вилните немски глаголи. М. Грубешлиева, ПИУ, 32. Научих наизуст стихотворението.
2. Прен. Разг. Обикн. с глаголи зная, познавам. В подробности, твърде добре. Той [Златан] се позамисли,.. па рече: — Ар-гатувал съм у три-четирма и кърската работа я знам наизуст. Кр. Григоров, Н, 85. И изведнъж си спомних за доктора.. Той знае наизуст линията и местата на източния фронт и чака с нетърпение десанта на запад. К. Константинов, ПНП, 26-27. — „Ей го, казва, това момче, какъв инженер може да стане от него. Задачите ги решава наизуст.“ Кр. Григоров, ОНУ, 22.
3. Разг. Неодобр. С глаголи като говоря, казвам, приказвам и под. Без необходимите факти, доказателства и под. — За да имаме документи на ръка и за да не говорим наизуст, кажете да ви донесат един екземпляр от програмата. Р, 1925, бр. 195,
1. Акта той успя да състави, макар и в чернова.. В него нямаше нищо казано наизуст, непродкрепено с документи и показания. Ст. Даскалов, СЛ, 472-473. — Не може да не се каже, че се трудихме тая година. Трудихме се здравата, но някои клинчеха, не излизаха редовно на работа... — Имена, имена — обади се някой — така наизуст не се приказва. Кр. Григоров, И, 94.
НАИЗУСТЯ. Вж. наизустявам.
НАИЗУСТЯВАМ, -аш, несв.; наизустя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Научавам нещо наизуст. Каквато и книга да прочетех, запомнях цели страници. Впоследствие си записвах ония мисли, каито ми харесваха и ги наизустявах. ЛФ, 1957, бр. 4, 2. С голяма мъка си водеше записки — но ги водеше, най-добро намерено ги изучаваше, а дигнеха ли го да го изпитват, излизаше, че е наизустил предаденото и записаното не тъй, както трябва. Б. Обретенов, С, 132. Така направих и със стихотворението за Кирил и Методий. Прочета един куплет, опитам се да наизустя, прочета втория, третия, дорде стигна у дома. Кр. Григоров, ОНУ,
26. наизустявам се, наизустя се страд. Уроците трябва да се учат с разбиране, а не да се наизустяват.
НАИЗУСТЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от наизустявам и от наизустявам се.
НАИМЕНОВАНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Название, име. Когато всичко беше вече готово и трябваше да се поставят наименованията на улиците, той направи едно своеволно изменение на официалния проект: улицата, в която живееше Цветана, той я кръсти на нейно име. Й. Йовков, ПК, 38. Постройката се намирала в непосредствена близост до официалната изложбена сграда и носела предизвикателното наименование „Павилион на реализма“. Хр. Ковачевски, СК, 59. Те бяха широко осведомени люде, с латинските наименования на болестите си играеха като с „добър ден“ и „добро утро“. А. Наковски, МПП, 76. Нещата добиха други наименования. Котката беше наречена Ани Ондра, кучето, моето ловджийско куче Мечо, бе наречено Рамо н Наваро, канарчето Хосе Мохика. Елин Пелин, Съч. IV, 150.
НАИМЕНУВАМ, -аш, несв. и св. прех. Книж. 1. Давам име на някого, на нещо; наричам, назовавам, именувам, кръщавам. Очевидно свекърва ми вътрешно ликуваше, защото и без друго не можеше да ме понася, тъй като бях наименувала родените си близначета Койна.. и Горанка. Тонич, ББК, 139-140. Няма да е зле в София поне една улица да наименуват „Братиано“. Ив. Ват зов, Съч. XI, 104. От Йерусалим Александър отишъл с войската си в Египет,.., направил тамо, близо до Средиземно море, нов град и наименувал го после по свое имя Александрия. Г. Йошев, КВИ (превод), 83. Славянский язик е общия книжевний .. и днеска .. всички славяне.. го наименуват староболгарский. ЦВ, 1852, бр. 69, 70.
2. Остар. Казвам, изричам името на нещо или някого; назовавам. Той наименува едно случайно име. Ив. Вазов, Съч. X, 23. — Господин Дервентски — препоръча директорът госта — и започна да наименува учителите. Ст.Чилингиров, РК, 32. Ние различаваме почти всяка подробност долу върху земята -.. Наименуваме познати селища. Н. Фурнаджиев, МП, 5. наименувам се страд. и възвр. Из Финикия дошъл Кадмус и са заселил във Виотия, гдето начнал да прави град, който ся наименувал после Тива. Г. Йошев, КВИ (превод), 53. Иван III ся наименувал българский господар. Д. Войников, КБИ, 29.
НАИМЕНУВАМ СЕ несв. и св., непрех. Книж. Казвам се; наричам се, назовавам се, именувам се. Водите на Бело море виждат ся черни, а водите на Червено море виждат ся бели. И наименува ся Черно море, зачто-то плуването бедствено. Г. Икономов, КЗ,
7.
НАИМЕНУВАНЕ ср. Отгл. същ. от наименувам и от наименувам се; назоввава-не, наричане, именуване, кръщаване.
НАИСТИНА нареч. 1. Реално, в действителност; действително. Минаха няколко дни и още няколко.. Ама наистина ли дойде край на робската неволя и теглила? Наистина ли турски насилник няма да стъпи вече в Рожден? Д. Талев, И, 543. Никой не е познал кога една жена обича наистина от сърце. Елин Пелин, Съч. I, 90. Едва когато влакът затрополя по Железния мост над Сава,.., и след две-три минути спряхме пред първата австрийска митница, аз се почувствувах наистина в чужбина. К. Константинов, ППГ, 202. Никой от тях не вярваше, че тя наистина нищо не знае за човека, когото е крила. М. Грубешлиева, ПП, 181.
