дигат кичести овощни дървета. БД, 1909, бр. 21, 1.
НАКАЦВАНЕ ср. Отгл. същ. от на-кацвам.
НАКАЧА. Вж. накачам1 и накапвам1.
НАКАЧА1. Вж. накачам2 и накапвам2.
НАКАЧА2. Вж. накачам3.
НАКАЧА3. Вж. накачам4.
НАКАЧАМ1, -аш, несв. (рядко); накача, накачйш, мин. св. накачйх, св., прех. Накапвам1. накачам се, накача се страд.
НАКАЧАМ СЕ несв. (рядко); накача се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Накапвам се.
НАКАЧАМ2, -аш, несв. (рядко); накача, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Накапвам2; окачвам, закачам1. Ако убияхме някоя дива кур-ка (мисирка), някой див гълъб, някой фазан накачахме го пред заградения плет. Д. Попов, СбРС (превод), 89. накачам се, накача се страд. накачам си, накача си възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКАЧАМ3, -аш, несв.; накача. -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Закачам*, подкачам, задявам2 някого. — Сега вече само невяста да доде по-скоро — накачи ги свекърва ми. Т. Влайков, Съч. II, 258. накачам се, накача се страд.
НАКАЧАМ СЕ несв.; накача се св., непрех. Диал. Закачам се, задирям се с някого (Н. Геров, РБЯ III).
НАКАЧАМ4, -аш, несв. (остар. и диал.); накача, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Поемам, подкачам; закачам3, завирам4-. Кузман си грабна даляна, / накачи Качанска планина, / низ Караорман премина. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 166. накачам се, накача се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКАЧАНЕ1 ср. Отгл. същ. от накачам1 и от накачам се; накапване1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКАЧАНЕ2 ср. Рядко. Отгл. същ. от накачам2 и от накачам се; накапване*, закачане1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКАЧАНЕ3 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от накачам3 и от накачам се; закачане2, подкачане, задяване2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКАЧАНЕ4 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от накачам4 и от накачам се; поемане, подкачане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКАЧВАМ1, -аш, несв. (диал.); накача, накачйш, мин. св. накачйх, св., прех. Качвам известно количество, много неща или мнозина; накачам1. Накачйх децата на камиона. А Накачихме щайгите, накачвам се, накача се страд. Няколко уж български глави, донесени у Видин,., накачиха са по градските фенери в пазара, види са да плашат света. НБ, 1876, бр. 5, 19. НАКАЧВАМ СЕ несв.; накача се св., непрех. Само мн. иЗл. ед. Качваме се мнозина или всички; накачам се. Около зълвата с моминия венец се накачват още няколко от по-първите моми и чакат да тръгнат колата. СбНУ V, 58. Пътниците се накачиха на влака.
НАКАЧВАМ2, -аш, несв.; накача, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Окачвам, закачам1 много или всички неща някъде; накачам2, навесвам. Те си направиха широка топла землянка ,.., накачиха вътре дрехите и торбите си. Елин Пелин, Съч. II, 153. Малките намерили кълбетата с цепените парцали, дето ги бях приготвила за черга, развили ги, накачили ги по дърветата., и си правят градинско увеселение. Чудомир, Избр. пр, 206. — Петко, ти отсечи един кичест боров клон, та на него да накачим даровете, които им съм донесъл. П. Бобе-ков, БВК (побълг.), 63. // Забождам, набож-дам, накичвам нещо, някого с много неща. Тъй също имаше пахари, чаши, вази големи, изработени най-добре от кристал и нака-чени твърде изкусно с диаманти. Лет., 1874, 245.
2. Разш. Диал. Закачам1, окачвам нещо някъде; накачам2. накачвам се, накача се страд. и възвр. Накачил се с цветя. Н. Геров, РБЯ III, 166. накачвам си, накача си възвр. Накачил cu e всички ордени.
НАКАЧВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от накачвам1 и от накачвам се; накачане1.
НАКАЧВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от накапвам2 и от накачвам се; накачане2.
НАКАЧУЛВАМ, -аш, несв.; накачуля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Рядко. Обличам или намятам нещо, което е с качулка или върху главата си. Дони натоварва два пълни чувала, впряга конете, нака-чулва ямурлука, намества се добре на чувала. Г. Краев, Ч, 75-76. // Разш. Намятам си нещо (обикн. дреха, черга и под.).
2. Разш. Навличам някого с много дрехи. Защо накачули детето с тези жилетки? накачулвам се, накачуля се страд. и възвр. Драгалевският лифт беше повреден, а и дъждът ни валя чак до хижа „Алеко“. На-качулихме се с найлонови мушами. Ст. Станчев, ПЯС, 37. Той се спря, наведе се и като се накачули с обърнатото си кожухче, тръгна по ръце и крака срещу слисаните овце. Ст. Марков, ДБ, 22. Тодорчо се накачули с черджето и затрепери. К. Петка-нов, ОБ, 30. накачувам си, накачуля си възвр. Накачулих си два пуловера и пак ми е студено.
НАКАЧУЛВАМ СЕ несв.; накачуля се св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Натрупваме се, струпваме се нагъсто един над друг или
