
НАКЪЛВАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от накълвавам и от накълвавам се.
Н АКЪЛК АМ СЕ. Вж. накълквамсе.
НАКЪЛКВАМ СЕ1, -аш се несв.\ на-кълкам се, -аш се, св., непрех. Диал. Кълкам до насита; напивам се, накърквам се, накълвавам се, нарязвам се, нацоквам се, насвятк-вам се, насмуквам се, насмърквам се. Гено гайдарджията,.., разказваше, колчим земе-ше чотората и са накълкаше колкото му гърло побираше, че е свирил на деветдесет и девет сватби, но такава сватба не е виждал. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 391.
НАКЪЛКВАМ СЕ2, -аш се несв.\ на-кълкам се, -аш се, св., непрех. Диал. Навирам се, наблъсквам се. Сите самовили ся накълкали у фурната. Н. Геров, РБЯ III, 168.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКЪЛКВАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от накълквам се1; напиване, на-къркване, накълваване.
НАКЪЛКВАНЕ2, мн. -ия, ср. Дцал. Отгл. същ. от накълквам се2; навиране, наблъскване.
НАКЪЛМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. недоволен, мрачен. Мръдва бръчката на Бога / и сърдит той казва строго: / „Род безумен и халосан, / няма, няма да харосаш! / Тъй ще бъдеш ти раздърпан, / и на дълго разпокъсан, / и накълмен, и навъсен...“ П.Р. Славейков, Избр. пр I, 182.
НАКЪЛМЯ. Вж. накълмямее.
НАКЪЛМЯМ СЕ -яш се, несв.\ накъл-мя се, -иш се, мин. св., -их се, св. непрех. Диал. Ставам мрачен, недоволен. И в същото време две сълзи блюкнаха от големите й очи. но когато усети, че й домокри на ла-нитите, накълми ся като сърдита. П.Р. Славейков, ДБ (превод), 153. Навъсил са, накълмил са като Стара планина- Погов., П.Р. Славейков, БП I, 279.
НАКЪЛЦАМ. Вж. накълцвам.
НАКЪЛЦАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от накълцам като прил. 1. Който е на ситни парченца, на кайма и под!; скъл-цан, надробен. Месарите вече не мачкат накълцаното месо в дървени корита с ръце каМо тесто. Те имат пълна саламджийска моторна инсталация. А. Каралийчев, С, 99. Ей там, до краварниците край село, пищи силажорезачката и бълва в дълбоката яма накълцания царевичак. П. Бобев, ГЕ, 154. Капитанът разгъна вестника и лодката веднага се изпълни с мирис на печено на скара месо и ситно накълцания лук на гарнитурата. П. Вежинов, ДБ, 53.
2. Който е наранен на много места с остро хладно оръжие (нож, сабя и под.). От нашето село паднаха 11 души, съсечени на място, и към 70 души ранени.. Завърнаха се хора с отсечени уши, накълцани глави. А. Ка-ралийчев, НЗ, 207. Отон се навежда и косата му настръхва: в храста лежи накълцан мустаклия селянин с неузнаваемо от раните лице. Н. Хайтов, 1ИГ, 130. Трупът на кър пача лежеше накълцан, с отрязани краища, с извадени очи, без език и уши. Ив. Хаджимарчев, ОК, 295.
НАКЪЛЦВАМ, -аш, несв.\ накълцам, -аш, св., прех. С кълцане правя нещо на дребни пърчета; скълцвам, надробявам. Ръцете ми отмаляваха от тежкия сатър: усър-дно кълцах шкембетата, накълцвах цяла планина от варени, благоухаещи шкембета.
А. Гуляшки, ЗР, 191. В едно бъбрековидно алуминиево канче,.., накълцаха кисело зеле. Б. Априлов, СбСт, 195. Тя [Кръстевица] .., отдели две тиквички, които бяха се търкулнали в избуялата кокошинка, та макар и посбърчени, да ги накълца на добитъка. Г. Караславов, ОХ I, 13. накълцвам се, накълцам се страд. Сините домати се изпичат върху жар или на печка. Накълцват се върху дъска с дървен нож. М. Гаврилова и др. ТПХ I и II, 123.
НАКЪЛЦВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от накълцвам и от накълцвам се; скълцване, надробяване.
НАКЪМ предл. Разг. Към; къмто, накъмто. Борис Глаушев зави накъм жилището си. Д. Талев, ГЧ, 318. Церса се отскубна с чергата и полетя накъм улицата. Кр. Григоров, Н, 169. Откъм Саръбаир накъм центъра префучават каруци и файтони. Др. Асенов, ТкНП, 11. По едно време, накъм Сирни Заговезни, Стана се изгуби. Чудомир, Избр. пр, 14.
НАКЪМТО предл. Диал. Къмто, към; накъм. Все по-нагоре! — накъмто върха, / където облак над нас мина. Ив. Карановс-ки, МП, 23. И така Атил, вйдев [виждайки] голямото бедствие, в което ся напразно намери, дръпна ся накъмто полчището си. Г. Кръстевич, ИБ, 383.
НАКЪНОСАМ. Вж. накъносвам.
НАКЪНОСВАМ, -аш, несв.\ накъно-сам, -аш, св., прех. Просто нар. Къносвам нещо (обикн. коса) много, в голяма степен или изцяло, накъносвам се, накъносам се
страд.
НАКЪНОСВАНЕ, мн. -ия, ср. Просто-нар. Отгл. същ. от накъносвам и от накъносвам с е.
НАКЪРВАВЯ. Вж. накървавявам и накървавям.
НАКЪРВАВЯВАМ, -аш, несв.\ накър-вавя, -йш, мин, св. -йх, св., прех. Нацапвам, напръсквам нещо с кръв; окървавявам, на-кървявам. В началото на зимата враждебните страни бяха накървавили вече и ножовете си. П.К. Яворов, ХК, 9. Подир три часа [конниците-ловци] се показаха из оря-
