-аш, мин. св. -ах, св., прех. Разг. Изкарвам много неща или всичко; наизваждам. Бист-ричани наизвадиха шарени торби и наизка-раха от тях какво ли не: червени щбъбна-ли самуни, сирене, солена сланина. И. Йовков, ВАХ, 69. Наизкараха всички стари автомобили в града за парада, наизкарвам се, наизкарам се страд.
НАИЗКАРВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от наизкарвам и от наизкарвам се.
НАИЗЛЕЗНА. Вж. наизлизам.
НАИЗЛИЗАМ, -аш, несв.; наизляза, на-
излезеш, мин. св. наизлязох, наизлезе, пое. наизлез, наизлезте, прич. мин. св. деят. наи-злязъл, -зла, -зло, мн. наизлезли, (диал.) на-излял, -а, -о, мн. наизлели и (разг.) наизлез-на, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Излизаме навън, някъде мнозина, много или всички наведнъж. Малко по-нататък пътят излизаше на една тясна поляна и тъкмо тримата конници стигнаха до средата й, наизлязоха от всички страни селяци със секири .., показаха се неколцина и с дълги войнишки копия. Д. Талев, С II, 255. — Вие седете тук и стъкиняйте огъня, че като се здрачи, ще наизлязат комарите и ще ви изпоядат, пък аз ще отида с моята лодка да обадя на вашите [родители]. П. Здравков, НД, 43. „Да видиш, Ста-теле, какъв ден! Вън огреяло слънцето — хубост! А малките котенца наизлезли от килеря. Прогледали“. М. Кремен, СС, 6. По него [лицето му] бяха наизлезли хиляди потни капки. Ст. Чилингиров, РК, 204. През вратите на дворовете наизлезли мъже, жени и деца. Ст. Ботьов, К (превод), 92.
НАИЗЛЯЗА. Вж. н а и з л и з а м.
НАИЗНАСЯМ, -яш, несв/, наизнеса, -еш, мин. св. наизнесох, прич. мин. св. деят. наизнесъл, -ела, -сло, мн. -ели, св., прех. Изнасям много неща или всичко. Докато двамата се разправяха пред колата, старата наизнесе черги, дюшеци, козячета, възглавници, стари рокли и разни други парцали, натъпкани в широк, стар панер. Г. Кара-славов, С, 202. После Кирил отиде в гората да събира сухи клони .. Той ги наизнесе... и натрупа купчина, колкото да се напълни каруцата до ритлите. Т. Харманджиев, КВ, 347. Пред ниската [на тъмницата] й врата бяха наизнесли фенери, мяркаха се хора, чуваха се възбудени гласове. Ст. Дичев ЗС II, 72. Скоро край черковний плет, по зелената морава,., наизнесоха кой сирене, кой пастърма, кой хляб; насядаха сички наред. Ил. Блъсков, ЗК, 29. наизнасям се, наизнеса се страд. Наизнесоха се разни манджи, вдигнаха се наздравици.
НАИЗНАСЯМ СЕ несв.', наизнеса се св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Изнасяме се мнозина или всички.
НАИЗНАСЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от наизнасям и от наизнасям се.
НАИЗНЕСА. Вж. наизнасям.
НАИЗПРИКАЖА. Вж. наизприказ-вам.
НАИЗПРИКАЗВАМ, -аш, несв. и св. (разг.); наизприкажа, -еш, мин. св. наизпри-казах, св., прех. Диал. Изприказвам, изричам много неща; изпонаприказвам, изпоприказ-вам. Наизприказвахме сума новини за 15 минути. наизприказвам се, наизприкажа се страд.
НАИЗПРИКАЗВАМ СЕ несв. и св. (разг.); наизприкажа се св., непрех. Диал. Изприказвам се до насита; изпонаприказвам се, нап-риказвам се, наговорвам се2, надумвам се2. Двете жени не бяха се виждали отдавна. Нощта не им стигна да се наизприказват.
НАИЗПРИКАЗВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от наизприказвам и от наизприказвам се; изпонаприказване.
НАИЗРЕКА.Вж. наизрйчам.
НАИЗРЙЧАМ, -аш, несв. ', наизрека, на-изречёш, мин. св. наизрёкох, прич. мин. св. деят. наизрёкъл, -кла, -кло, мн. -кли, прич. мин. страд. наизречен, св., прех. Рядко. Изказвам, изричам много неща или всичо; наи-зказвам. наизричам се, наизрека се страд.
НАИЗРЙЧАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от наизричам и от наизричам се; наизказ-ване.
НАИЗСКАЧАМ, -аш, несв. и св.\ нанз-скоча, -иш, св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Изскачаме мнозина или всички наведнъж. От двете страни на коня наизскача-ха, сякаш никнеха от земята, непознати хора, облечени в пъстри дрехи. Д. Рачев, СС, 260. Децата наизскачат радостни .. И като подрипват от крак на крак, почнат да напяват. Елин Пелин, Съч. II, 8. Времето още не беше се оправило, наизскочи младо и старо. Ст. Даскалов, ЕС, 190. Из пукнатините изхвръкнаха гарвани и врани, а наоколо наизскочиха големи кучета, вързани за вериги. Св. Минков, СЦ (превод), 55. Само по синьото небе неспокойно, като немигащи очи, наизскачаха звездите. М. Яворски, ХСП, 133.
НАИЗСКАЧАНЕ ср. Отгл. същ. от наизскачам.
НАИЗСКОЧА. Вж. наизскачам.
НАИЗУСТ нареч. 1. При устно изказване — по памет точно така, както е написано или както звучи нещо, обикн. текст без да се чете. Чета и препрочитам приказката. Научавам я наизуст. Ран Босилек, Р, 12. А бе как да не може, когато момчето знае; сегичка да го изправиш, ще ти каже всичките закони, наизуст ги знае. Ал. Константинов, БГ, 72. Между госпожите най-голяма врява вдигаше кака Гинка, която знаеше наизуст драмата. Ив. Вазов, Съч. XXII,
101. Сега упорито [Ванко] пишеше съчинения по български и учеше наизуст непра
