2. Обикн. като вмет. дума. За изтъкване, подчертаване, че съобщаваният факт, твърдение отговаря на истината, на действителността; вярно, действително. И наистина, Мирчо имаше характер твърде безгрижен и весел и не искаше да знае никого на тоя свят. Ив. Вазов, Съч.УШ, 19. Собата на какини Донини е тесничка, наистина. Т. Влайков, Съч. II, 62. И наистина, след месец Найда оженила синът си и нейната снаха била такава, каквато предсказал синът. Л. Каравелов, Съч.Н, 9. // При реплики, в отговор — за израз на съгласие с твърдение, предложение на друг; действително, вярно. — Змия? В тоя мраз? Тя е мъртва. — Наистина, не мърда никак. Ив. Вазов, Съч. VI, 82. — Ей овнета! — рекъл Вълчо. — Гладен съм, ще ви излапам!.. — Изведнъж не ни изядай. Днес един от нас излапай. Другия разкъсай утре. — Наистина — рекъл Вълчо. Ран Босилек, ВП, 47.
НАЙ1 частица. 1. За образуване на превъзходна степен при прилагателни и наречия. В тая стая са събирале обикновено най- почтените Хаджи Генчови госте. Л. Каравелов, Съч. II, 83. Чеьима за чудо и приказ! Най-хубавата, що съм градил до днес, защото е още., несъградена. Д. Дамянов, ПИЩ, 15. • Понякога пред предлога в предложен израз с опред. Разг. Задаваше се върволица файтони с пременени господа и дами. Най в първия Цонка забележи една руса мома с венчални дрехи. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 130.
2. Разг. Пред глаголи: а) За означаване, че действието става, извършва се в степен, която превъзхожда проявите му в друг момент или по отношение на друг обект. По пладне, когато лятното слънце най припичаше, измежду попадалия камънак се стрелваха гущери — ловци на мухи. А. Гуляшки, ЗР, 63. За нея , ако питаш ми се най свиди, та затова гледам и сега, каквато и друга работа да се намери,само да се куртулише и тя от това тегло. Т. Влайков, Съч. II, 187. Той [Здравко] установяваше с него [учителя] познанство, от което може да има само полза, защото най не му вървеше по физика и математика. Т. Харманджиев, КВ, 337-
338. Саната започна да лови риба — с ръце, със сак, със старо, полуизгнило серкме, което се късаше, когато най не трябва. Е. Станев, ИК II, 137. б) За означаване, че действието превъзхожда по сила, степен всяко друго действие. Подружих се аз с други братя хусари — .. Хусари като хусари, ама и малко no-други, защо да лъжа, това ми най тежи на душата. Ст. Загорчинов, ДП, 102. Думах си: да ще Господ да ме прибере вече... Теглеше ме там да видя сина си, че се затъ-жих, а най ме теглеше да му се похвала: „Тъй и тъй, сине, доживях да видя Панча, какъвто ти го искаше — учен, сладкоду-мен, кротък“. Г. Караславов, Избр. съч. I, 97. Най ми е мъчно, другари, / че и мен жив ме не свари / нашата скъпа победа, / нашата светла свобода. Кр. Белев, ПЗБ, 63. И Пред съст. сказуемо с гл. съм — за означаване, че признакът, проявата, състоянието, назовани от съст. сказуемо, са в степен, която превъзхожда всички подобни. Три кафени чаши ми счупиха, сестрице, и две чинии. Най ми е жал за чинията — от сватбата ми беше останала, с червени гюлове наоколо прошарена. Чудомир, Избр. пр, 205-206. Люде идваха от различни страни да покажат стоките или умението си.. Най за чудене бяха чуждоземните люде със странни широки дрехи. М. Смилова, ДСВ, 38. Харен е войнът, харна му пушката, / гиздава, лека — перце! / Тя му невестата, тя му е дружката, / тя му е най по сърце. К. Христов, ПП I, 47.
3. Рядко. Пред съществително за качество, признак — за означаване, че характеризираният от съществителното предмет превъзхожда всички други с подобно качество. — Ами тия защо са с фесове? — Те са турче-та. Половината ни село е турско. Те са най сиромасите. К. Константинов, Избр. разк. 64.
4. Разг. Самост., понякога удвоено (за усилване). За означаване, че някой, нещо превъзхожда всички останали по качества или степен (които се означават или подразбират от текста). Ето че тя [Милена] идва към мен. Също така притеснена, макар и облечена този път много добре. В смисъл — колкото е могла „най“. Д. Цончев, М, 104. Всичко нейно трябваше да бъде „най“ — да говори най-умните приказки, да изпитва най-фините чувства. П. Вежинов, ЗНН, 88. — Много малко съм гледал Васил Спасов, но от това което съм слушал за него, за мен той е най-най в българския футбол. НТ, 1999, бр. 47, 14. Тя винаги беше най-най в училище — и по успех, и по активност.
◇ Най-вече сложно наречие. Преди всичко, в най-висока степен, предимно. — С Божия помощ възвърнахме на царството родопските крепости, а най-вече славния и велик град Пловдив. Ст. Загорчинов, ДП, 368. Такъв е бил той най-вече на младост. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 122. Нейната .голяма, нейната неизказана радост ясно се чете по засмяното, й лице, а най-вече по нейните хлътнале и други път малко премрежени очи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 198.
НАЙ2 частица. Нар.-поет. За противопоставяне на предходна мисъл и уточняване на факт, за който се допуска нещо невярно; но, а, ами. „Иди ми я искай, мамо, жена да ми стане; няма да я карам, мамо, копан да ми копа .., жътва да ми жъне; най ще я искам, мамо, за лични деня .., събота и неделя“. Нар. пес., Д. Вълев, Ж, 21. Не било дърво високо, / най е бил Златан млад юнак, / де води Цика хубава / майци си мила отмяна. Нар. пес., Т. Влайков, Съч. I, 1925, 15. Паднала е тъмна мъгла/на момини рав
