-иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Кастря известно количество от нещо, много или всичко. Малко ли са тука по-стари дървета, от които можеш да си накастриш шума — за твоя господар? Ив. Вазов, Съч. XVII, 41. Българинът, докато е овреме, припира да накастри лист, да смогне да изгради слетели плетища. П. Тодоров, И II, 17. Куманите бързо накастриха сухи върхари от нападали дървета. Ив. Вазов, Съч. XIII, 152.
2. Прен. Разг. Отправям критика, обвинения някому, смъмрям остро някого; скастрям, нахоквам, надялвам, надирам. Когато мъжът й мълчеше и се правеше, че не я чува, старата Лоевица знаеше, че и от най-Не-винната думичка той може да избухне и да я накастри. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 104-105. Ако началникът е свободен, надълго и пламенно ще разказва на Караджов за недоволството си от неуредиците, безмилостно ще накастри някои, други ще похвали. Т. Монов, СН, 196. Първата му дума* която ще капне от устата му, е да ни съобщи за някоя печатна псувня против мене.. — "Четохте ли какво ви са накаст-рили в „Нова Зорница“? Ив. Вазов, Съч. IX, 112-.115. Не всичко, което е позволено на грарските жени, могат да го вършат у село! И се закани да накастри дъщеря си за това. Ст. Даскалов, СД, 284. накастрям се, накастря се страд, накастрям си, накастря си възвр. от накастрям в 1 знач.
НАКАСТРЯНЕ ср. Отгл. същ. от накастрям и от накастрям се.
НАКАТАВ АМ, -аш, несв.; накатая, -аеш, мин. св. -ах, св., прех. Книж. Нагъвам1, сгъвам, скатавам. Привечер мълчаливият Димо наката по войнишки платнището, метна го на рамо и отново тръгна през гората под дъжда. М. Марчевски, МП, 112. накатавамее, накатая се страд.
— От рус. накатать.
НАКАТАВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от накатавам и от накатавам се.
НАКАТАЯ. Вж. накатавам.
НАКАТЁРВАМ СЕ, -аш се, несв.; нака-тёря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех.
1. Разг. Само мн. и 3 л: ед. Покатерваме се Мнозина или всички; накачвам се. Бяхме се 'Покатерили и по стълбите на храма по колоните, по оградата.
2. Диал. Катеря се много, до насита (Н. Геров, РБЯ III).
НАКАТЁРВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от накатервам се.
НАКАТЁРЯ СЕ. Вж. накатервам се.
НАКАТРАНЯ. Вж. накатранявам.
НАКАТРАНЯВАМ, -аш, несв.; накатраня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Намазвам, нацапвам нещо с катран, накатранявам сё, накатраня се страд, и възвр.
НАКАТРАНЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от накатранявам и от накатранявам се.
НАКАТУРВАМ, -аш, несв.; накатуря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Катурвам, събарям много неща, мнозина или всичко, всички; насъбарям.
НАКАТУРЯ. Вж. накатурвам. НАКАТУРЯМ, -яш, св., прех. Рядко. Накатурвам; насъбарям.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКАХЪРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от накахъря и от накахъря се като прил. Простонар. Нажален, натъжен, наскърбен.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКАХЪРЯ. Вж. накахърявам. НАКАХЪРЯВАМ, -аш, несв.; накахъря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Простонар. Нажалявам, наскърбявам, натъжавам някого; окахърявам. накахърявам се, накахъря се страд.
НАКАХЪРЯВАМ СЕ несв. ; накахъря се
св., непрех. Простонар. Ставам тъжен, скръбен, нажален; натъжавам се, нажалявам се, окахърявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКАХЪРЯВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от накахърявам и от накахърявам се; нажаляване, наскърбяване, натъжа-ване, окахъряване.
— Ог Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКАЦАМ.Вж. накацвам. НАКАЦВАМ, -аш, несв.; накацам, -аш, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. 1. Кацаме много или всички някъде. Ненадейно от небето се спускат ято лястовици и накац-ват по палмите. П. Бобев, К, 37. Патиците.. със свисък прелитат над гюмето и една след друга накацват в локвата. Ем. Станев, ЯГ, 65. Някъде наблизо долетяха гарвани и накацаха върху същата скала, на която бе стоял орелът. Д. Талев, ГЧ, 476.
2. Прен. За хора — заставаме на високо място, обикн. накуп, близо един до друг. —Долу Румелия! — викаха младежите, накацали по зидовете. — Да живее Съединението! В. Геновска, СГ, 303. Тогава пустинната голина на Черни връх зачерняла от човешкия мравуняк, по грамадните скали, що стърчат въз темето на върха, се запокачват и накацват юноши и моми. Ив. Вазов, Съч. XVII, 7. // Прен. За постройки, площи и под.
— намираме се разположени на високо място в съседство или на отделни височини. Приказно е Търново .. Между двата пролома на Янтра .. са накацали амфитеатрално къщите му, притиснати една до друга, сякаш залепени по стръмните брегове и канари. Г. Дръндаров, ВЗ, 11. Насреща е хълмистият европейски бряг на Босфора, където къщите са накацали една върху друга, както в Търновград. Т. Жечев, БВ, 79. По върховете са накацали лозя, в долината се из
